Парниковите газове задържат в атмосферата енергията, която се излъчва от Земята и слънчевата енергия, отразяваща се от земната повърхност. Планетата ни се превръща постепенно, а в последните десетилетия ускорено, в своеобразен парник. Споровете, които често минават през погледа ни, са за това доколко това се случва в резултат на човешка дейност и дали не е нормален планетарен цикъл. Нямам никакво намерение да влизам в тези спорове, изобщо не поставям под въпрос дали човешката дейност влияе върху климата. Почти всеки процес понастоящем води до отделяне на парникови газове. А при невиждано увеличение на производството и потреблението, при достигане на човешкото население на Земята до почти 8 млрд. души, да твърдим, че ефекти върху климата няма, е абсурдно.
Спасение за супер богатите
Най-заможният 1% на планетата от години се подготвя за бедствия – природни катаклизми, социални бунтове, ядрени бомби… Частни компании предлагат бързо избавление от мястото на евентуалното бедствие към уединени, безопасни места, на които хората с възможности да прекарат приятно времето до успокояване на природата или хората. Огромни площи в Нова Зеландия са закупени, за да бъдат изградени бункери с всички възможни удобства.
Компанията Terravivos например разполага с 10 000 места в САЩ, Европа и Азия, които твърди, че вече са резервирани. Цената варира от 35 000 долара до 3 млн. долара за най-луксозните. „Не вярвам, че Земята ще изчезне. Но вярвам, че ще преживеем сериозни катаклизми, които ще доведат до редуциране на населението“, казва изпълнителният директор на компанията в едно от рекламните видеа.
Пространна статия за оцеляването на супер богатите в The New Yorker отпреди три години описва детайлно условията за релакс в няколко от изградените вече бункери. Кина, басейни, рибни резервоари за тилапия, растения, отглеждани с лампи, независими енергийни източници гарантират достатъчно храна, вода и енергия за пет години. Местата се избират след детайлно проучване на сеизмологичните характеристики на терена.
Не вярвам, че тези, които имат широк достъп до информация и прогнози, не знаят какво правят, след като харчат милиони и милиарди, за да гарантират оцеляването си. Това се случва минимум от 10-15 години, много преди да се заговори за Грета Тунберг и „алармистите“, с които някои обичат да се забавляват.
Зелената сделка
Няма значение дали ще преведем заглавието на документа като сделка или пакт. Въпросът е как да редуцираме парниковите газове, така че да не убием хората все пак. Нали за тях го правим? За съжаление, от този документ не личи да е така, макар най-често срещаното заклинание да е „no one left behind“, което може да се преведе като – „никой няма да бъде оставен зад борда“.
Националните цели до 2030 г. включваха постигане на 40% намаление на парниковите емисии в сравнение с 1990 г. България ги е преизпълнила и в момента. Ако се вземе предвид абсорбиращият ефект на горите ни, редукцията на CO2 в страната за периода 1990-2016 г. е 51%, а без него – 46%. Причините за резкия спад, които са описани в националния доклад за емисиите, са: структурните реформи от началото на прехода, които доведоха до затваряне на огромни производствени мощности; използването на повече газ и ядрена енергия. В националния документ е посочено също, че населението в страната е намаляло с 21,5%, което редом със замрялата индустрия също обяснява свитите нужди от енергия.
Но да се върнем на европейския документ. В основни линии по-амбициозните планове на Европейската комисия съгласно Green Deal са за 55% редукция до 2030 г. спрямо 1990 г. и нулеви емисии през 2050 г. Тъй като най-големият производител на парникови газове е енергийният сектор, основните усилия са съсредоточени там. Европейският съюз трябва да разчита основно на възобновяеми източници, като въглищата и газът трябва да бъдат изхвърлени от системата. Енергийно интензивните сектори са другите, които трябва спешно да се преобразуват – производството на стомана, химия и цимент, но без да се закриват, защото са ключови за европейската икономика. Ресурсно интензивните производства също трябва да бъдат реформирани – текстилната промишленост, строителството, електрониката и пластмасовите стоки. При последните ще се акцентира върху повторната им употреба, както и чрез насърчаване на производството на биоразградимо производство.
Част от другите мерки включват гражданите да бъдат подпомогнати да реновират жилищата си, така че да се повиши енергийната ефективност. Ще бъдат предприети мерки за насърчаване на бизнеса да произвежда стоки за многократна и продължителна употреба, както и да осигурява ремонт на продуктите си, когато това е възможно. Клиентите от своя страна ще бъдат улеснени да избират такива стоки с паспорт на закупеното и етикетиране. Трябва значително да се разшири инфраструктурата за зареждане на електромобили, като до 2025 г. са нужни 1 млн. станции за зареждане на 13 млн. превозни средства с нулеви или ниски емисии.
ЕК подчертава, че екологичните, икономическите и социалните цели могат да влезнат в колизия помежду си, а това трябва да се избегне. Според експерти на Комисията, работниците от засегнатите най-тежко региони ще бъдат подпомогнати с квалификация, преквалификация и грантове за собствен бизнес.
Някои мерки са амбициозни, други не толкова. Основният проблем е с продължаващото видимо нежелание на ЕК да се намеси решително с категорични регулации. Вместо етикетиране на стоки-еднодневки, Комисията би могла да забрани продажбата на стоки с планирано преждевременно остаряване (например, създадена преди век ел. крушка още работи, днешните изгарят на втората година). Би могла също да забрани продажбата на оборудване за бита, за което няма изградена достъпна ремонтна мрежа.
Виждаме, че политиката на „меки мерки“ продължава да се прилага и то докато Европейската комисия сама сочи рисковете пред биоразнообразието, чистия въздух, питейната вода, замърсяването на почвите.
Целите бяха обявени за прогресивни, документът беше приет с огромно мнозинство в Европейския парламент, но малцина обърнаха внимание, че помпозните намерения не са обезпечени с детайлен план за действие и финансови средства, с които той да бъде осъществен. Сравнението с началото на българския преход е самонатрапващо се.
1 трилион евро!
За изпълнението на всички, описани в документа мерки, независимо колко меки са те, са нужни огромни средства. За сравнение, само санирането на жилищата в България, което е крайно недостатъчно, ни струваше милиарди. А от него се възползваха неголям брой домакинства спрямо общия. Не случайно страната ни е на първо място по енергийна бедност.
В съобщенията за амбициозните намерения на ЕК се преплитаха две основни послания: Green Deal и 1 трилион евро. Толкова са заявените финансови средства, които ще бъдат отделени на европейско ниво за борба с климатичните промени през следващите 10 години. Сумата звучи грандиозно, но това е далеч от реалността. Да видим графика, озаглавена „Откъде ще дойдат парите?“, която е част от презентациите по темата.
Половината от средствата са от европейските фондове, които съществуват и в момента, например Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони. 25 милиарда са от Европейската схема за търговия с емисии. Това не са свежи, допълнителни инвестиции! Те ще бъдат дадени и без Зелената сделка, но се включват тук, тъй като ще имат и екологичен ефект, какъвто и до момента трябва да имат. Останалите източници (в светло синьо на графиката) са средства, които се предполага, че ще бъдат мобилизирани от европейските политики като гарантиране на заеми по проекти и национално съфинансиране.
Особено внимание заслужава широко популяризираният Just Transition Mechanism. Пълното име в презентациите може да бъде преведено като „Механизъм за справедлив преход: Да гарантираме, че никой няма да остане зад борда“. Продължението е особено цинично, с оглед на факта, че се представя като фонд със 100 млрд. евро, но всъщност включва само 7,5 млрд. евро нови, свежи пари, които ще се раздават на конкурентен принцип. Всичко останало се предполага, че ще дойде от публични и основно частни инвестиции. Името на фонда е внушително, съдържанието – кухо.
Още през 2017 г. Европейската сметна палата в свой доклад подчертава, че за постигането на европейските цели до 2030 г. са нужни 1 115 милиарда евро ежегодно. Нуждите по сектори са определени по следния начин:
- 736 млрд. евро за транспорта;
- 282 млрд. евро за жилища и сектора на услугите;
- 78 млрд. евро в преносната мрежда и производство на енергия;
- 19 млрд. евро за промишлеността.
В текста на Зелената сделка е посочено, че според експерти на самата Европейска комисия за реализиране на целите до 2030 г. са необходими значителни инвестиции, като е посочена сума в размер на 260 млрд. евро годишно. Това са 2,6 трилиона за десет години. Т.е. още в документа ЕК признава, че няма представа откъде да дойде финансирането на така поставените цели.
Финансовата неадекватност на Green Deal е в допълнение на технологичната невъзможност към момента да се изхвърлят изобщо въглищата и газът като балансиращи мощности в енергетиката. Част от заявките на ЕК са да стане „ресурсен лидер“ за осигуряване на „чиста стомана“, чрез производства с нулев отпечатък, както и да създаде пробивни технологии за съхраняване на енергия, улавяне, съхранение и ползване на водород. Забелязваме, че се говори за финансиране на изобретения, които към момента не съществуват, но само с тях могат да се постигнат в близко бъдеще вече поставени цели.
Брюкселски разговори
Седмица след като Зелената сделка беше гласувана от Европейския парламент, се състоя среща между представители на националните синдикати и Европейската конфедерация на профсъюзите с представители на различни дирекции на Европейската комисия. Направи впечатление драстичната разлика между тона, който ЕКП използва в официалните си становища и откровеното раздразнение на представителите на европейските синдикати от неразумните предложения на ЕК в тези дискусии. И не защото се разграничават от зелената посока, напротив – подкрепят я напълно.
Представителите на ЕКП подчертаха, че борбата за устойчива екологична политика не може да бъде спечелена без хората и по-специално без работниците, ако те бъдат подложени на допълнителен икономически натиск и останат без работа. Пред Европейския съюз и в момента стоят огромни предизвикателства като: застаряване на населението, което има нужда от социални грижи; недофинансираните социални и пенсионни фондове; липса на достойни работни места и заплащане; социално изключване на големи маси от населението. Ниски са разходите за публични инвестиции в социална инфраструктура, включително образование, здравеопазване и жилищна политика. Основна причина за тежкото недофинансиране на публичните услуги е наложената строга финансова дисциплина, която минимизира ролята на публичните власти за сметка на ухажване на частните инициативи.
Беше обяснено на представителите на ЕК, че частните инвестиции са заспали, защото търсят „спокойно място“. Откакто базови публични сфери като образование и здравеопазване са предадени в ръцете на предприемачи, корпоративните сметки не изпитват нужда да инвестират в реален пазарен сектор. Те вече имат сигурни печалби, защо е нужно да рискуват?! А сега се предлага за пореден път парите на европейските данъкоплатци да покриват пазарния риск на компаниите.
Широко се дискутира и географското неравенство в Европейския съюз, за минимизирането на което са нужни значими инвестиции. Именно защото се надявахме да живеем „като европейци“, станахме част от ЕС, но сближаването си остава мираж. Зелената сделка внася допълнителни затруднения пред кохезията, а финансовата ѝ част по никакъв начин няма да допринесе за икономическото и социално сближаване на периферията към центъра. Добавяме още една „скорост“ в ЕС.
Сред идеите, за които представителите на работниците настояха, беше акумулиране на допълнителни средства чрез адекватно данъчно облагане, както и емитирането на допълнителен държавен дълг с ниски лихви – ценни книжа, които са достатъчно сигурни, за да събудят заспалите в банките пари. С така събраните средства да се финансират мащабни публични проекти, както чисто икономически, така и със социална насоченост (такива, които не целят задължително печалба). „Но вие не искате това, нали?“ – завърши икономическият експерт на ЕКП.
Алармирането за задаващи се значителни социални трусове очевидно не срещна разбирането на ЕК в лицето на присъстващите нейни представители. Един от висшите чиновници посочи, че и при приемането на Европейския стълб на социалните права имало множество опасения, че той ще намали икономическия растеж, но ето че нищо такова не се е случило. Факт – не се случи нищо! Социалният стълб не само не намали икономическия растеж, но не намали и бедността и неравенствата. Защото освен на документи, Социалният стълб просто не съществува.
Последици за България
За разлика от Европейския стълб на социалните права Зелената сделка ще донесе много осезаеми негативни последици. В момента маришките ТЕЦ-ове (основно ТЕЦ2) са базовите балансиращи енергийни мощности в страната. Т.е. не само разчитаме до голяма степен на произведената от тях енергия – през зимата до 60%, но и те могат относително бързо да отговарят на променящите се нужди в страната. Това не може да се прави от фотоволтаици и вятърни централи по разбираеми причини – слънцето и вятърът нямат бутон „старт-стоп“. Атомните централи са мощни и независими от климатичните условия и сезоните, но е технологично невъзможно производството им да бъде ограничавано в кратки периоди от време. Според някои специалисти, ВЕЦ-овете донякъде могат да са по-гъвкави, но през зимата не може да се разчита на 100% на водата. И това в допълнение на унищожителния ефект върху биоразнообразието и реките от масовия строеж на ВЕЦ-овете.
Единственият вариант за замяна на въглищата е газ, което напомня, че не построихме „Южен поток“. Ще внасяме евентуално газ през „Турски поток“ или втечнен такъв, ако САЩ продължат да ни подлагат на масиран натиск по този въпрос. Колко ще бъде точно цената, не е ясно, сигурно е обаче, че няма да е евтино. Накратко – ще хвърлим милиарди за пренастройване на ТЕЦ-овете за работа с газ, а през 2050 г. ще трябва да спрем и обновените централи, тъй като газът също отделя парникови емисии.
От години плащаме емисии, които водят до фалит комплекса „Марица изток“. Вече започна стратегия на изтощаване на работниците в мините, поради което само за месец са напуснали 25 миньори, а доскоро имаше опашки за работа там. В комплекса работят хора от 9-10 града от областите Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково.
Почти сигурно е, че през 2025 г. комплексът ще бъде затворен (или поне няма да работи с въглища), малка е вероятността да продължи до 2030 г., но на цената на значими държавни разходи. И когато това се случи, почти 100 000 работници в свързаните с мините и ТЕЦ-овете дейности ще останат без работа, България ще разчита основно на внос на ел. енергия, енергийната бедност ще се увеличи още повече, а Старозагорският регион ще се обезлюди. Фирмите на „наши хора“ ще са усвоили, каквото има за усвояване през „публично-частните „зелени“ партньорства“, други организации ще са усвоили парите за преквалификации на миньорите, за да станат те озеленители, предприемачи и собственици на магазинчета тип „клек-шоп“. Ако всички отворят клек-шопове, един на друг ли ще си продават и какво?
В настоящия си вид Green Deal е недоносче, което разчита на неизобретени технически решения, базирано е на мечти, без работещ план и финансови средства за реализирането му. Сега е времето да си припомним думите на Тодор Живков, с които дълго се шегувахме: „Като нямаш пари, какво ще решаваш? Ти нямаш право да решаваш!“. Посмяхме се, време е да поплачем. Или да накараме всички наши представители в правителството, Европейския парламент и Европейската комисия да защитят правото ни на достоен живот чрез мащабни публични инвестиции, които да създадат алтернативна заетост и гарантирано, достъпно електричество за домакинствата и индустрията.
About The Author
