На 20 септември т.г. Апелативният съд в Букурещ излезе с решение, че бившият президент Траян Бъсеску е бил сътрудник на комунистическата тайна служба „Секуритате“. Бъсеску отрича и винаги е декларирал, че не е имал подобни отношения. По времето на социализма той е бил капитан на кораб.
Апелативният съд потвърди искането на Националния съвет за изследване на архивите на „Секуртитате“ (CNSAS) Бъсеску да бъде обявен за сътрудник. В този иск се посочва, че бившият президент е доносничил за свои колеги и е поддържал връзка със „Секуритате“ като „личност за подкрепа“ почти до падането на режима. Приложени са документи, намиращи се в момента под контрола на контразузанаването SRI и на Министерството на националната отбрана.
„Не коментирам процеса. Трябва да се защитя. Имаме напълно различни гледни точки със CNSAS. Ще ни помири третата страна – съдията… Да видим процеса“, заяви самият Бъсеску в Апелативния съд в Букурещ.
Решението на съда може да бъде обжалвано пред по-висока инстанция. Независимо от това неговото обявяване бе съпроводено от вълна на задоволство в румънското фейсбук пространство. Епохата на Бъсеску в румънската политика продължи десет години – между 2004 г. и 2014 г. След това той бе сенатор, а в момента е евродепутат.
Негово управление обаче доведе до остри разделения в румънското общество. Бъсеску наложи стил на правене на политика, при който всичко е лично, комуникацията пада на битово ниво, а на всичко отгоре мерките на поддържаните от него правителства доведоха до обедняване на населението и нарастване на противоречията в обществото. Бъсеску управляваше по време на световната икономическа криза. След като по време на икономическия възход преди 2008 г. бяха увеличени заплатите в публичния сектор и пенсиите, през 2010 г. правителството на Емил Бок оряза 15% от пенсиите и 25% от заплатите на служителите на държавна работа. Румъния изтегли заем от 20 млрд. евро от международните финансови институции, начело с МВФ. След промени в Трудовия кодекс и Закона за социалния диалог бяха разбити синдикатите.
По онова време Бъсеску бе предпочитаният политик за градската средна класа и неговите действия я облагодетелстваха в ущърб на бедните и обедняващи маси. През първите месеци на 2012 г. обаче той допусна сериозна грешка и за първи път бе принуден да отстъпи, след като години наред само утвърждаваше властта си. Бъсеску прие за своя лична кауза да преодолее съпротивата на Раед Арафат – създателя на румънската съвременна система за бърза помощ SMURD, и да наложи приватизация на здравеопазването. Арафат, който има подкрепата на населението, подаде оставка в резултат на натиска. Малко по-късно кабинетът Бок падна и след политически маневри Социалдемократическата партия овладя изпълнителната власт. Междувременно Арафат отново се завърна на ключова позиция в ръководството на системата за извънредни ситуации.
Като президент Бъсеску олицетворяваше единството на двете основни идеологии на румънския преход – антикомунизма и антикорупцията. Днес обаче акцентът пада другаде – на лицемерието му на „шмекер“, който и преди 1989 г,. и след това служи на доминиращите идеологии и на властта. А това отваря рани за честните хора, живели в лъжливия преход. Бъсеску назначи Лаура Кьовеши за шеф на антикорупционната прокуратура DNA след договорка с премиера Виктор Понта, но след като престана да е президент, срещу него започна наказателно производство за пране на пари.
В Румъния от години тече процес на подмяна на елитите на прехода с нови. Назначавайки Кьовеши за шеф на DNA, Бъсеску съдейства за този процес. Но явно и сам става жертва на него. През годините той бе хвален от група интелектуалци – т.нар. „интелектуалци на Бъсеску“, за категоричните му позиции срещу комунизма и в защита на румънската култура и дух. Дори и опонентите му го считаха за един от двата големи политици на прехода – наред с Йон Илиеску. Но днес съчувствието към неговата съдба е малко. Освен че става жертва на демоните, отключени от него, „новите“ елити го отричат на чисто етично ниво.
В своя анализ „Човекът без сърце“ главният редактор на сайта g4media Дан Тапалага коментира личността на Бъсеску така: „Доносниците трябва да се въздържат да свалят маските на други доносници. Редовите доносници нямат легимността да осъдят комунизма. Само хората без сърце могат да направят това и могат да играят такава двойна роля до степен да забравят кои са били всъщност.“
През епохата на Бъсеску такива анализи пишеха само левите около сайта CriticAtac, които са издали дори сборник със статии за явлението „Бъсеску“ в румънската политика. Сега негодуванието срещу бившия президент изглежда доста по-масово. Използван ли бе Бъсеску в политическата игра, на която той самият изглеждаше господар толкова време? Може би както самият той казва, трябва да изчакаме и „да видим как ще завърши процеса“.
About The Author
