Когато на 18 декември лидерите на ЕС, събрали се в Брюксел, седнаха на масата за късна вечеря, им бе сервирано меню от питателни скандинавски ястия – препечен ръжен хляб с пушена риба и морски дарове, печено свинско филе с пръжки и оризов пудинг с бадеми. Техните шерпи, работещи зад кулисите, за да договарят споразумения, вече бяха прекарали дни наред в обмисляне и анализиране на няколко политически предложения за стартиране на „иновативно и креативно“ решение в подкрепа на Украйна. Решението трябваше да носи и символика: Кремъл да плати, дори и да не иска, за щетите, причинени от инвазията. Тоест, да се използват замразените в сметки на ЕС суверенни резерви на Русия на стойност около 210 милиарда евро, за да се предотврати фалитът на Киев. Оказа се невъзможно.
Първоначалният план се провали заради категоричния отказ на Белгия, страната, където се съхранява по-голямата част от руските средства; заради опасенията на другите държави-членки относно рисковете от тази безпрецедентна формула и относно реакцията от страна на Кремъл; и заради отказа на партньорите да се съобразят с условията, поискани от белгийското правителство.
Вместо замисленото, на ЕС се наложи да прибегне до авариен лост, за да закрепи извънредното положение: емитирането на еврооблигации в помощ на Украйна. Важно решение със сложни геостратегически последици. Европейските данъкоплатци ще бъдат тези, които ще подпомагат страната, станала обект на нахлуване.
Така решението се сведе до задлъжняване с 90 милиарда евро през следващите две години, за да се удържи Украйна на повърхността и да се осигури европейско място на масата на организираните от САЩ преговори по бъдещето на Киев, на които да се реши и бъдещето на Европа.
„Европа подкрепя Украйна. Днес, утре и толкова дълго, колкото е необходимо“, заяви председателят на Европейския съвет Антонио Коща пред заобиколилите го изтощени журналисти след приключилата в четири часа сутринта среща. „Поехме ангажимент и го изпълнихме“, подчерта той.
На най-трудната среща на върха през последните години истинското маневриране вървеше през целия ден в съседните зали, в паралелни срещи – между, от една страна, съветници от Европейската комисия, които подготвиха предложението за използване на руски активи, и белгийския екип, от друга страна. И още – между белгийците и други държави.
Междувременно лидерите постигаха напредък по други точки от дневния ред. А той беше препълнен на тази последната за годината среща. Обсъждаха се теми от ситуацията в Близкия изток до споразумението със страните от Меркосур.
Час преди да бъде сервирано първото ястие, пристигна ново предложение, в опит да се осигури зелена светлина на този „репарационен заем“ срещу руските активи. Текстът, договорен между технически лица от ЕС и белгийците, включваше дълъг списък с белгийски искания, настояващи за взаимно, споделено поемане на риска от всички – с цел да се преодолее твърдото белгийско противопоставяне.
Сред условията, които Белгия постави, един израз се открояваше в скоби – тоест, подлежи на договаряне. Изразът беше ключов за всичко, което се случи след това, и гласеше: „Без таван“. Без ограничения.
Това беше точка на пречупване в проекта за заключения, с който лидерите чертаеха политическата пътна карта, която да се следва. Проектът сочеше: „Пълна [и без ограничения] солидарност и споделяне на риска между Европейския съюз и всички негови държави членки със засегнатите държави членки и финансовите институции на ЕС в контекста на репарационните заеми.“ Без ограничения.
„Какво означава „без ограничения“, когато говорим за неизследвана територия? Покриване на искове, изплащане на обезщетения, подкрепа на жертви на хибридни атаки, подкрепа на европейски компании и инвеститори в Русия, които понасят репресии от Кремъл?“. Такива въпроси задава дипломат, който прекара 18 декември в тичане от зала в зала в Европейския съвет и накрая отпи от оскъдното, хладко черно кафе в ранните утринни часове, преди да се заеме с изготвянето на доклад, обобщаващ целия ход на най-важната среща на върха през последните години.
В една зала на 11-ия етаж, без мобилни телефони, лидерите внимателно прочетоха текста. Именно тогава, виждайки го черно на бяло, мнозина започнаха да осъзнават истинските рискове от мярката. За собствените си страни и за ЕС. Защото не само Русия държи суверенните си резерви в европейски банкови компании, но и други големи глобални играчи – например арабски или азиатски – също имат средства в Европа. И те нервно наблюдават какво се случва в ЕС от месеци.
„Ние ще покрием този риск“, заяви една от балтийските страни, които се застъпват за предаването на тези руски средства на Киев още от началото на мащабното нахлуване в Украйна. Това беше по-скоро символично, отколкото реално обещание от малка страна, живееща под постоянната заплаха от Кремъл.
„Рисковано е, но да позволим на Русия да спечели е още по-рисковано“, отбеляза германският канцлер Фридрих Мерц, който представи предложението за използване на руски активи в края на септември. То е и основен защитник на това предложение, заедно с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Испанецът Педро Санчес, както и голямото мнозинство лидери, подкрепи мярката за използване на руски средства, макар и с резерви. Други пък сложиха на масата собственото си състояние – от политическото до икономическото.
Белгия, като основен губещ от формулата (страната държи около 185 милиарда евро руски средства), е най-силният ѝ противник. И тя предприе интензивни дипломатически усилия, за да обясни позицията си. Кралят на Белгия се обади на няколко европейски държавни глави през последните седмици, включително на испанския крал Фелипе VI, както сочат различни източници.
Белгийският премиер Барт Де Вевер се открои като най-активният, но имаше и други, като италианската министър-председателка Джорджия Мелони, които също изразиха възражения срещу мярката. В седмицата преди заседанието на Европейския съвет Италия, Малта и България изпратиха писмо до Европейската комисия, с което я призоваваха да намери алтернативи на използването на руски активи за финансиране на Киев. Френският президент Еманюел Макрон също няма как да не е бил в тревога, защото той е в политически слаба позиция и би имал трудности да прокара това решение в парламент, където Националният сбор е силен. Във Франция има приблизително 18 милиарда евро руски активи, държани в частни банки.
Въпреки мащабната война и изолацията на Русия, в тази страна все още оперират около 2000 европейски компании, включително руските дъщерни дружества на австрийската банка Raiffeisen Bank и италианската банка Unicredit.
Според един от лидерите той наскоро открил, че голяма компания от неговата страна все още поддържа многомилиардни интереси в Русия.
Междувременно Кремъл ескалира заплахите си срещу Европа и обяви, че предаването на суверенните му активи на Киев ще се счита за casus belli, претекст за война. Москва обаче никога не е имала нужда от много поводи, за да конфискува или преследва европейски компании и инвеститори.
Освен това е налице и Доналд Тръмп. Вашингтон искаше да се добере до тези пари. Руско-американският план от 28 точки за прекратяване на войната в Украйна предвиждаше влагане на 100 милиарда долара от въпросните руски държавни резерви в ръководени от САЩ инициативи за възстановяване и инвестиране в Украйна, като за САЩ да отидат печалбите от тези инвестиции.
Във втората седмица на декември, използвайки извънредна формула, предназначена за природни бедствия или пандемии, 27-те държави-членки на ЕС се споразумяха да замразят за постоянно руските държавни активи, вместо да се налага да подновяват този правен статут на всеки шест месеца. Мярката целеше не само да позволи хипотетичното освобождаване на тези пари и пренасочването им към Украйна, но и да ограничи апетита на Вашингтон към тези средства. Или поне да му подреже донякъде крилете. Той няма да има достъп до тези пари без разрешението на европейците.
Напрежението около преценката на риска при възможно прилагане на мярката започна да расте през нощта на 18 декември. Осъзнаването на този риск дойде като шок. Лидерите спряха политическото говорене и започнаха обсъждането на правните аспекти.
Коментарът, направен само няколко часа по-рано от председателката на Европейската централна банка Кристин Лагард, която постави под въпрос целесъобразността на използването на руските активи за подпомагане на Украйна, никак не помогна за повишаване на решителността на европейските лидери.
Виждайки, че дебатът за тези руски средста влиза в задънена улица, Антонио Кощта посочи, че използването на тези активи е само една от опциите. Но съществуват и други. За тях вече беше споменала и Фон дер Лайен в речта си пред Европейския парламент на 17 декември, предчувствайки, че на Европейския съвет следващия ден споровете ще са твърде разгорещени.
Ето как някои от лидерите заговориха по-открито за този План Б: съвместен дълг за финансиране на Украйна. Това беше втората опция, предложена от Европейската комисия – заем за Украйна чрез набиране на средства на капиталовите пазари и гарантирането му с бюджетния излишък на ЕС.
Украйна има спешни финансови нужди – тя ще остане без пари до края на първото тримесечие на 2026 г. Общият дълг е по-бързо и по-просто решение, което не изисква одобрение от националните парламенти и вече е изпробван с емитирането на еврооблигации по време на пандемията.
Тази формула обаче носи много по-малко символика. И е „безкрайно по-несправедлива“, твърдят балтийските държави и Полша. Тя поражда и допълнителен проблем: докато предаването на руски активи можеше да се извърши само с просто мнозинство на гласовете (някои лидери дори обмисляха да го направят, заобикаляйки Белгия), то съгласието за емитиране на дълг изисква единодушие – поне за изготвяне на предложението.
Председателят на Съвета – португалецът Коща, беше се зарекъл, че никой няма да напусне срещата, докато не се намери финансиране за Украйна, дори ако трябва срещата да продължи три дни. Коща се обърна така към унгарския национал-популистки лидер Виктор Орбан, най-близкият съюзник на Владимир Путин (и Тръмп), твърд противник на използването на руски активи и на финансирането на Киев: „Виктор, твоят посланик се противопостави на общия дълг по време на подготвителните срещи. А ти готов ли си да приемеш това?“
Унгарецът отначало отвърна с обичайната си реторика срещу помощта за Украйна, която според него подхранва войната. А после изведнъж каза: „Ние сме против нея… но… ако няма бюджетни последици за унгарските данъкоплатци…“
Това променя всичко. Идеята за задвижване на авариен лост, тоест на механизъм за спешно емитиране на еврооблигации набира скорост. Правителствени съветници, представители на Комисията и Съвета започват да финализират това предложение. То се базира на система за засилено сътрудничество, която позволява одобряване само от отделни екипи, в този случай без Унгария и без Словакия и Чехия (други съюзници на Кремъл в ЕС, които също бяха показали известна отвореност към този подход в своите изказвания).
Изработеният текст позволява отпускането на многомилиарден заем на Украйна и демонстрира, че колективният дълг вече не е изключително и немислимо решение, както беше по-рано. „Украйна ще изплати този заем само след като получи репарации [от Русия]“, се казва в текста.
Съюзът също така си запазва правото да използва тези активи за изплащане на заема – клауза, въведена по искане на Германия, която е инвестирала значителен политически капитал в усилията да постигне използване на руските държавни резерви.
След кратка пауза всичко се развива много бързо. Идеята за еврооблигациите се разгръща и получава зелена светлина от лидерите на държавите-членки малко преди 3 часа сутринта. Решението не само позволява икономическото оцеляване на Украйна, която отдавна е спряла да получава подкрепа от Съединените щати, но и отваря път към нормализиране на съвместното емитиране на дълг. То също така отваря друг начин за намиране на решения на ключови проблеми, по които липсва единодушие.
„Политиката не е футболен мач“, еуфорично заяви белгийски премиер след срещата на върха. „На някои хора не им хареса одобреното решение. Те искаха да накажат Путин, като му отнемат парите – това би удовлетворило емоционално ред разположени близо до Русия държави… но политиката не е емоционална работа“, заяви Барт Де Вевер.
„Дали съм напълно доволен? Разбира се, че не“, призна полският премиер Доналд Туск, един от поддръжниците на използването на руски активи. И добави: „Но винаги е по-добре да имаш парче от нещо, отколкото парче от нищо.“
About The Author
