Език мой, враг мой – важи с пълна сила за българските потребители на Facebook, представители и стожери на демократичната общност у нас. Преди дни независимиата общинска съветничка Ваня Григорова, качи в нейния профил в социалната мрежа снимка, в която е седнала на шофьорското място с описание „Магнолията е магнолия, когато е на път“. На пръв поглед в снимката няма нищо смущаващо. Виждаме жена с лятна рокля готова за път. Обаче за българските демократи явно това не е нормална снимка. Коментари от сорта „ да и ядете миндж…“, „тоя циганка уж лява“, „слагам и една блуза със сърп & чук и до откат“.
Стожерите на демократичната общност като Татяна Кристи и Христо Комарницки, също не останаха безмълвни с откровено сексистки, расистки и пълни с език на омраза коментари. Кристи пише в свой пост „баджаци на труженичката григорова“ , „ако човек е политик, а не кючекчийка от махалата..“. Комарницки подгрява аудиторията и стимулира коментарите срещу Григорова със следния коментар – „Ако имах TIR, бих си я закачил в кабината, хейтъри!“.
България е държава в Европейския съюз, която има огромен проблем с насилието над жени. Няма мерки, слаб контрол от институциите, а насилието расте. Очевидно и в мрежата.
Подобни коментари насърчаващи омраза към дадена жена в никакъв случай не помагат за решаването на подобни проблеми в обществото. Подобен лов на вещици срещу политическият опонент са крайно неприемливи за хора, които претендират, че са защитници на правото, защитници на демокрацията. Свободното изразяване на мнение не бива да се превръща в словоблудство срещу жена. Мислим ли изобщо как подобни коментари могат да въздействат на детето, близките и семейството на Григорова?
Особено като погледнем националната картина на жените представени в политиката. Как след подобни коментари и нападки някоя жена би искала да участва в политиката?
Когато екипът на Слави Трифонов пуснаха „песента“ за Лена Бориславова мнозинството потребители се възмутихме, защото си беше с абсолютно неприемлив текст, дори за политическа сатира. Но в случая с Ваня Григорова, кротко и тихо мълчим, или тя не е от „нашите“? Дори си позволяваме да пишем вулгаризми в мрежата.
Има нещо дълбоко лицемерно в това да се позоваваме на принципи само когато ни е удобно. Омразата не става по-малко отровна, когато идва от „нашата страна“. Сексизмът не е по-поносим, когато го изрича човек с европейско знаме на профила. А политическият диалог не става по-здравословен, когато различното мнение се посреща с вулгарности и расистки подмятания.
Ваня Григорова може да бъде критикувана за идеи, политики, публични изяви — това е част от демокрацията. Но сексуализирането на една жена, унижението ѝ заради външния ѝ вид или произход, показват колко дълбоки комплекси и липса на зрялост се крият под привидния либерализъм.
Истинската демокрация се доказва не когато защитаваме „своите“, а когато се противопоставяме на несправедливостта, дори когато тя засяга „другите“.
Ако не можем да осъдим речта на омразата, независимо от кого идва. Значи не сме нито демократи, нито защитници на правото. Само поредните шумни хейтъри, препасали „правилните“ лозунги.
About The Author
