Алмут Роховански, Responsible Statecraft
От поне четвърт век американски експерти по сигурността и лидери казват на европейските съюзници от НАТО да увеличат разходите си за отбрана, първоначално като леко подканяне, а след това все по-настойчиво, за да се превърне в оглушителен шум след избирането на Тръмп.
Печално известната пресконференция в Белия дом с президента Володимир Зеленски на 1 март най-накрая шокира европейците от самодоволството им и развърза кесиите им, според интерпретацията на американски анализатори, които изглеждат много доволни от себе си.
Но този подход поставя каруцата на военните разходи като дял от БВП пред коня на динамичната оценка на заплахите, пред които са изправени европейските държави. Да се правят разходи, за да се достигне произволен дял от БВП или произволен брой милиарди евро, да се купуват оръжейни системи, предпочитани от лобистите, но със съмнителна значимост, е лош заместител на цялостна стратегия за европейска сигурност.
Една европейска стратегия за сигурност, която заслужава това име, би трябвало да включва политически и дипломатически усилия: дипломация за прекратяване на войната в краткосрочен план, последвана от механизъм за консултации при кризи, който трябва да постави началото на нова европейска архитектура за сигурност, състояща се от реципрочни режими за контрол на въоръженията, изграждане на доверие и евентуално разоръжаване.
Един по-внимателен поглед към Европа също показва, че през последните седмици елитът на континента е обхванат от нов войнствен дух, който достига кресчендо. Никъде тази нова войнственост не е по-ясно изразена, отколкото в Германия, където политическите лидери и новите „военни експерти“ се подкокоросват едни други.
Последните неведнъж са грешали драстично в прогнозите си за сигурната победа на Украйна и предстоящия крах на Русия, но въпреки това доминират в най-гледаните дебати в страната. Миналата седмица на германците беше казано, че предстоящото лято ще бъде последното, през което ще бъдем в мир, защото Русия, под прикритието на военни игри в Беларус, ще нахлуе на територията на НАТО.
Германските официални лица се заиграват с думата „Kriegstüchtigkeit“ – съставно съществително, което означава „да си добър във воюването“ – която не би звучала неуместно в надраскана хроника на Wochenschau от 1940 г., произнесена с грапавия, помпозен диктор на онази епоха. Нужен бе пенсиониран бригаден генерал, за да напомни на германците, че това е зловещо отклонение от предишната номенклатура „Verteidigungsfähigkeit“ – или „способност за отбрана“.
Настоящите действащи висши офицери обаче чертаят стрелки върху картите на руския Курск в пълна униформа в собствените видеоклипове на Бундесвера в YouTube. След преустановяването на задължителната военна служба през 2011 г. сега от целия политически спектър се чуват призиви за нейното възстановяване и за включването в нея и на жени, на фона на недоволството, че германските младежи са твърде меки за война.
Този нов европейски милитаризъм е странно лишен от стратегическо мислене и анализ на фактите. Въпреки че дори администрацията на Байдън никога не е очаквала Украйна да спечели войната, европейските лидери изглежда вярват в украинската победа и до днес. На Мюнхенската конференция по сигурността миналия месец датският министър-председател Мете Фредериксен говореше за победа на Украйна във войната, докато седеше в един и същи панел с Кийт Келог, специалния пратеник на Тръмп за Русия и Украйна.
Влиятелният брюкселски мозъчен тръст „Брюгел“ твърди, че Русия може да нападне Европа само след три години, само защото страната разполага с x единици от тази или онази военна техника. Италианският министър-председател Джорджия Мелони излезе със странното предложение Украйна да не бъде член на НАТО, но все пак да бъде обхваната от член 5, а финландският президент Стуб предложи членството в НАТО да не се случва сега, а да бъде задействано в момента, в който Русия отново нападне Украйна, след като настоящата война приключи.
Маниакалната среща на върха, инициирана от Макрон и Стармър, бе само шум и трясъци: тя доведе до редица неприложими предложения, които, което е показателно, се предлагат на САЩ, а не на Украйна, да не говорим за Русия. Тези срещи на върха нямат и никаква основа в институциите на ЕС и НАТО.Всъщност новата милитаристична политика на Европа вече подкопава нейните демократични институции и закони. В Германия парламентът, който иначе е блокиран от скорошните избори, бърза с промени в германската конституция, за да позволи поемането на нов дълг за публични разходи, което е съмнителна стъпка от гледна точка на демократичната легитимация. Това е и шамар в лицето на германската общественост, на която от 15 години се внушава, че дълговата спирачка, заложена в германската конституция, е неизменен природен закон и че разходите за училища, мостове, влакове, които се движат навреме, или здравеопазване ще доведат Германия до разруха.
На заседанието на Европейския съвет на 6 март правителствата на ЕС се споразумяха за кредитен инструмент в размер на 150 млрд. евро за улесняване на разходите за отбрана на държавите членки. Това веднага се оказва незаконно: основополагащият договор на ЕС изрично забранява разходите за каквото и да било в областта на отбраната и военното дело.
Други 650 млрд. евро се очаква да бъдат набрани от държавите членки за закупуване на оръжие, за което те ще бъдат освободени от строгите ограничения на ЕС за вземане на заеми. Гражданите на ЕС, които видяха как социалните им държави биват разграждани, а публичните им активи се разграбват в името на фискалната дисциплина, наложена от Брюксел, имат всички основания да се чувстват предадени.
Междувременно бившият служител на ЕС и чуждестранен сътрудник на Института Куинси Елдар Мамедов отбелязва, че „оръжейните лобисти никнат като гъби в Брюксел“.
Очаквано, тези нови разходи за отбрана бяха придружени от нови призиви за още по-голямо намаляване на социалните разходи. Както показва икономистът Изабела Вебер , тези догматични политики на строги икономии са основната причина за възхода на крайно десните и недемократични партии. Бързото превъоръжаване, придружено от строги икономии на стероиди, може да доведе до немислимото: Германската AfD също иска връщане на наборната военна служба. Както и германски ядрени оръжия.
Европейската войнствена треска може да е предизвикана от страх, но не и от това, че Русия действително води война в сърцето на Европа. Предположението, че Русия ще разгроми и окупира цяла Украйна, след което ще премине през Полша и скоро след това през Бранденбургската врата, е в противоречие с наблюдаваната военна реалност.
Вместо това европейските елити изглежда се страхуват да не загубят властта и статута си, позицията на глобално господство, на която се радваха под прикритието на американския ядрен чадър. Перспективата, че ще трябва да работят с други нации като с равни, както ще им се наложи в новия многополюсен ред, признат от Рубио, ги ужасява.
Полският министър-председател Туск даде ясно да се разбере колко важна е „победата“, заявявайки, че „Европа е […] способна да спечели всяка военна, финансова и икономическа конфронтация с Русия – ние просто сме по-силни“, че Европа „трябва да спечели тази надпревара във въоръжаването“ и че Русия „ще загуби както Съветския съюз преди 40 години“.В неотдавнашното си обръщение към френската общественост Макрон подчерта, че европейският капацитет е достатъчно силен, за да се противопостави на САЩ, но още повече и най-вече на Русия. При тази нагласа не бива да се смята, че Европа не превъзхожда в това, а и във всяко друго отношение.
Американски изследователи на външната политика са доказали, че стремежът към милитаристично съревнование между великите сили е вреден за сигурността, демокрацията и вътрешното благосъстояние на САЩ, и са препоръчвали външна и отбранителна политика на сдържаност. Една от техните препоръки – напълно уместна – е да се намали военният ангажимент на САЩ в Европа. Но е непоследователно това да се съчетава със задоволство, че за европейската отбрана ще бъдат изхарчени 800 милиарда.
Изглежда, че Европа е готова да похарчи огромни суми пари без никаква логика и причина, без да вземе предвид драматичните нови технологични и тактически постижения на украинското бойно поле, да не говорим за консолидирана оценка на заплахите и как те могат да бъдат посрещнати по-ефективно чрез редица ненасилствени външни политики.
Ако милитаризмът е вреден за САЩ, тъй като води до продължителни войни, които не носят по-голяма сигурност, до изчерпване на благосъстоянието на американското общество, до завладяване на политиката от оръжейни лобита и до ерозия на демокрацията, защо подобен милитаризъм да е добър за Европа?
*Алмут Роховански е нерезидентен сътрудник в Института „Куинси“ и независим активист, която през последните 20 години работи с граждански организации в Русия, по-специално в Северен Кавказ, Украйна, Южен Кавказ, Централна Азия и Беларус.
About The Author
