Украинското нахлуване в руската Курска област се оказа пълноценна офанзива, която отваря нов фронт там, където Кремъл най-малко е очаквал. Атаката показа слабата защита по границата на Русия с Украйна и разкри сериозни пропуски в системата за командване и контрол на руската армия.
Няма много информация за боевете, които продължават от седмица, но следващите няколко дни ще покажат дали това е майсторска маневра, целяща да промени хода на войната, или е просто безогледно хвърляне напред от страна на Киев, само и само спешно да се замаже провалът по останалата част на фронта, където нещата не са толкова благоприятни.
В първото си съобщение за офанзивата украинският главнокомандващ Александър Сирски посочи този понеделник, че хиляда квадратни километра руска територия вече са под контрола на украинските войски.
Евакуацията на повече от 120 000 жители от Курска област и съседната Белгородска, друг руски граничен регион, засилва сериозността на ситуацията. За това допринася също така и фактът, че атаката, започнала във вторник миналата седмица, все още не е спряна от руските сили, които първоначално не виждаха мащаба на офанзивата, разглеждайки тази гранична зона като „неактивна фронтова линия”.
Москва отначало взе сегашното масирано нахлуване за подобие на други нападения, извършвани по-рано от малобройни военни групи, много от които с руски паравоенни бунтовници. Те влизаха на руска територия и се оттегляха веднага.
Закъснялата реална преценка на сегашните събития и неспособността на Кремъл да види опасността, надвиснала над границата, позволиха на украинците да предприемат светкавична атака и да направят пробив, разпрострял се на площ със значими размери.
Сега Москва се опитва спешно да го неутрализира. За целта очевидно трябва да прехвърли въоръжения и човешка сила от други важни фронтови участъци, да мобилизира неподготвени новобранци и да реорганизира онези свои сили, които се провалиха при първия отговор на офанзивата.
Руската дезорганизация
Първоначално на украинската контраофанзива се опитаха да се противопоставят батальони на Федералната служба за сигурност (ФСБ, бивш КГБ), отговарящи за охраната на границата в Руската федерация, и полкът „Ахмат” от чеченските паравоенни формирования. Но се оказа, че те трябва да се изправят срещу едни от най-опитните части в редовната украинска армия.
Както посочи в понеделник, 12 август, изпълняващият длъжността губернатор на Курска област Алексей Смирнов на онлайн среща с президента Владимир Путин, „ситуацията е сложна“. Когато в руския език се употребява този израз, зад него обикновено се крие доста мрачна картина.
„Към 12 август под контрола на противника са 28 населени места, дълбочината на проникване на територията на Курска област е 12 километра, а ширината е 40 километра“, обясни Смирнов.
Да се възпре руската инициатива в Донбас и да може да се преговаря
На срещата в Кремъл, проведена в понеделник и целяща оценка на ситуацията, Путин заяви, че намерението на Украйна с тази офанзива е „да спре руската офанзива за пълното освобождаване на териториите на Луганската и Донецката народни републики, на територията на Новорусия (Нова Русия ).”
Путин имаше предвид района на Донбас в Източна Украйна, съставен от украинските Луганска и Донецка области. Във втората от тези територии се водят най-тежките боеве от началото на руското нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г.
Според Путин друга цел на тази офанзива е да се подобри позицията на Украйна в очакване на задаващи се мирни преговори. Руският президент изключи Москва да промени позицията си. (Путин специално подчерта, че след сегашното нахлуване, в което украинската армия удря по гражданското население и по граждански обекти, вече никакви преговори с Киев не са възможни – бел. ред.)
Официални украински източници, цитирани от агенция „Франс прес” и опозиционния руски вестник „The Moscow Time”, посочват, че тази операция има за цел да „разтегне” фронтовата линия и да съдейства за дестабилизирането на противника, като демонстрира, че той не може да защити собствените си граници.
Майсторски удар или рискован блъф?
Сега остава да се види дали масираната атака с участието на хиляди украински бойци, а не само със стотици, колкото отначало се привидяха на руснаците, ще е в състояние да постигне успех и да запази постигнатите завоевания. Рискът е, че засилването на украинските войски към Курск и към още граничещи с Украйна територии от тази руска област оголва други райони по фронтовата линия, където натискът на руската армия е много силен, като например в Донбас. Така резултатът е не надвиване, а консолидиране на руските позиции.
Досега „политическият” успех е поразителен, и украинската „инвазия” в Русия (в действителност ограничена военна операция) означава глътка свеж въздух и инжекция с оптимизъм за украинската армия точно в момент, в който тя има най-голяма нужда от това.
През последната година Киев беше изправен на нокти от руското настъпление в Донецка област, от открития от руснаците нов фронт в района на Харков, недалеч от местата, където върви сегашната украинска офанзива, и от проблемите с попълването на украинската армия с жива сила поради липса на новобранци.
Битки като тези при Бахмут и Авдивка бяха спечелени от силите на Москва, а съдбата на Покровск, Славянск, Купянск и други градове с голямо стратегическо значение в Североизточна Украйна в момента са заложени на карта. Сега, с успеха, постигнат в Курска област, украинците вече знаят как и къде да ударят силно и да нарушат внимателната пътна карта, начертана от Кремъл, който не очакваше Киев толкова изненадващо да поеме военната инициатива. Досега тази инициатива се държеше от Москва, особено след провала на украинското контранастъпление от юни 2023 г.
Със сегашната атака срещу собствената си територия Русия може да бъде принудена да промени цялата си военна стратегия и да разшири военния фронт до цялата граница с Украйна, а не само до линията, която разделя четирите анексирани украински области от останалата част на тази страна. Това би означавало разходи, които ще бъдат трудни за поддържане. Също така би проточило конфликта за неопределено време.
Куриозно е, че фронтовата линия в Източна и Южна Украйна, от Донбас до Херсон, е много по-укрепена от южната граница на Русия, която сега е атакувана от украинските войски. Москва искаше да създаде защитна стена, също много укрепена, в районите около Харков, завладени през последните месеци, но същевременно остави огромни пропуски в сигурността по съседство с тези зони.
Слаби завоевания, въпреки дързостта им
Все пак Украйна не би могла да издържи война с толкова широка фронтова линия, ако тази нейна инвазия на руска територия успее, особено поради липсата на войски и боеприпаси за защита на такъв военен сценарий или за опити за нови офанзиви на руска територия .
Както някои анализатори вече отбелязват, Украйна направи голям скок, но във вакуум. Освен това, ако Украйна не задържи под свой контрол териториите, завладени в сегашната офанзива, тя няма да може да окаже натиск върху евентуалната маса за преговори, която може да се отвори в бъдеще. Формулата „земя срещу земя” няма да проработи.
Все пак, каквото и да казва Путин, не е ясно дали именно това е намерението зад украинската офанзива. Русия вече окупира една пета от Украйна с анексирането на Луганск, Донецк, Запорожие, Херсон и Крим. Така че евентуалните печалби от сегашната атака срещу Курск няма да имат голяма тежест на масата за преговори, освен ако Москва не загуби още няколко хиляди квадратни километра.
Ефектен удар за подсилване на западната подкрепа
Засега, без да се оценяват бъдещите последици от атаката, това, което украинската армия вече направи, е шамар по неприкосновеността на руската земя, която не е потъпквана по толкова унизителен начин от Втората световна война насам. Именно затова украинският президент Володимир Зеленски посочи, че Русия вече може да усети какво означава нахлуване на нейна територия и че Курск представлява „катастрофата на тази война“ за Путин.
По-важното е, че Украйна си възвърна военната инициатива в очите на външните си партньори. Зеленски се нуждаеше от този зрелищен удар, за да убеди правителството на САЩ, основният съюзник на Украйна и доставчик на оръжие, че украинската битка не е напълно изгубена. Това бе особено наложително на фона на колебанията във Вашингтон относно бъдещата подкрепа за Киев, която може да бъде и „нулева“, ако Доналд Тръмп спечели президентските избори през ноември.
Също така сегашната акция бе насочена да убеди Белия дом и германското канцлерство да позволят на Украйна да използва техните ракети с голям обсег срещу руска територия. Ако в офанзива като сегашната в бъдеще бъдат включени американски ракети ATACMS или германски Taurus (които Берлин все още се колебае да изпрати на Украйна), Киев би могъл да отвори достатъчно голям фронт, за да принуди руснаците да се замислят дали да не седнат да преговарят – и така да си върне част от завоюваната територия.
На 12 август Зеленски даде съответните заповеди за използване на въпросните ракети с голям обсег срещу руска територия. Все пак уточни, че ще се консултира със западните страни, които са доставили тези оръжия, за да получи тяхното разрешение плюс подробности за евентуалната им употреба.
Зеленски иска да се възползва от импулса, който му даде офанзивата срещу Курск, но всяко бързане в разширяването на тази операция може да има много сериозни последици и да превърне инициативата в капан. Ако Зеленски и неговите генерали забравят, че войната продължава с цялата си ярост в Източна Украйна и ако Киев направи грешката да премести част от войските, които се бият там, на новия фронт, Русия може да превземе позициите им в Донбас и да хване в капан украинците, с които се бият в Курска област. Да ги стегне в смъртоносни клещи.
Сега трябва да се ослушаме за мнението на западните съюзници, които посъветваха Зеленски да предприеме офанзивата срещу Курск и да заложи на този възможен обрат на войната, без първо да разреши най-належащия проблем на Украйна, а именно спешната ѝ нужда от войници, които да покриват всички фронтове .
About The Author
