Украйна, притисната по всички фронтове, от дипломатическия до военния, развива двойна игра около войната с Русия, изправена пред дилемата или да затъне в конфликта за години напред, или да постигне крехко решение, което почти никой не харесва, но което би спряло избиването на хора.
Сериозното положение на украинската армия във войната, нарастващите вътрешни гласове в полза на преговори и заплахата, че Съединените щати ще отменят подкрепата си за Украйна, ако Доналд Тръмп дойде на власт, тласкат правителството в Киев да търси решение чрез преговори с трети страни. В случая – чрез Китай, където тази седмица гостува украинският външен министър Дмитро Кулеба.
Настояването на украинските съюзници от ЕС, че единственият начин да се победи Русия е със санкции и на бойното поле, не дава ефект в хода на войната и рискът от украински провал става все по-реален с всеки изминал ден. Това положение отведе Дмитро Кулеба до Пекин. Китай е основният международен съюзник на Москва и влиянието му върху Русия в икономически и политически план гарантира, че Кремъл се вслушва в китайските препоръки.
Китай залага на политически изход от войната
Ето как, без Пекин ни на йота да отстъпи от съюза си с Москва, обеща на 24 юли на Кулеба да посредничи в евентуални преговори с Русия. От началото на конфликта досега Киев отхвърляше тази възможност, стараейки се да слуша своите съюзници. Но международната ситуация и положението на фронта вече променят това. Руската военна инициатива изтощава Украйна, западните оръжия не пристигат навреме и макар европейското участие в конфликта да преминава всички червени линии, поражението на Русия не изглежда по-близо.
Изправена пред риска бившият президент Тръмп да спечели президентските избори в САЩ на 5 ноември и да изпълни обещанието си да се оттегли от украинския конфликт, Украйна очевидно е принудена да се обърне към Китай – първата страна, която представи мирен план още броени месеци след началото на руската инвазия. Мирен план, който беше веднага презрян от западните съюзници на Киев.
Сегашното пътуване на Кулеба до Китай е първото от началото на войната преди две години и пет месеца. След срещата си с Кулеба в Гуанджоу китайският външен министър Ван И подчерта ангажимента на страната му да „продължи да играе конструктивна роля за постигане на примирие и възобновяване на мирните преговори“ между Русия и Украйна.
Решението на конфликта между Москва и Киев „трябва да бъде постигнато с политически средства”, подчерта ръководителят на китайската дипломация. Ван И също така призна, че макар двете страни – Украйна и Русия, вече да са показали желанието си да преговарят „на различни нива“, все пак „условията и времето още не са подходящи“. Той също така предупреди за „рисковете от ескалация и зараза“, които тази война носи за други кризи.
Стъпка на Киев, която може да разстрои Брюксел
Кулеба е най-високопоставеният украински деец, посетил Китай от началото на войната. Оттук и важността на това посещение. Преди всичко, като се има предвид, че на последната среща на върха на НАТО във Вашингтон този месец, на която присъства украинският президент Володимир Зеленски, срещу Китай бяха отправени остри обвинения. Тази страна беше обвинена, че „улеснява“ войната в Украйна като „подпомага руската военна икономика.” В съвместното изявление на 32-те страни от НАТО бе посочено, че „амбициите и налаганите политики (на Китай) продължават да предизвикват интересите, сигурността и ценностите“ на членовете на Атлантическия съюз.
И ето, че сега Украйна отива в Пекин, за да търси точно от него посредничество за преговори за прекратяване на огъня с Русия в този сблъсък, който изглежда харесват само производителите и търговците на оръжие и военните ястреби в Брюксел. Явно не и самите украинци.
В Украйна броят на жителите, които искат тези преговори, расте. Достига до около 44%. Множат се и тези, които са склонни да отстъпят част от украинската територия на Русия, ако изискванията за сигурност бъдат изпълнени. В едно от последните проучвания, публикувано на 23 юли от Киевския международен институт по социология (KIIS), до 57% от украинците биха приели определени териториални отстъпки, ако Украйна влезе в НАТО.
Самият Зеленски посочи тази седмица, че се надява да приключи „горещата фаза на войната” преди края на годината, което означава, че явно може да бъде постигнато някакво примирие. Нито един лидер на ЕС не подкрепи Зеленски в това изявление.
Желанията на Зеленски и китайският ангажимент за посредничество изглеждат твърде наивни, ако се слушат призивите за бойни действия от европейските лидери, особено от балтийските страни, Полша, Германия и Обединеното кралство.
Обещаните от същите тези лидери оръжия обаче не пристигат навреме. Малко вероятно е да се осъществи ново украинско контранастъпление като това, което бе предприето през юни миналата година. Няма как да има контраофазива при липсата на обещани самолети, на боеприпаси за оръдията, на ракети с голям обсег и на разрешение за използването им срещу руска територия. Налице е и сериозен недостиг на жива сила в украинската армия.
Европейски войници вече умират на украинска земя
Може би поради тази причина страни като Франция, Обединеното кралство или балтийските републики настояват толкова да изпратят европейски „инструктори“, които да подкрепят украинските войници със своите „знания“. Или, както каза френският президент Еманюел Макрон, да сменят украинците, които служат в тила, за да ги изпратят на фронта на войната.
Тази идея на Макрон веднага беше отхвърлена от повечето съюзници в НАТО, но планът остана в сила. Последният доклад дойде тази сряда, когато руското министерство на отбраната обяви, че петдесет от въпросните западни „инструктори“ са загинали през текущата седмица, когато са били ударени от руска ракета „Искандер“ в украинския град Дергачи, северно от Харков. В този район на Северна Украйна се водят тежки боеве, след като Русия отвори там нов военен фронт през пролетта, наред с другите край Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон – региони, анексирани към Руската федерация през 2022 г.
През март т. г. Кремъл посочи, че най-малко 6000 чуждестранни доброволци са били убити от руските въоръжени сили от началото на войната. Част от включените в тези данни лица всъщност може да са чуждестранни доброволци, друга част да са наемници. С напредването на войната вероятността жертвите да са специални войски от европейски страни се увеличава.
Трябва да подкрепяме Украйна, каквото и да става, казват в ЕС и НАТО
Позицията на европейските страни, членуващи в НАТО и в ЕС, остава неизменна от началото на войната, въпреки промените, настъпили в конфликта: необходимо е да се подкрепя Украйна с оръжие и пари докрай.
Това припомни тази седмица върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел. Испанският политик настоя за необходимостта от продължаване на изпращането на оръжия за войната и осъди блокажа от Унгария – страна, която също се ангажира да започне мирни преговори – на пакета от помощи, предназначен за Украйна, от така наречения Европейски фонд за подкрепа на мира. Това евфемистично наименование се отнася до военна помощ и оръжия.
Борел е един от европейските лидери, които отправиха най-много критики срещу унгарския премиер Виктор Орбан за обиколката, която този месец го отведе в Украйна, Русия, Китай и Съединените щати, за да поиска мирни преговори и край на война.
Тази сряда германският канцлер Олаф Шолц повтори необходимостта да продължи подкрепата за Украйна с оръжие и отхвърли мир с Русия, тъй като това би означавало, подчерта той, „капитулация”. Шолц припомни, че страната му е тази, която е доставила най-много оръжия на Украйна в целия ЕС, а в световен мащаб е изпреварена само от САЩ.
Тази войнствена европейска позиция очевидно контрастира с новите опити на Украйна да настоява за сядане на масата за преговори с Русия. Но в същото време ставащото не е толкова странно, както посочва китайският вестник „South China Morning Post”, ако се съобразим със задаващата се тази есен международна политическа панорама. Вестникът посочва, че причината за посещението на Кулеба в Китай е Доналд Тръмп. А също и Камала Харис, вицепрезидент на САШ и най-възможният кандидат на демократите за изборите през ноември след оттеглянето на президента Джо Байдън от изборната надпревара.
Ако Тръмп се върне като президент на САЩ, подкрепата на тази страна за Украйна може да приключи. Освободилите се така пари може да бъдат изпратени в Израел, дългогодишен приятел на Вашингтон, а не приятел от последната минута, като Украйна. В такъв случай „Киев рискува решително да загуби войната и да се изправи пред своето безвъзвратно разчленяване“.
Ако пък Харис стане новият президент на Съединените щати, продължаването на подкрепата на Вашингтон и следователно удължаването на сблъсъка би превърнало конфликта във война на изтощение. Суровата реалност ще надделее: Русия има много повече хора, които да бъдат използвани като пушечно месо, така че Украйна и в този случай ще загуби войната.
Ако Украйна е обмислила тези две възможности и неспособността на Европа да замени САЩ в доставките на оръжия, пътуването на Кулеба до Китай е много разбираемо, колкото и европейското словоблудство да залага на войната.
About The Author
