Алистър Бънкъл, кореспондент за Близкия изток на Sky News.
Шансовете на новородено бебе в Газа да оцелее сега не са големи. В отделението по недохранване в болницата „Камал Адван“ в северната част на Газа бебета, които са само на няколко дни и често са недоносени, се борят за живота си.
Самите майки са толкова недохранени, че не могат да кърмят, и затова бебетата буквално умират от глад.
„В рамките на две седмици открихме повече от 250 пациенти с недохранване“, обяснява д-р Хасам Абу Сафах, директор на болницата.
„Всичко това беше констатирано в една болница, нашата болница, което означава, че броят им най-вероятно ще се увеличи през следващите дни. Молим света да позволи внасянето на храна и на чиста вода“.
Тялото на бебе, което не се е оцеляло, лежи в болничен инкубатор в очакване на погребение. То е родено два месеца преждевременно, защото майка му е била много изтощена. Твърде рано, за да могат родителите ѝ дори да ѝ дадат име. Малкото ѝ тяло сега е увито в зелен саван.
Друго новородено момиченце се бори за всеки дъх, видимите ребра на гръдният ѝ кош се повдигат и спускат с малкото сили, които ѝ остават. Пелените изглеждат огромни спрямо сведените до скелети телца.
Граничният пункт Рафах с Египет остава затворен, тъй като Израелската армия продължава да го окупират и да действат в околните територии.
Американският военен пристан отново спря операциите си заради бурното море и голяма част от доставената помощ все още не е достигнала до нуждаещите се жители на Газа.
Израел публикува снимки на помощи, натрупани от страната на Газа на пропускателния пункт Керем Шалом, и заяви, че вината е на ООН, която не ги е събрала, но ООН заяви, че законът и редът в Газа са нарушени, и предупреди Израел, че е близо до спиране на операциите си.
Неотдавна Израел обяви, че е бил свързан нов захранващ кабел към инсталацията за обезсоляване, управлявана от УНИЦЕФ в Газа.
Заводът снабдява с вода района на Хан Юнис и целта на този ход е да се предотврати избухването на епидемия от болести през летните месеци.
Това обаче ще осигури само минимално облекчение. Голяма част от Газа сега е просто мрежа от улици и алеи, застлани с високи купчини отломки и руини от къщи и магазини. Ивицата е негодна за живеене.
Повечето хора вече са се преместили в хуманитарни зони, където живеят в палатки или временни постройки. Горивото е оскъдно, така че магарето и каруцата са най-добрият начин за придвижване, ако имате късмет. В противен случай трябва да се придвижвате пеша.
В цяла Газа децата се редят на опашки с тенджери или пластмасови кофи, търпеливо чакайки ежедневното раздаване на храна.
Храната често е обикновен ориз или някаква супа. Няколко черпака ще трябва да нахранят цялото семейство. Някои от децата избутват купичките си напред, отчаяни, че не искат да пропуснат.
Когато почти всичко свърши, те остъргват каквото могат от дъното. Нищо не може да се изхвърли.
Лятото тук вече е в разгара си, температурите редовно достигат до 30 градуса, което допълнително утежнява положението на стотици хиляди хора, които трябва да живеят под платнища и на малко сянка.
Стари или млади, войната не се съобразява с възрастта и винаги най-много страдат най-уязвимите.