Иво Христов: Клетвите в евроатлантизъм ни тласкат към въвличане във войната

„Не става въпрос за страх на президента Румен Радев, а за несъгласие, както той отбеляза в своя пост във Фейсбук. Позицията на МС за форума на НАТО засяга всички българи. Дали ще влезем във война или не, дали ще ни бомбардират или не, засяга всеки един от нас. Тъкмо това ще се дискутира във Вашингтон, разбира се, тъй като НАТО вече разреши на Украйна да ползва натовско оръжие за удари дълбоко в руския тил.“

Това заяви в ефира на сутрешния блок на Euronews Bulgaria „Добро утро, Европа“ Иво Христов, бивш член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП (S&D).

„Аз бих казал, че България в момента прилича на България от лятото на 1944 г., преди кабинета на Багрянов, когато политическата класа е объркана и отказва да поеме отговорност. Всеки знае, че може да бъде политически пометен от глобалните потресения и всички бягат от отговорност. В момента Министерският съвет приема колективно позиция, която отказва да обяви дори в най-общи линии. Президентът заяви, че не е съгласен с нея и няма да ни представлява, а всички ние, седем милиона граждани, според оптимистичния вариант, не знаем с какво ни ангажират“, каза още Иво Христов.

След цитат от Делян Пеевски, в който се казва, че позицията на президента „обслужва чужди, а не национални интереси“, Христов каза, че „българският интерес е да съхраним мира, да съхраним природата, държавата и най-вече живота на гражданите. Клетвите в евроатлантизъм ни тласкат към въвличане във войната.“

В отговор на въпроса дали не плашим гражданите и дали това не противоречи на ангажиментите ни като членове на НАТО, Иво Христов каза:

„По-добър вариант ли е да хипнотизираме българските граждани, че нищо не ги грози докато паднат първите бомби? Което се е случвало. Преди по-малко от век България е била тежко бомбардирана, една трета от София е изтрита от лицето на земята… Между позицията на един изключително висококвалифициран военен като Румен Радев, впрочем натовски възпитаник, и клетвите на българските пишман евроатланици, на кого бихте се доверили? Аз бих се доверил на неговата военна и политическа преценка.“

Относно това дали сегашният парламент ще успее да излъчи правителство, Иво Христов заяви:

„Не съм сигурен. Преди две-три седмици допусках, че ще бъде създадено правителство. Това беше по-вероятно. Но процесите в ДПС поставят под въпрос тази вероятност, тъй като ДПС е структуроопределяща партия за българския политически живот и за партийната система. Много партии-мастодонти от прехода изчезнаха. Кой помни към днешна дата НДСВ? СДС отдавна е минало, БСП е достигнала критично ниски нива и се бори за оцеляване. А ДПС съществува през всичките тези години. То има свои лобита в много партии и ако се изразяваме по чеховски, много партии излязоха изпод шинела на ДПС – ИТН, вероятно „Величие“ и други партии в миналото.“

Относно генезиса на „Величие“ той допълни: „Не мога да бъда сигурен, тъй като нямам такива данни, не го твърдя, но партията се появи изненадващо на българската политическа сцена и прилича на една от онези инструментални партии, които се създават, за да обслужат интереса на по-големите. А коя голяма партия има възможности и капацитет да я създаде? Нагледали сме се на лабораторни партии през годините.“

За ширещото се твърдение, че президентът Радев иска да превземе БСП отвътре, бившият евродепутат каза:

„Не мисля, че някога президентът е имал намерение да превзема БСП. Той е бил в много силна позиция спрямо БСП, след като два пъти бе избран за държавен глава, но никога не е злоупотребил. Напротив, връщал е мандата на БСП, дори при лични атаки срещу него и дори срещу семейството му.“

На напомнянето на Атанас Зафиров, че президентът е избран с гласовете на БСП, Иво Христов отговори: „Тези напомняния вече не тежат толкова, след като БСП разпиля 800 000 гласа, а пък и президентът не се нуждае от напомняне, тъй като винаги е бил лоялен към левите избиратели. Той решава националния политически пъзел и ще вземе решение, съобразно това, кое е добре за страната. Допускам, че БСП може да получи мандата, но това не е предопределено.“

Относно процесите в лявото политическо пространство, Христов отбеляза:

„Това че най-голямата лява партия е загубила лидера си също не е добра новина, тъй като в момента зейва вакуум за лидери и кой ще влезе в него не е ясно.

Вляво не виждам силни лидери. Не че в дясно е изобилие, но и в ляво не виждам. Това трябва да са хора на диалога, надмогнали егото си и с хоризонт отвъд традиционните леви социални послания. Трябва да надскочим сиромахилството, когато държавата е застрашена от война и когато формата на държавно управление се разпада. Ние трябва да дадем някакъв институционален хоризонт.“

За днешните извънредни избори във Франция и дали тя ще съхрани лидерската си роля в Европа, Иво Христов, сподели:

„Франция е умореният локомотив на Европа, след като Германия изпадна в рецесия и има неубедителен лидер. Не мисля, че ще съхрани тази роля, тъй като Макрон направи много хазартен залог с това разпускане на Националното събрание. Случвало се е в миналото и Ширак бе опарен от него. Тогава левицата спечели изборите и Ширак бе принуден да съжителства с премиер социалист.“