Много световни медии съобщиха с подчертано внимание за влизането на 12 юни в пристанището на кубинската столица Хавана на четири руски военни плавателни съда – подводницата с ядрен двигател „Казан”, фрегатата „Адмирал Горшков”, танкера „Пашин” и спасителния влекач „Николай Шикер”. Те бяха посрещнати тържествено с 21 топовни салюта от историческата крепост „Ла Кабаня” на входа на пристанището.
Кубинските официални източници и медии подчертават, че военноморската визита е в рамките на традиционните приятелски отношения между Куба и Русия и че никой от съдовете, участвали преди това в учения в Атлантическия океан, не носи на борда си ядрено оръжие. Руските военнослужещи ще имат специална културна програма на Острова на свободата, а кубинските граждани ще могат в рамките на четири часа на ден да правят посещения на фрегатата „Горшков”, уточнява испанският в. „Ел Паис”. Руските военни кораби ще останат в Куба до 17 юни.
Американски и западноевропейски медии коментират, че това е руска демонстрация на сила в пряка близост от бреговете на САЩ в отговор на неотдавнашното решение на Вашингтон да разреши на Украйна да използва получено американско оръжие и срещу територия на Русия.
Правят се и много алюзии с легендарната Карибска криза от 1962 г., изправила САЩ и тогавашния СССР на ръба на ядрен сблъсък заради разположени в Куба съветски ядрени ракети. Тогава апокалипсисът е избегнат благодарение на постигнато буквално в „12 без 5” споразумение за взаимни отстъпки между съветския водач Никита Хрушчов и американския президент Джон Кенеди. Днешните западни коментатори избягват да обсъждат въпроса защо подобно споразумение, способно да свали световното напрежение, не се търси днес. Но пък подчертават, че визитата на руските военноморски съдове в Куба и всичките им движения в региона се проследяват стриктно от патрулиращи съдове на американските ВМС. Цитира се Държавния департамент на САЩ, според който руските кораби ще останат за още учения в Карибието през цялото лято. Предвижда се и тяхно посещение във Венесуела.
Кубинските медии съобщават и за още военноморски посещения от други страни в близките дни, но това липсва в западните новинарски емисии. Вестник „Гранма” пише, че на 14 юни в хаванското пристанище със същата тържественост ще бъде посрещнат патрулиращия кораб от Канадския кралски флот „HMCS Margaret Brooke”. Визитата му е по повод 80-годишнината на непрекъсваните нито веднъж дипломатически отношения между Куба и Канада и 50-годишнината от установяването на активни връзки на кубинско-канадско сътрудничество. Изтъква се, че това гостуване идва да затвърди посланието, как именно сътрудничеството играе важна роля за поддържането на мира в региона. Кубинско-канадските отношения са пословично добри, конструктивни и взаимоизгодни, което до голяма степен се корени в някогашното крепко лично приятелство между вече покойните лидери на двете страни – Фидел Кастро и Пиер Трюдо, баща на сегашния канадски премиер Джъстин Трюдо, прекарал доста свои детски ваканции в Куба.
Също така от 15 до 19 юни в друго кубинско пристанище – в източния град Сантяго де Куба, ще е на посещение учебният военен кораб „AB Simon Bolivar” от Венесуела, като част от негова учебна обиколка, по време на която ще навърти 4500 морски мили и ще посети редица карибски и латиноамерикански пристанища.
„Визитите на военноморски части от други страни са историческа практика в отношенията между революционното правителство и нациите, с които поддържаме отношения на приятелство и сътрудничество,” пише „Гранма”. Кубинските власти също така са категорични, че тези визити са строго в рамките на международните регламенти.
„Ел Паис” припомня, че Русия не за първи път прави учения край Куба и споменава предходни случаи от предишни години, включително гостуването на същата фрегата „Горшков” през 2019 г. Също така испанският вестник отбелязва, че заради особено ожесточените при мандата на Доналд Тръмп антикубински санкции на САЩ, островът изпитва силни икономически затруднения и вносът на руски енергоносители е от ключово значение.
Няма съмнение, че повишено световно внимание ще предизвика и предстоящата по-късно този месец визита на руския президент Владимир Путин в друга традиционно приятелска на Русия страна – Виетнам, с който Москва поддържа ефективно сътрудничество в оръжейната и енергийната сфера и който е разположен в друг интересен геополитически и стратегически регион.
Междувременно стана известно и още едно съществено американско решение, свързано с войната в Украйна. Разбра се, че Вашингтон е отменил забраната американски оръжия да отиват в ръцете на печално известния украински специален военен батальон „Азов”, третиран досега като пронацистко формирование, накърняващо човешки права.
„Азов” в качеството си на паравоенна улрадясна групировка изигра ключова роля по време на „Майдана” и силовото сваляне на президента Виктор Янукович през 2014 г., както и в последвалите военни действия срещу поискалото да се отцепи рускоезично население в Донбас, припомня „Ел Паис”. И отбелязва, че става дума за „политическо и военно движение, основано от екстремистки и ултранационалистически елементи”, което днес под формата на военен батальон влиза в състава на украинските Национална гвардия и МВР. Това е една от най-добре подготвените бойни единици, включена в украинските бойни действия срещу руските сили. Но години наред „Азов” е обвиняван „от международни институции в нарушения на фундаментални права,” посочва още испанският вестник. И поради тази причина е попадал под действието на американски закон, забраняващ да му се предоставят американски оръжия. Дори споразумението от април т. г. между американските демократи и републиканци, отключило над 50 милиарда долара военна помощ за Украйна, съдържа изрична клауза срещу възможността от тази помощ да се възползва и „Азов”.
Командирът на „Азов” Денис Прокопенко не спира да негодува от отношението към неговия батальон в западните медии, които според него са подведени от „пропагандата на Москва”. Украйна отдавна настоява международната общност да приеме, че „Азов” се е превърнал в „патриотична“ организация и вече е далеч от своя ултранационалистически произход, твърди цитираният от „Ел Паис” украински анализатор Иван Гомза, ръководител на катедрата по политически науки в Киевската школа по икономика. В статия, публикувана през април 2022 г., два месеца след началото на руската инвазия, Гомза настоява, че „нацистката символица и други отличителни неофашистки елементи в „Азов” са загубили първоначалното си значение и по същество служат за поддържане на духа на вътрешната общност”.
Преразказвайки тези украински становища, „Ел Паис” не пропуска да цитира и излязлата през 2022 г. книга на Майкъл Колборн, известен канадски изследовател на крайнодесни движения в страните от бившия Съветски съюз. Той пише: „Батальонът „Азов” е може би единствената военна единица в света, която е родена от крайнодясна група и която продължава да бъде свързана с широко крайнодясно движение”. Експертът добавя: „”Азов” няма място във въоръжените сили на една демократична държава и трябва да бъде разформирован”.
Коментирайки решението на САЩ да се откажат от оръжейното ембарго за „Азов”, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от руската емисия на Би Би Си, посочва: „Такава внезапна промяна в позицията на Вашингтон показва, че там нищо не ги възпира в опитите да смачкат Русия, използвайки Украйна и украинския народ като инструмент”.
От „Азов”, на свой ред, приветстват американското решение като „разрушителен удар срещу руската пропаганда”.
About The Author
