„Европа трябва да реши дали сяда на масата, за да вечеря, или за да е част от менюто“, каза Жорди Каняс, кандидат за Европейския парламент от испанската либерална партия „Сюдаданос”, по време на предизборния дебат по отбраната и сигурността, проведен от пресгрупата „Prisa” на 6 юни.
Европейският съюз посреща десетите избори за свой парламент между барабаните на войната и призивите за мир – или превъоръжаване – на двата фронта досами границите си: Украйна и Ивицата Газа .
Зад големите предизборни речи, звучали в последните дни – някои подправени с лозунги за устойчивост, равенство и идентичност – избиват всички онези решения, взети по въпросите на отбраната от седемте различни структури, които съставляват Европейския съюз. Сред тях само Европейският парламент се състои от политици, избрани от гражданите на 27-те държави-членки.
„Мирът не е някаква магия“, настоя Каняс в предизборния дебат. И войната не е. Геополитическият момент, който ЕС преживява, е резултат от консолидирането и изразяването на неговите решения в резолюции, регламенти, доклади, реформи или бюджети, които са част от европейската бюрокрация. Макар да са неразбираеми за обикновените граждани, те силно засягат тяхното битие.
Един от многото документи, които съдържат водещите насоки на Съюза по отбраната и сигурността, е Годишният доклад за 2023 г. относно прилагането на Общата политика за сигурност и отбрана, одобрен с обикновено мнозинство на пленарната сесия на Европейския парламент на 28 февруари 2024 г. Този документ посочва накъде според Европарламента трябва да върви външната и военната политика на държавите-членки. „Público” анализира редактирането и процеса на гласуване на този доклад от страна на различните групи в Европарламента, за да начертае позициите, защитавани от всяка от тях, пред прага на следващия законодателен орган.
В окончателната си версия докладът предвижда спешно да се ускори превъоръжаването на държавите-членки, за да могат те да се защитават срещу „заплахите“ от Русия и латентните конфликти в Близкия изток, Западна Африка и Сахелска Африка. В документа евродепутатите обръщат внимание и на огромните капиталови инжекции, направени в научните изследвания и развитието на военната технология, като потвърждават известната като Стратегически компас стратегия на европейската външна политика за следващото десетилетие: да се действа, да се инвестира, да се преварват събитията, да се приобщава. Освен това се настоява и за назначаването на комисар по отбраната – фигура, каквато досега не съществуваше в Европейската комисия и която ще трябва „да отговаря за истински Европейски съюз за отбрана“.
Текстът получава подкрепата на 76% от евродепутатите от пет от седемте европейски парламентарни групи: християндемократите от Европейската народна партия (ЕНП); социалистите от S&D; либералите от „Renew Europe” („Обнови Европа”); „Зелените”; и един евродепутат от антинатовската крайнодясна група „Идентичност и демокрация” (ID).
„Консенсусът е монументален“, обяснява пред „Público” Мигел Урбан, евродепутат от „Антикапиталистите”, който е част от парламентарната група на „Левицата” („The Left”). Това беше единствената група, която колективно се противопостави на одобрението на доклада.
Втората крайнодясна група в Европейския парламент – „Европейските реформисти и консерватори” (ERC), в която членува испанската „Vox”, също не даде подкрепа за доклада. 56% от евродепутатите от тази група се въздържаха по време на гласуването. Така те позволявайки неговото приемане, но не се ангажираха с изричната му подкрепа.
Причините, поради които ECR се разминава с мнозинството в Европейския парламент по въпросите на отбраната и сигурността, далеч не са пацифистки. Партиите, които съставляват тази група, имат силен евроскептичен компонент и се боят от загуба на автономия – в този случай военна – пред лицето на консенсуса в ЕС. Освен това те имат още по-екстремистки позиции за укрепване на границите и за намеса във войната в Украйна, отколкото са тезите, влезли окончателно в документа.
Мотивите, поради които „Левицата” отхвърли текста, са много различни, както се посочва в „позицията на малцинството“, включена в доклада. Тази парламентарна група отхвърля някои от централните постулати в доклада, като превръщането на ЕС във военен съюз или стремежа за създаване на комисар по отбраната. Левите също така критикуват използването на незаконното нахлуване в Украйна като „претекст за масивни военни разходи за въоръжаване, което води до ескалираща спирала“. Те също така добавят, че тези огромни разходи са насочени единствено към „военна победа за Украйна, а не към незабавно прекратяване на огъня и преговори за спиране на кръвопролитието“.
Парламентарната група на „Левицата” се опита да представи своите предложения в гореспоменатия доклад чрез няколко поправки, повечето които обаче не бяха одобрени. Все пак гласуванията, на които бяха подложени, ясно показват позицията на различните политически фамилии спрямо големите актуални геополитически предизвикателства. Но освен това те очертават и големия консенсус на либералните демокрации в Европа: времето за дипломация изтича и започва времето за превъоръжаване.
Украйна и Газа, две различни гледни точки за войната
Нищо не показва натегнатите шевове на Европейския съюз по-добре от двойния стандарт, с който неговите държави-членки подхождат към руското нахлуване в Украйна и към израелското клане в Ивицата Газа. Това разминаване ясно е отразено в предложенията, които различните групи поискаха да бъдат включени в Доклада за общата политика за сигурност и отбрана.
Въпреки че по-голямата част от документа се върти около военната подкрепа за Украйна и борбата ѝ срещу инвазията на Русия, парламентарната група на „Зелените” поиска да се даде още по-голям приоритет на доставката на оръжия за Киев, призовавайки държавите-членки да влязат в диалог със своите отбранителни компании, за да гарантират доставката на повече боеприпаси и ракети за Украйна, отколкото за други клиенти. Също така „Зелените” поискаха увеличаване на инвестирането в тези пратки и в тяхното качество.
Между 87% и 88% от евродепутатите от всички политически направления подкрепиха това предложение, въпреки съпротивата на мнозинството от крайнодясната ID, близка до Русия, и групата на „Левицата”.
За евродепутата Урбан Украйна е извинението за военна стратегия, която зрее от доста време и в която, според неговия анализ, Brexit също е изиграл фундаментална роля, отприщвайки криза на идентичността в ЕС. Освен това, доскоро Обединеното кралство беше „голямата спирачка“ за останалите 27 членки да развиват „милитаристична динамика“, чийто двигател до голяма степен е Франция. „Напускането на Обединеното кралство премахна основната пречка пред военната интеграция на ЕС“, обяснява Урбан.
Промяната в тенденцията е подпечатана с резолюцията в подкрепа на Украйна, одобрена от Европейския парламент на 1 март 2022 г. На сесията, на която тази резолюция бе приета, присъства украинският президент Володимир Зеленски. Документът отвори вратата за легитимирането на поредица от политики, които ще ускорят европейското превъоръжаване под предлог за изпращане на оръжия в Украйна. Най-очевидното доказателство беше отклоняването на 5 милиарда евро от Европейския фонд за подкрепа на мира само две седмици по-късно. Този фонд първоначално е бил предназначен да поддържа мира в Сахел, също и чрез военно укрепване на съюзническите държави в района.
Въпреки всичко това, след две години война (в Украйна – б. пр.), мнозинството от евродепутатите предложиха в друга поправка да се започне амбициозна дипломатическа инициатива, за да се гарантира незабавно прекратяване на огъня в Украйна и да се сложи край на войната. Предложението беше одобрено от 65% от Европейския парламент с подкрепата на всички групи – с изключение на ID. Но срещу него се обяви мнозинството източноевропейски страни.
Това контрастира с лошия прием на исканията за прекратяване на огъня в Палестина, отразен в три от 21-те поправки, подложени на гласуване – единствените, които имаха изрично антимилитаристичен подход. Две от тях бяха представени от „Левицата” и призоваха за прекратяване на огъня в цяла Газа. Третата, лансирана от S&D, настояваше за край на военните действия на ционистката армия в Рафах. И трите обаче бяха отхвърлени от мнозинството евродепутати от „Европейските реформисти и консерватори” (ECR), EНП, „Идентичност и демокрация” (ID) и „Обнови Европа”, както и от невлизащите в групи евродепутати. В крайна сметка исканията за прекратяване на огъня в Газа не бяха включени в доклада, въпреки че настояването Израел да не се намесва в Рафах все пак влезе в този документ.
Бяха отхвърлени и 8 от 11-те поправки, които призоваваха за изрично осъждане на Израел за военната му стратегия, включваща убийството на цивилни. Групите, които най-много се противопоставиха на тези предложения, бяха пак същите – разположените в дясноцентристката и в крайната десница. Докато „Левицата”, „Зелените” и S&D в по-голямата си част гласуваха в подкрепа. Прави впечатление учудващо единната подкрепа на испанските политици за тези поправки, като единственото изключение беше ултрдясната „Vox”. Същевременно на практика цялата парламентарна „торта” се съгласи да се проведе разследване за финансирането на „Хамас” от трети страни.
Миграция и милитаризация: дългосрочна стратегия
Три от измененията, предложени от Европейския парламент, се отнасят до миграцията и границите на ЕС. Две от тях по-конкретно се фокусират върху Агенцията за външните граници „Frontex”, която отговаря за наблюдението и контрола на външните граници на ЕС. Огромният обем ресурси, които управлява, както и непрозрачността, с която работи, в редица случаи постави тази агенция под прожекторите за предполагаемо нарушаване на човешките права.
Един от последните скандали е свързан със сътрудничеството с трети страни за предотвратяване на пристигането на мигранти пред вратите на страните-членки на ЕС, особено средиземноморските. Това означава, в случая с възпирането на мигрантите от Либия, да се приеме като легитимен партньор бригадата „Тарек бин Зейад” (TBZ) – ислямска милиция, подкрепяна от руските паравоенни формирования от групата „Вагнер”, които действат из Африка по заповеди на Путин и с които „Frontex” си е сътрудничила според информацията, публикувана от „Lighthouse Reports”.
На два пъти „Зелените” представиха поправки, за да бъдат констатирани тези практики и да се предотврати повтарянето им. И в двата случая между 42,13% и 46,52% от евродепутатите се обявиха против. Групите, които до голяма степен отхвърлиха и двете предложения, бяха ЕНП (72,32% от нейните депутати), „Renew” (75,49%) и S&D (69,06%). В случая на крайнодесните мнозинството евродепутати от ID, които са по-антиевропейски настроени, се въздържаха или дори не се явиха на гласуването (между 62,71% и 69,49%). Фабрис Легери, изпълнителен директор на „Frontex” между 2015 и 2022 г., ще бъде част от тази група в бъдещия нов състав на Европарламента. Французинът е в изборната листа на Националния сбор – френската партия, водена от Марин Льо Пен, която се кандидатира за Европейския парламент.
Третата поправка в тази посока беше представена от групата ECR и визираше миграцията – предполагаемо използвана от Русия – като част от заплахата за сигурността на ЕС и неговите граници. Също така се искаше преразглеждане на политиките, свързани със защитата на тези граници, както и увеличаване на икономическите ресурси, предназначени за тяхното укрепване. Това изменение не беше одобрено.
Превъоръжаването: големият консенсус
Избухването на войната в Украйна консолидира политиката на ЕС за ремилитаризация, която има широк консенсус. Ако Резолюцията от 1 март 2022 г. се разбира като основополагащ момент на тази тенденция, както смятат Урбан и някои от публикациите на Центъра за изследване на мира „Delàs”, то доказателства за хомогенността на това позициониране наистина могат да бъдат открити още в нея. „Само 13 евродепутати гласуваха против тази резолюция, аз бях единственият испанец“, обяснява Урбан. И уточнява: „Не бях против осъждането на Путин, както винаги сме правили, но смятахме, че това е само извинение за ремилитаризацията. И бяхме прави“.
Този консенсус е ключов практически за всички предложения относно отбраната и сигурността, направени от ЕС, както е отразено и в Доклада по общата политика за сигурност и отбрана. Още осем от поправките, предложени в този документ, са свързани с военното укрепване на Съюза. Пет от тях насърчават военното развитие и наборната военна служба сред държавите-членки и само три се противопоставят. Една от тези три изразява загрижеността от липсата на дипломатически алтернативи на военните конфликти. Тази поправка беше отхвърлена с 91% от гласовете на Европейския парламент. С изключение на групата на „Левицата” и някои независими евродепутати, на практика цялата парламентарна „торта”от ECR и ID до ЕНП, се противопостави на предложението. Втората поправка настояваше, че разпределянето на бюджета на Съюза за разходи с военни последици противоречи на Договора за Европейския съюз. А третата критикуваше увеличаването на военните разходи в същото време, когато политиките на строги икономии продължават да действат в много държави-членки. Второто и третото предложения също бяха отхвърлени с голямо мнозинство.
Този консенсус, който слабо отразява класическото ляво-дясно разделение, през чиято призма политиката обикновено се наблюдава от Испания, също генерира поразителни явления. Например, очевидната подкрепа на „Зелените”, родени от екологичните движения през 80-те, за развитието на военната индустрия. Доказателство за това е позицията им в полза на одобрението на Регламента за основните суровини, който включва използването на така наречените „редкоземни елементи“ за разработване на оръжия.
„Не знаем дали ще има достатъчно суровини за екологичен енергиен преход, но те ще бъдат използвани за ремилитаризация“, гневи се Урбан. „Това е лудост”.
Произнася се „отбрана“, но трябва да се чете „пари“
Ако следвате дирята на парите, които идват от оръжията, използвани в Украйна, тя води до европейските хазни. Нищо не показва повече европейския ангажимент за милитаризация от спазването на някои от икономическите и следователно неизбежно политическите решения, които бяха взети през последното десетилетие. Едно от най-забележителните беше одобрението през 2019 г. на Европейския фонд за отбрана (EDF), зареден с 13 000 милиона евро за бюджетния период 2021-2027 г. Целта му беше да даде тласък на отбранителната, тоест военната индустрия на държавите членки.
Европейската комисия обяви създаването на този проект през 2016 г. и обоснова това решение с очевидно „отслабения капацитет на отбранителната индустрия на ЕС“ поради „липса на сътрудничество между държавите-членки“. В действителност решението беше взето преди няколко години – и самата оръжейна индустрия имаше основна роля в него. Събрана под „шапката” на Групата на личностите (GoP), именно тази индустрия се зае да съветва и проектира създаването на въпросния фонд, както сочи една от публикациите на Центъра за изследване на мира „Delàs”.
От 16-те члена, съставляващи GoP, седем са били президенти на оръжейни компании. Сред тях е и испанската компания „Indra”. Други двама членове са от изследователски центрове с някаква военна линия. Има и директор на институт за международни изследвания. Само шестима от тях са европейски политици. Според Тика Фонт, основателка и експертка в изследването на отбранителната икономика в Центъра „Delàs”, изводът, направен от европейските лидери, е, че ако искат да воюват, „ЕС не е ефективен, защото имаме голямо несъответствие в оръжията“.
По тази причина около 25% от онези 13 милиарда, предвидени в бюджета на ЕС за текущия период, са предназначени за субсидиране на съвместното закупуване на оръжия от държавите-членки. За да стане тази инвестиция ефективна, е необходимо поне три държави да извършат закупуването на един и същи материал – нещо, което силно притеснява евроскептиците от ERC, защото виждат автономията си застрашена.
Останалата част от ЕDF – около 8,9 милиарда евро – е разпределена за насърчаване на изследователски проекти за разработване на нови технологии за оръжейната индустрия, въпреки че производството трябва да бъде на 80% съфинансирано от собствените държави-членки. Тази мярка се комбинира перфектно с ангажимента, поет от много от страните, които съставляват НАТО (сред тях е и голяма част от членките на ЕС), а именно: да увеличат бюджетните разходи за военни цели до 2% от БВП.
Компаниите, които се възползват от договорите, финансирани от EDF, често са същите, които са били част от GoP. Тоест тези, които насърчиха създаването на самия фонд.
Ниско влияние на Европейския парламент
Средствата в EDF не са единствените пари, които ЕС отделя за военната област. Нито пък това е единственият тласък, който военната индустрия получава през последните години. Тика Фонт смята за също решаващи такива мерки като одобрението на нов регламент на Европейската инвестиционна банка, който позволява на военната индустрия да получава публични заеми, или гореспоменатия закон за основните суровини. Други чакат на опашка, за да бъдат одобрени по време на следващия законодателен мандат на Европарламента – например, премахването на ДДС върху закупуването на оръжия в рамките на ЕС, предложено през март т. г. от Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността.
Нито по изброените, нито по другите регламенти, приети през последния законодателен мандат, Европейският парламент има какво особено да каже. „Влиянието на парламента върху решенията в областта на отбраната е доста ограничено“, смята Тика Фонт. Последната дума при повечето решения принадлежи на други органи на ЕС, като Европейския съвет, Съвета на Европа или Европейската комисия, нито един от които не се избира пряко от европейските граждани. Следователно ролята на Европейския парламент в тази област е по-скоро символична. Постигнатите там споразумения служат по-скоро като „алиби за политическо оправдаване на процеса на ремилитаризация“, осигурявайки му „демократична легитимност“, тъй като не е едно и също, ако процесът на милитаризация се случва с одобрението или с неодобрението на Европейския парламент.
Сегашната широка подкрепа за тези политики може да бъде повлияна от възможното изместване вдясно на парламента след изборите на 9 юни, въпреки че все още не е ясно „в какъв смисъл”, коментира Фонт. Според нея крайнодесните групи в ЕС, въпреки че са по-благосклонни към превъоръжаването или връщането на задължителната военна служба, може да покажат и различия по отношение на унифицирането на действията на ЕС, тъй като някои от тези крайнодесни групи са по-евроскептични и антируски, докато други се обявяват за по-проевропейски, но далеч от НАТО.
About The Author
