Хосе Луис Гордийо, Център за изследване на мира „Делас”, вестник „Публико”
Испанското правителство, съставено от Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и „Сумар” (лява партия и коалиция, чието наименование означава „Събиране”), реши да дари на правителството в Киев оръжия на стойност 1,1 милиарда евро. Това е внушително количество, като се има предвид, че досегашните дарения на оръжия от Испания за Украйна възлизат на около една трета от това – към 300 милиона евро. Правителството сключи и споразумение за сигурност със същата страна.
Премиерът Педро Санчес в присъствието на Володимир Зеленски, действащ президент или диктатор на Украйна и безусловен защитник на Израел, заяви при срещата на двама им в Мадрид на 27 май: „Ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, докато не бъде гарантирана нейната свобода, териториална цялост и зачитане на националния суверенитет“.
На свой ред Фелипе VI, изпълняващ, както винаги, ролята си на крал и на поданик (крал на Испания и поданик на Империята на флага със звездите и ивиците), добави: „Подкрепата [на Испания] за Украйна има ясна цел: постигане на всеобхватен, справедлив и траен мир, най-важното условие за което е пълното, незабавно и безусловно изтегляне на всички руски сили от територията на Украйна”.
Съдейки по това, как се развиват събитията на бойното поле за Киев, нещата изглежда ще се проточат. На фона на всичко това коалиционното правителство в Мадрид реши да налее масло в огъня на войната, която се води в Източна Европа.
Правителството на ИСРП и „Сумар” без съмнение направи много похвални жестове към изтерзаното население в Газа. Призна палестинската държава и някои от министрите открито говорят за геноцид там. Но действията, които предприема то около клането в Газа, са нещо друго – те са много по-рахитични от „жестовете” и все още не включват, например, подкрепа за иска на Южна Африка за геноцид [извършван от Израел] пред Международния съд в Хага.
Всичко това е дребна работа в сравнение с политиката на правителството в Мадрид към Украйна. Както видяхме, тази политика е много по-силова, с жестове и действия в полза на една от противниковите страни, което директно ни въвлича в конфликта.
Коалиционното правителство също така призова за прекратяване на огъня в Газа, но не и в Украйна. Защо? Защото е заложило на продължаването на войната в Украйна незнайно до кога?
ИСРП с нищо не ни изненадва в това отношение. Всичко изброено е в пълно съответствие с категоричното „Да“ на НАТО от страна на социалистите от 38 години насам. Но какво да кажем за „Сумар”? Програмата на тази лява коалиция за европейските избори по отношение на Украйна оповестява, че стремежът ѝ е към ново дипломатическо усилие в съответствие „с интересите и възможностите на атакуваната страна“. Фокусът е върху дипломатическите канали за постигане на прекратяване на огъня и справедлив мир, но също така се припомня, че „Сумар” „винаги е защитавала правото на самоотбрана на украинския народ и изпращането на военна и финансова помощ, за да се направят така възможни балансираните преговори и задължението на Европа да подкрепи този народ пред лицето на нелегитимната и незаконна агресия на Путин”. Така че споменатото предоставяне на оръжие на Украйна, макар да предизвика възражения от „Сумар” заради начина, по който е взето това решение, все пак също е в съответствие с казаното и направеното от формацията до днес. Факт е, че са налице и разделения, вътрешни балансирания и колебания сред лидерите и дейците на „Сумар”. Но е факт също и това, че политическа сила, която не е в състояние да излезе с единна позиция по толкова важен въпрос, е неработеща политическа сила.
Войнолюбците, които твърдят, че са и защитници на мира, са убедени, че войните са като хирургически операции: необходими злини, които са краткотрайни и приключват чрез две-три решителни битки. Мислят си така, защото са чели твърде малко история. Ако бяха чели повече, щяха да знаят, че доста по-чести са войните, които се проточват дълго и завършат чак след много години и много мъртви, единствено поради изтощението на воюващите. Краят на такива войни много малко прилича на онзи, който са си въобразявали участниците в тях. Обикновено реалността поднася купища руини и стотици хиляди или милиони трупове, както и безброй сираци, ранени и осакатени. Хипотетичните политически, икономически или териториални предимства, които инициаторите на войните са искали да постигнат с тях, не се виждат никъде или изглеждат смешни в сравнение с разрушенията, причинени от спиралата на насилие, която се задвижва с прибягването до оръжие. Спомняте ли си Стогодишната война между Франция и Англия, за която са ни разказвали в училище? Е, това е.
В ядрената епоха този проблем се задълбочава и става много по-опасен. Войната е продължение на политиката с други средства, каза Карл фон Клаузевиц. В ерата на оръжията за масово унищожение обаче никой не е успял да обясни рационално какви политически цели могат да бъдат постигнати чрез провокиране на безкрайното продължаване на войните и засилването на нивата на разрушение. Безспирната употреба на военни средства прави невъзможно или много трудно постигането на желаната политическа цел. Понятията победа и поражение се размиват, стават ужасно объркващи. Една ядрена война би била историческата кулминация на тази основна тенденция.
Докато пиша това, не мисля за войната в Украйна, за която говорят западните правителства и медии (и програмата на „Сумар”). Това – казват те – е война единствено между Украйна и Русия. НАТО само случайно минава оттам и се намесва от ариергарда от чиста филантропия. За тази война отговорност носи само един човек – Путин, защото, както казват същите тези, тя е започнала с руското нахлуване на 24 февруари 2022 г. Ето защо това е една кратичка война: тя продължава само две години и четири месеца. При нея няма риск от ескалация към Трета световна война или, ако има, то е без значение, защото причината за нея е справедлива и тотална. А и една ядрена война не би била краят на света – само няколкостотин милиона хора ще умрат, дребна работа…
Какво невежество, колко повърхностност, що за фриволност!
Тази война е сътворена от гурутата на Атлантическия съюз. Всички нас трябва да ни тревожи много повече другата война, много по-сложна като причини и развитие. Тя също използва като основно бойно поле Украйна и започна като гражданска война, но със задкулисната намеса на различни ядрени сили (САЩ, Русия, Франция, Великобритания), които съветваха, даваха оръжия, информираха, насърчаваха и обещаваха мед и масло и на едните, и на другите. Вероятно са купували и съвести с твърда валута, кой знае. Ролите на агресори и нападани бяха разменяни в зависимост от актуалния момент.
Накратко, говоря за войната, която наистина се води в Източна Европа, която е прокси война между НАТО и Русия на територията на Украйна, която, както генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вече призна (в броя на The Washington Post от 9 май 2023 г.), започна през 2014 г., преди десет години. Следователно имам предвид дълга, много дълга война, поне ако се погледне през очите на пряко засегнатите народи.
Тя изглежда ще е безкрайна, тъй като досега нито НАТО, нито Русия все още не са направили опит да представят на Съвета за сигурност на ООН – мястото, където това би трябвало да стане – никакво сериозно предложение за прекратяване на огъня и мирни преговори, които да сложат край на тази война. Тя, за щастие, все още не е станала Трета световна война, но има много хора, които провокират това да се случи.
През тези десет години въпросната различна война се разви в геометрична прогресия. От гражданска война със задкулисна чужда намеса тя се превърна във война с пряка чужда намеса на една от участващите ядрени сили – Русия. И ако полските, естонските, латвийските, литовските, френските и британските ръководители успеят да убедят останалите ръководители в НАТО, че западните войски трябва да бъдат изпратени там, това, което ще последва, ще накара да избледнее всичко видяно досега.
В началото на Първата световна война, наред с много други събития, Германия нахлува в Белгия. Това несъмнено е агресия и явно нарушение на белгийския суверенитет. Германия извършва това, за да може да атакува Франция. Белгия се отбранява срещу нападението.
Две години по-късно тези събития вече са несъпоставими с нивата на смърт и разрушения, причинени от проточилата се война, която без никаква полза за никого продължава да поглъща живота на хиляди хора. Войната приключва, защото първо руснаците, а после и германците ѝ дръпват аварийната спирачка чрез революции, опитвайки се да спрат всеобщото варварство. Успяват. Първият мирен договор, с който военната машина започва да спира, е този от Брест-Литовск (1918), договорен между Троцки и германското върховно командване. Този договор давя път на много несправедлив за руското население мир, но все пак мир, решаващ за началното завръщане към малко по-цивилизован живот.
About The Author
