Иво Христов: Реформата на Конституцията всъщност беше смес между политическа корист и юридическа неграмотност

„Все още не мога да дам точен отговор на въпроса дали ще се явя на европейските избори, защото отношенията с БСП – партията, която ни е излъчила – са напрегнати и това се отнася до цялата група на социалистите от България. Имам номинации от организации в БСП, но се съмнявам, че при сегашното функциониране на вътрешната демокрация в партията те имат някакъв шанс. Имам и съществени различия с курса на ръководството, така че въпросът предстои да се изясни.“

Това заяви в ефира на сутрешния блок на Euronews Bulgaria – „Добро утро, Европа“ – Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D).

На въпрос дали е възможно кандидатурата му за евродепутат да бъде издигната от нов политически проект, подкрепен от президента, Иво Христов коментира, че за това техническо време няма, но глад за такава партия има.

„Нов политически проект, подкрепен от президента, отдавна трябваше да се е родил. Но с всеки изминал ден раждането му е все по-насъщна нужда за България. Аз бих казал „партия“, тъй като „проект“ се превърна в мръсна дума в българския политически лексикон.“

„Виждаме как сегашната парламентарна република се разпада пред очите ни. У нас протичат процеси, сравними с тези във Франция през 1956-1958 г. Конституцията прилича на една оголена интегрална схема, която някой неграмотен човек е напръскал с вода и тя дава на късо на всякакви нива, дори и на най-високо. Опитът за реформа на Конституцията всъщност беше смес между политическа корист и юридическа неграмотност. Той роди едно недоносче, което дори не успява да функционира. Ограничаването на избора на премиер до няколко личности, показа, че тези личности нямат политически мащаб и легитимност, за да наберат правителство“, каза още евродепутатът.

По думите му, тази Конституция не може да функционира, а връщането към старата,

нереформирана Конституция също няма да излекува българския политически живот.

„Тъкмо тя с годините показа своята нефункционалност. Тя ни доведе до този тупик, който бе официализиран от опита за реформа на ПП-ДБ. Вместо да идентифицират проблема такъв, какъвто е – проблем на легитимност, скъсан обществен договор между гражданите и политиците (гражданите не гласуват и не вярват на полиците, това е проблемът в България), те решиха да ограничат правомощията на президента. Направиха го по най-несръчния и некадърен начин и навредиха на самите себе си“, категоричен бе Иво Христов.

Евродепутатът коментира и предстоящите предсрочни парламентарни избори: „Не очаквах, че американското посолство ще изгуби контрол над политическите актьори, които беше слепило в така наречената „сглобка“. Всички активисти и лидери на ПП-ДБ са от НПО-сектора с американско финансиране. Питам се кое счупи тази сглобка, тъй като тя беше удобна за архитектите ѝ. Според погледа на нашите съюзници България е призвана да бъде нещо като надежден тил на Украйна, ние се превърнахме във функция на украинските нужди. Когато премиерът Денков беше в Страсбург, той спомена 17 пъти Украйна и едва 6 пъти България в своето изказване пред Европейския парламент. Това показва кои бяха приоритетите му.“

Иво Христов обоснова твърдението си така: „Българският военно-промишлен комплекс разполага с изключителна мощ, той единствен е в състояние да задоволи нуждите на Украйна от боеприпаси, тъй като произвежда съответната специфика калибри боеприпаси. България е ключова в поддържането на украинските военни способности, с което бившият премиер Кирил Петков се похвали, докато г-жа Корнелия Нинова отричаше.“

Христов коментира отношенията си с ръководството на БСП: „За мен червена линия, например, е въпросът за войната и мира. БСП трябва да бъде последователно антивоенна партия. Като декларации може и да е такава, но когато украинските генерали благодарят на българското правителство за доставка на оръжие, когато премиерът Петков се хвали с експортираните обеми, аз съм притеснен.“

„Евроизборите са важни, тъй като следващият Европейски парламент е единственият, който може да спре войната в Украйна. Другите европейски институции не биха го направили – нито Съветът, нито Европейската комисия, която е просмукана от лобизъм и влияние. Виждаме, че тя взе равнис по американската позиция и прие ролята на финансист на войната“, каза още евродепутатът.

„Ако в следващия Европейски парламент има мнозинство от антивоенно настроени депутати, той би могъл да спре войната“, категоричен бе Христов. „Не бива да наричаме крайни политици онези, които се обявяват против войната, защото тъкмо войната е най-недопустимата крайност“.

„Руското нашествие в Украйна беше нарушение на международното право и ние го осъдихме. В момента, обаче, Европа и САЩ са тези, които поддържат продължаването на войната. Пропагандата твърди, че Украйна воюва за нашата свобода, но с цената на живота на своите граждани, а ние плащаме. Това е изключително цинична схема. Украйна не воюва за нашата свобода, за нашата свобода рискове няма. Това е едно насаждано клише. Украйна воюва, защото беше конструирана като лост за разрушаването на Русия в една глобална геополитическа схема“, смята българският евродепутат.

Според него има истини, които са съвместими, а които пропагандата представя като несъвместими: „Като например внушението, че щом Навални е жертва, значи Русия неизбежно греши, а в конфликта с Украйна ние сме прави. Това съвсем не е така. Съдбата на Навални е трагична, вината и отговорността са на руската власт. Но в другите истории има много нюанси.“

По думите на Христов, потенциал за нова сглобка след изборите има, българските партии са неразличими помежду си, независимо от театралните декларации, които правят:

„Видяхме го при сглобката. При други условия и извиване на ръце от страна на по-силния партньор тя може да бъде слепена отново. Това, обаче, е дребната кухня на разпадащата се парламентарна република. Опасното при кабинета „Главчев“ е, че вече никой не носи политическа отговорност за него. Президентът формално подписва, но той нито е подбирал министрите, нито имаше избор по отношение на премиера. Партиите присъстват вътре със свои доверени лица – чиновници, бивши министри – но те също не носят отговорност. Фактът, че никой не носи отговорност, означава, че бизнесът ще търси начин да прокарва през него своите интереси, а външният натиск също ще може да насочва неговите действия. Това е катастрофално, особено в сегашната турбулентна ситуация.“

Иво Христов определи като „тревожен“ факта, че партиите воюват помежду си чрез свои хора в службите: „Тече скрита приватизация на службите, която се случва от години, отдавна там има партийно и корпоративно влияние. Когато обаче службите откровено започват да воюват помежду си, това е още една стъпка напред в държавния разпад. С тази Конституция не можем да изгазим от настоящата криза. И да излязат нови политически играчи, ако се впишат в тази Конституция, нищо не може да излезе. Това е като да изкарате два нови футболни отбора на разкалян терен – и двата ще излязат оттам окаляни“.