Мария Сорноса, кореспондент в Брюксел на „Публико”
Сред европейските страни е налице консенсус да продължат да помагат на Украйна във военно отношение и да увеличат разходите за отбрана. Но по теми като обхвата, темпото, времето или мащаба на тази милитаризация, има много различия. 27-те държави-членки на ЕС са затворници на своето историческо минало и своето географско настояще. Всичко това влияе върху отстояваната от тях позиция в сегашния момент, когато край границите на ЕС пламти война. Съседите на Русия алармират за риск от Трета световна война, докато тонът на други, като Испания, е по-въздържан.
„Много е важно да сме въздържави. Не можете да говорите радостно за Трета световна война, нито да отправяте полсания, които тревожат гражданите. Гражданите искат да продължим да подкрепяме Украйна, но трябва да използваме друг език. Не се чувствам представен, когато чувам да се говори за превръщането на Европа във военна икономика или се употребяват изрази за Трета световна война“, заяви испанският премиер Педро Санчес, когато беше в Брюксел на последната европейска среща на върха.
Думите му дойдоха, след като много високопоставени служители – включително неговата министърка на отбраната Маргарита Роблес – удариха барабаните на войната, предупреждавайки, че една пряка конфронтация с Русия е много вероятна в краткосрочен и средносрочен план.
Малко след това полският премиер Доналд Туск разказа в свое интервю за няколко европейски медии, че на срещата с колегите си Санчес е поискал да се смекчи алармисткият тон. Но Туск настоя: „Не преувеличавам. Ние сме в предвоенна епоха”.
Ето какво каза и Жозеп Борел, ръководителят на европейската дипломация: „Призивът към европейците да осъзнаят предстоящите предизвикателства е добър, но не можем да го преувеличаваме. Войната не е неизбежна. Чух гласове, които казват, че е. За Бога, войната не е неизбежна. Ние живеем в мир. Ние подкрепяме Украйна .Ние не сме част от тази война, ние само подкрепяме Украйна“.
От началото на инвазията Полша е една от най-категоричните страни ястреби страни спрямо Русия и един от големите защитници на подкрепата за Украйна. Беше и сред първите, предложили бойни самолети на армията на Володимир Зеленски. Постулатите на Източна Европа, която от години искаше по-твърда ръка срещу Москва, особено след анексирането на Крим през 2014 г., бяха затвърдени след тоталната война, която Путин започна на 24 февруари 2022 г. срещу Украйна. Много дипломати признават зад кулисите, че е трябвало да се вслушат по-внимателно в предупрежденията на балтийските страни. Сближаването между Варшава и Киев – прекъснато само от кризата със зърното – доведе до обтягане на отношенията на предишното правителство на PiS (акроним на полската партия „Право и справедливост“) с големия ѝ съюзник в Европейския съвет – Унгария на Виктор Орбан.
Лидерът на „Фидес” се оказа трън в очите на ЕС. Той е най-близо до Кремъл. През тези 26 месеца Унгария опонираше на санкции срещу Русия или на пакети с финансова помощ за Украйна. Но това, което всъщност направи, е само забавяне на споразуменията. Орбан, по един или друг начин, винаги отстъпваше и е приемаше 13-те пакета от ограничителни мерки и 50-те милиарда евро за поддържане на стабилността на Украйна през следващите четири години. Стратегията, която унгарският лидер следва, е подобна на тази, възприета от много популистки или крайнодесни сили – от Доналд Тръмп до Марин льо Пен, които избягват публично да подкрепят Путин и само твърдят, че е грешка да се изпращат оръжия в Украйна, защото така мирът никога няма да дойде.
Що се отнася до балтийските страни, Естония е сред тези, които отиват най-далеч в дълбочината и начините да помогнат на Украйна. Премиерката Кая Калас предложи 0,25% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната да бъдат разпределени за финансиране на доставките на военни материали за украинските войски. Русия я обяви за персона нон грата. Литва също е в тази редица. Нейният външен министър Габриелиус Ландсбергис е сред дежурните бичуващи Русия и онези европейски партньори, които според него не правят достатъчно. „Добрите истории не печелят войни. Без значителни доставки на оръжия и реални гаранции за сигурност, славният разказ за единство и солидарност с Украйна ще отслабне и бързо ще се доближи до цинизма“, зяви той тази седмица в кулоарите на министерската среща на върха на НАТО.
Войната в Украйна постепенно разби всички табута за милитаризацията, които имаше европейският проект, като проект за мир. За първи път общностният блок финансира доставката на оръжия за държава във война. Червените линии за неизпращане на отбранителни системи или бойни самолети бяха нарушени. А наскоро Франция постави и най-сложния и проблематичен въпрос на масата, като допусна възможността за изпращане на западни войски на бойното поле. Самото предложение доведе до спор с Германия, която се противопостави, заедно с други като Испания или Италия. В Полша или Естония обаче приветстваха идеята и се посказаха готови да обмислят изпращането на инструктори.
Йенс Столтенберг, генералният секретар на Североатлантическия алианс, наскоро заяви, че този сценарий е напълно изключен. В Брюксел омаловажават важността на тези търкания между различните държави-членки, като твърдят, че това е стратегическа двусмисленост, за да не се дадат на Русия аргументи за нейни следващи стъпки.
Друг въпрос, който трябва да бъде приключен и който поражда различни възприятия, е какво да се прави със замразените руски активи. Европейската комисия наскоро предложи план за прехвърляне на генерираните от тях лихви на Украйна. Но няколко държави, като Германия, искат да ги разпределят за финансиране на боеприпаси, най-неотложната нужда на Украйна в момента. А неутрални страни, като Австрия, се застъпват за пренасочване на тези милиони към бъдещото възстановяване на страната.
About The Author
