Европейският съюз трябва да има възможност да връща бързо мигранти, които не отговарят на условията да получат убежище. По инициатива на Европейската комисия България вече осъществява такъв проект съвместно с европейските служби и решението да бъде продължен е правилно. Това коментира евродепутатът Елена Йончева, която координира преговорите между Европейският парламент (ЕП), Европейската комисия и Съвета по новия Пакт за миграция. Законодателният пакет би трябвало да бъде приет от ЕП през април. Една от промените в него е свързана именно с по-кратките срокове за разглеждане на молбите за закрила и за преценка дали кандидатстващите за убежище отговарят на условията. Той обаче ще влезе в сила след две години.
Дни преди гласуването на Пакта в ЕП, на 8 април Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) организира дискусия за продължаването на пилотния проект на Европейската комисия и България за управление на миграцията. „Очаквам тежък дебат. За България е ключово това сътрудничество да бъде продължено и дори разширено с оглед на прилагането на новата европейска политика за миграцията. Надявам се представителите на правителството, които ще бъдат поканени, също да присъстват и да защитят интересите на страната ни, както и необходимостта от подкрепа от Европейската комисия, включително от страна на европейската гранична и брегова охрана – Фронтекс и Европейската агенция за убежището.“, коментира Елена Йончева предстоящите обсъждания.
Пилотният проект започна през март 2023 г. Целта му е да се извършва по-ефективно управление на границите, да се съкратят процедурите относно молбите за закрила, както и относно връщането на тези от чужденците, които не отговарят на условията да получат убежище. Работи се съвместно с европейските служби Фронтекс, Европол и Европейската агенция за убежището. Междинната оценка за инициативата, която Европейската комисия представи през лятото на м.г. показва добро сътрудничество, като се отбелязва, че някои от практиките могат да бъдат въведени и в други държави членки.
Новият европейски Пакт за миграцията предвижда редица промени в полза на държавите на първа линия. Сред тях са по-бързи и ефективни процедури на скрининг на пристигащите чужденци, както и по-бързо разглеждане на молбите им за закрила – най-много шест месеца за решение, и още по-кратки срокове за неоснователни и недопустими молби. Новите правила регламентират също задължително разпределение на мигрантите от държавите на първа линия към тези във вътрешността на ЕС.
България е особено чувствителна към темата за миграцията и заради това, че Австрия я поставя като допълнително условие пред членството на страната ни в Шенген. В съвместното изявление на София и Виена от края на м.г. се предвиждат именно по-кратки срокове, в които България да приема обратно мигранти, за които е отговорна, разполагане на допълнителни служители на Фронтекс у нас, както и стабилизиране на пилотния проект по българо-турската граница. Евентуалното поставяне на резултатите от него под въпрос е по същество влизане в тона на Австрия спрямо България.
„В дискусията в LIBE ще защитя ползите за България от този проект, а именно – създаване на условия за бързо връщане на мигранти, които не отговарят на критериите да получат убежище“, заяви Елена Йончева.
По данни на МВР от началото на годината до средата на февруари от България са върнати към трети държави, извън ЕС, 114 чужденци. За същия период на миналата година са били 31, а за цялата 2023 г. – 566 души.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
About The Author
