Страсти и критики около интервюто на Тъкър Карлсън с Владимир Путин

Още анонсът за подготвяно интервю на симпатизиращия на Доналд Тръмп и харесван от официална Москва американски журналист Тъкър Карлсън с руския президент Владимир Путин разбуни международни страсти. След като бе заснето в Кремъл и Тъкър го направи публично достъпно, то логично влезе във фокуса на световното медийно и политическото внимание. 127-минутното интервю се появи на сайта на Тъкър, в неговия канал в YouTube и в социалната мрежа Х вечерта на 8 февруари (около 1 часа българско време на 9 февруари) и за броени часове събра милиони гледания.

Авансовите остри критики, изсипали се срещу журналиста радикал заради инициативата му да даде думата на осъждания от ЕС и САЩ като агресор Путин, се засилиха още повече след излъчването на интервюто. Медии и политици се възмутиха, че Тъкър се е държал благосклонно и не е задал неудобни и остри въпроси на руския президент за войната в Украйна и за руската опозиция. Вместо това най-вече в първия час от беседата го е оставил практически в монологична форма да изнесе дълга лекция с кремълската версия за руската история и за възникването на Украйна.

По отношение на съдържанието на интервюто медиите в ЕС и САЩ масово обобщават, че Путин не е казал нищо ново, а е повторил всеизвестни „опорки на Кремъл” относно войната в Украйна и отношенията между Русия и Запада.

Все пак по-сериозните издания и анализатори отбелязват някои нови елементи – например, твърденията на Путин, че е информиран за осъзнаването от западните съюзници на Украйна на невъзможността да се постигне военна победа над Русия и на необходимостта да прекратят въоръжаването на Киев, подтиквайки го към преговори и приемане на сегашните териториални реалности. Според Путин тези съюзници не знаят как да подхванат такъв процес, след като досега така енергично са убеждавали украинците и собствените си общества в неотменимостта на противоположния подход. Путин ги подканва да намерят подходящата форма и уверява, че Русия е отворена за преговори. Тази открита заявка за диалог е откроена като едно от конкретните послания на интервюто.

Вниманието привлича и още една тема, за която доста се спекулираше в предварителните критики, отправяни към Тъкър преди интервюто – изказваха се предположения, че заради симпатии към Путин интервюиращият няма да посмее да го попита за съдбата на американския журналист Еван Гершкович, който е в руски затвор с обвинение в шпионаж. Но Тъкър все пак зададе такъв въпрос и дори се постара да разубеди Путин, че 30-годишният „младок” Гершкович въобще е възможно да е шпионин, предлагайки той да бъде освободен и пуснат да се прибере в САЩ.

Путин не се съгласи с невинността на Гершкович, заловен според него, точно когато получава секретна информация, но лансира вариант той да бъде разменен срещу руснак, който е затворник „в една европейска столица”. Макар и без да споменава въпросната столица или страна, нито името на визираното лице, стана ясно, че руският президент има предвид излежаващия доживотна присъда в Германия Вадим Красиков, смятан за агент на ФСБ. Той е осъден от германски съд за убийството в Берлин през 2019 г. на бившия чеченски бунтовник и грузински гражданин Зелимхан Хангошвили. Според Путин Красиков е убил „бандита” Хангошвили „по патриотични подбуди”. Руският лидер разказва пред Тъкър, че по време на чеченската война Хангошвили е принуждавал пленени руски войници да лягат на земята, а после е минавал с колата си върху главите им – и точно за това му отмъстил Красиков. От целия диалог по темата става ясно, че Путин е готов да размени Гершкович срещу Красиков. Впрочем, за възможността за такава размяна се появиха медийни публикации още през септември м. г.

Интервюто е изпълнено и с доста разказани от Путин детайли за личното му общуване с различни американски президенти. Така той онагледява изреждани проблемни етапи от развитието на двустранните отношения. Споменава включително епизод още от мандата на Бил Клинтън, когото попитал дали Русия би могла да влезе в НАТО, но въпреки добронамереността на Клинтън, отговорът на администрацията му бил отрицателен.

Цялостният контекст на всичко, казано от Путин по време на интервюто, цели да представи известната руска позиция, че Русия е била под постоянен натиск на Запада след разпадането на СССР, не са били спазени ангажименти НАТО да не се разширява на Изток, прилагана е застрашаваща сигурността ѝ стратегия, като всичко е ескалирало с подклажданите пак със западни усилия събития в Украйна от 2014 г. нататък. Руският президент повтаря тезата си, че разпоредената от него инвазия на 24 февруари 2022 г. е само отговор на вече водената от Киев война срещу източноукраинските сепаратисти. Путин неколкократно по време на интервюто набляга, че Западът трябва да поправи своите грешки, като започне диалог с Русия.

Показателен е следният откъс от интервюто: „Разбирам, може да се каже, че е наша грешка да интензифицираме действията и да решим с помощта на оръжието да прекратим тази война, както казах, започната през 2014 г. в Донбас. Но аз ще ви върна по-надълбоко, вече говорих за това, ние сега го обсъждахме с вас. Можем да се върнем в 1991 година, когато ни обещаваха НАТО да не се разширява, да се върнем в 2008 година, когато отвориха вратите на НАТО, да се върнем към Декларацията за независимост на Украйна, в която тя се обяви за неутрална държава. Да се върнем към това, че бази на НАТО и американски бази, английски бази започнаха да се появяват на територията на Украйна, да представляват тези заплахи за нас. Да се върнем и към това, че през 2014 година беше извършен държавен преврат в Украйна. Безсмислено е, нали? Можем така да търкаляме топката насам и натам до безкрайност. Но нали те прекратиха преговорите! (Путин твърди на друго място в интервюто, че украинците са прекратили започнатите малко след руската инвазия през 2022 г. мирни преговори под натиска на тогавашния британски премиер Борис Джонсън – б. р.). Грешка? Поправете я. Ние сме готови. Какво друго?”

Прави впечатление, че в първото изречение на цитирания откъс, макар и с много последвали препратки, Путин за първи път публично признава, че е било „наша грешка да интензифицираме действията и да решим с помощта на оръжието да прекратим тази война”, тоест да се извърши пряката руска военна инвазия на 24 февруари 2022 г.

Същевременно в интервюто Путин отправя и предупреждение, че „ако някой има желание да изпрати (в Украйна – б. р.) редовни войски, това несъмнено ще постави човечеството на ръба на много сериозен, глобален конфликт”. И пак набляга на предложението си за диалог: „А не е ли по-добре да се договорите с Русия? Да се договорите, вече разбирайки ситуацията, оформила се към днешна дата, разбирайки, че Русия ще се бори за интересите си до края, и, разбирайки това, да се върнете към здравия смисъл, да започнете да се отнасяте с уважение към нашата страна, към нейните интереси, и да търсите някакви решения? Струва ми се, че това е много по-умно и рационално”.

Западните медии информират за интервюто на Тъкър Карлсън с Владимир Путин чрез свои собствени преразкази и коментари на съдържанието, без да го поместват цялото. Известното американско издание „Политико”, излизащо вече под шапката на германския медиен гигант „Аксел Шпрингер”, например, отразява темата под следното заглавие: „Интервюто на Тъкър Карлсън с Путин: 9 извода”.  Подзаглавието гласи: „Политико изгледа 2-часовата любовна среща с руския президент, така че вие няма защо да го правите”.

Междувременно продължава и дискусията, започната още преди излъчването на записа, как да бъде възпряно тиражирането му. На фокус е най-вече социалната мрежа Х на Илон Мъск, където предварително се знаеше, че ще се появи интервюто. В навечерието на публикуването му „Гардиан” писа, че това ще е „тест за законодателството на ЕС, регулиращо технологичните компании”.

Има се предвид закона на ЕС, известен като Digital Servicеs Act (Закон за цифровите услуги). Според него технологичните гиганти са длъжни да свалят всякакво „незаконно” съдържание от социалните си мрежи, разпространяващо реч на омразата и толерирането на насилие.

Интервюто с Путин още предварително бе класифицирано именно в такава категория от външнополитически говорител на Европейската комисия, цитиран от „Гардиан”. Според публикация на британското издание от 8 февруари, този говорител заявил, че се очаква интервюто да предостави платформа за манията на Путин „да възстанови Руската империя”. Говорителят нарича руския президент „хроничен лъжец“ и изразява опасения, че записът ще разшири „информационната война” на Кремъл. От въпросната пресконференция в Брюксел става ясно, че социалните мрежи ще бъдат задължени да премахнат „незаконното съдържание” съгласно именно Закона за цифровите услуги на ЕС.

Само че, за разлика от другите подобни платформи, Х не е подписвал този закон, припомня „Гардиан”. Въпреки това мрежата на Мъск вече е под официално разследване за предполагаемо неспазване на новия Digital Servicеs Act по други поводи. Сега е взета на фокус и във връзка с интервюто на Путин, което застрашава Мъск и платформата му с внушителна глоба.

Същият цитиран от „Гардиан” говорител на ЕК е обяснил, че не са обсъждани санкции към журналиста Тъкър Карлсън.

По време на пресконференцията си говорителят е бил запитан също дали интервюто с Путин не е оправдана възможност за противодействие на „едностранчивите медии“, работещи в Брюксел, както ги характеризира Карлсън, пише „Гардиан”. Говорителят отвърнал, че ЕС не може да толерира тиражирането на позицията на Путин, защото той „убива хора, бомбардира инфраструктура и провежда дезинформационна кампания”, която „е насочена срещу Европейския съюз и се смята за заплаха за нашите общества”.

Съветникът на украинския президент Володимир Зеленски – Михайло Подоляк, коментира интервюто на Тъкър Карлсън с Владимир Путин от Киев, говорейки на 9 февруари в ефира на телевизия Freedom. Според Подоляк това интервю „не играе никаква роля и не може нищо да оправдае”, нито ще окаже влияние на глобалните политически процеси или на хода на войната. „Карлсън просто изпълни пропагандаторска работа, предоставяйки думата на канибала Путин,” каза Подоляк.

Преценката, че „Путин лъже, манипулира и показва враждебност към Запада” бе повторена от говорителката на Европейската комисия Набила Масрали и след излъчването на интервюто с руския президент. Тя посочи: „Ако Путин наистина иска да се бори за интересите на своята страна, трябва да започне незабавно и безусловно да изтегля войските си от територията на Украйна”.

Путин бе наречен „лъжец” и от бившия български военен министър Бойко Ноев в негово телевизионно участие. Ноев настоя да не се вярва на твърденията на руския президент, че страната му нямала интерес да напада Полша или Латвия, защото той така говорел и за Украйна преди да разпореди руското нахлуване на 24 февруари 2022 г.

От своя страна социологът и журналист Чавдар Найденов реагира на страстите около направеното от Тъкър Карлсън интервю, припомняйки на своя профил във Фейсбук  част от Хартата на правата на Европейския съюз: „Член 11 – Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Свободата и плурализмът на медиите се зачитат“.

Редно е да се добави, че в САЩ и Европа личността на Тъкър Карлсън далеч не се асоциира само с журналистическата му професия, но и с открито заявяваните му крайнодесни позиции, с подкрепата му за Доналд Тръмп. Освен това левицата в Испания, например, еднозначно го възприема като поддръжник и съмишленик на ултрадясната партия „Вокс” и нейния лидер Сантяго Абаскал, който гордо доведе Тъкър Карлсън на продължилите седмици наред през октомври м. г. агресивни протести край централата на социалистическата партия в Мадрид срещу прокарвания от премиера социалист Педро Санчес закон за амнистия на каталунските сепаратисти. По онова време крайнодесни медии тиражираха и призиви за преврат срещу правителството на Санчес.

Изборът на Кремъл точно на Тъкър Карлсън да се даде възможност за интервю с Путин очевидно отразява очакванията на властта в Русия следващият президент на САЩ да е Тръмп – и затова близкият му по идеи журналист е натоварен с посланията не просто на интервюто, но и на светогледа на официална Москва, надяваща се на обрат в руско-американските отношения при смяна на обитателя на Белия дом.