„Както падането на Берлинската стена беляза края на една трагична за света епоха, така тези избори белязаха точката на пречупването за нашата страна….”
„В началото на ХХ век бяхме фар за Запада. За съжаление, нашите ръководства избрах да загърбят модела, който ни направи богати, и прегърна носещите бедност идеи на колективизма…”
„Няма алтернатива за орязванията и шока. Няма пари. Естествено, това ще удари негативно върху нивото на активността (на икономиката – б. р.), безработицата, реалните заплати, броя на бедните и бездомните. Ще има стагфлация (термин в макроикономиката, означаващ ръст на инфлацията, икономически застой и увеличение на безработицата – б. р.)…”
„Няма да е лесно, 100 години провал не изчезват за един ден. Но все някога трябва да се започне, и днес е денят”.
Това са част от фразите, върху които акцентира в словото си новоизбраният президент на Аржентина, либертарианецът Хавиер Милеи, днес, 10 декември, когато положи клетва като държавен глава на страната.
Точно преди 40 години датата 10 декември, на която се отбелязва Международният ден за защита на човешките права, е определена за клетвата на тогавашния първи демократично избран след падането на военната диктатура аржентински президент Раул Алфонсин. Търсеният символ е да се даде знак, че никога повече в Аржентина няма да се допускат жестоките престъпления срещу човешките права, извършени от военния режим между 1976 и 1983 г. – трагедията на 30 000 „безследно изчезнали” и на още десетки хиляди оцелели, но преживели зловещи изтезания. Със същото послание се създава традицията всички аржентински президенти да се заклеват на 10 декември.
Парадоксът е, че положилият такава клетва днес Милеи е не само ултрадесен в икономическите си и политически възгледи, но също така, заедно с вицепрезидентката си Виктория Вияруел, дъщеря на военен, отрича престъпленията на хунтата и казва, че тя само е допуснала „някои крайности” срещу противопоставящи ѝ се „терористи”…
Милеи днес наруши и обичания протокол по встъпването в длъжност на президента. Двамата с Вияруел влязоха в помпозната сграда на Националния конгрес в Буенос Айрес, само за да сложат подписите си под текста на клетвата и да се впишат в регистрационната книга за почетните гости на парламента. Впрочем, водеща на тази скромна церемония беше председателката на Конгреса, вицепрезидентка и бивша президентка Кристина Киршнер – емблематична фигура в Перонистката партия, срещу чиято политика и личност Милеи е изригвал многократно с възможно най-остри и груби критики.
Днес комуникацията им беше любезна, но кратка. Милеи не остана дълго в Конгреса и не произнесе встъпителната си реч пред депутатите, както е обичайно.
След като получи президентските лента и жезъл от също присъстващия досегашен държавен глава Алберто Фернандес, Милеи побърза заедно с Вияруел да излезе на външните стълби под колоните на парламента и от инсталирана именно там трибуна се обърна със слово към събралите се на площада свои привърженици. Точно с извадки от това слово и започнахме.
Освен, че предупреди колко трудни времена идват, Милеи хвърли цялата вина за тежкото положение в икономиката върху досегашното перонистко управление начело с президента Алберто Фернандес и обяви, че „никое правителство досега не е получавало по-лошо наследство от това, което получаваме ние”. Фернандес обаче би имал повече право да го каже, защото, когато пое властта през 2019 г., наследи убийствен 47-милиарден дълг, който предшественикът му – неолибералът Маурисио Макри (в момента съюзник с Милеи) изтегли от МВФ, похарчи за свой политически пиар и овеси за десетилетия напред изплащането му върху шиите на аржентинците. Именно поетото от перонистите осигуряване на траншовете по този по неволя наследен дълг обезкървява аржентинската икономика и помпа инфлацията, въпреки извършеното му реструктуриране. Но в президентското си слово Милеи стовари цялата вина за тежката ситуация в страната еднозначно на перонистите.
След като приключи речта си, предавана на големи екрани из цялото огромно пространство между сградите на Конгреса и Розовия дом, където е разположена каскада от паметници, фонтани и градинки, Милеи пое към президентската резиденция пеша, през човешкото множество, заобиколен, разбира се, от охраната. През цялото време той бе съпровождан от сестра си Карина, която е медиум. Тя бе и стратегът на неговата предизборна кампания. Заедно с нея той влезе и в Розовия дом. А после се показа на легендарния балкон на сградата, откъдето традицията повелява всеки президент да маха на народа. Това направи и Милеи сега.
Традицията е въведена по време на легендарното управление на генерал Хуан Доминго Перон в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век. Именно от неговото име идва и зародилото се тогава Перонистко движение. Огромна популярност с пламенните си речи от балкона на Розовия дом печели втората съпруга на Перон, „защитничката на безризите” Евита Перон.
Лансираните точно от перонистките синдикати по онова време „идеи на колективизма” разкритикува днес в речта си Милеи. Но това не му попречи да се появи после и да помаха на множеството от любимия балкон на Евита.
Медиите с интерес наблюдаваха кои чуждестранни лидери ще уважат инаугурацията на Милеи. За събитието така и не пристигна Лула да Силва, президентът на съседна Бразилия, вторият по важност (след Китай) търговско-икономически партньор на Аржентина. Макар определената за външна министърка в новото аржентинско правителство Диана Мондино да отиде на крака в бразилската столица, за да занесе личната покана до Лула за клетвата в Буенос Айрес, на тази покана не бе откликнато. Бразилският лидер не пожела да забрави, как по време на кампанията Милеи се канеше да „скъса” отношенията с Бразилия и Китай, а самия Лула наричаше „комунист” и „корупционер”. След изборите всякакво такова „късане“ бе изрично отречено от Мондино, защото е и невъзможно – аржентинската икономика е неразривно свързана и с Бразилия, и с Китай – но изцепките на Милеи явно са оставили сериозни следи.
Все пак дипломатическата норма бе спазена. Бразилия бе представена на клетвата му от външния министър Мауро Виейра. Той никак не бе доволен от сърдечността, с която Милеи още в петък посрещна като свой гост за клетвата бившия бразилски президент и върл противник на Лула – ултрадесния Жаир Болсонаро, с когото новият обитател на Розовия дом (аржентинската президентска резиденция) е в пълна идейна хармония. Прегръдките между двамата и радушието на домакина, обявил, че е „горд” от срещата си със своя бразилски събрат, бяха изкоментирани от официална Бразилия като „негативен знак” за двустранните отношения.
„Звезда” на клетвата на Милеи очаквано бе украинският президент Володимир Зеленски, когото пръв сред чуждестранните гости се хвърли да прегръща Милеи, щом получи президентските лента и скиптър.
Неотлъчно до Зеленски, в изблик на най-приятелски чувства към него, бе и чилийският президент Габриел Борич, който също уважи клетвата на съседа си Милеи. Сред гостите на церемонията в Буенос Айрес бяха и президентите на също съседните Уругвай и Парагвай – Луис Лакайе Поу и Сантяго Пеня.
Не дойде обаче друг важен аржентински съсед – нямаше го президентът на Боливия Луис Арсе. Не се появи и левият колумбийски президент Густаво Петро. Но пък дойде наскоро встъпилият в длъжност президент на Еквадор и наследник на влиятелна банкерска фамилия Даниел Нобоа. Въпреки че бе поканен, не пристигна десният салвадорски президент Наиб Букеле, но изпрати да го представлява министъра си на правосъдието Ектор Вияторо.
Най-високопоставеният европеец, присъствал на клетвата на Милеи, бе испанският крал Фелипе Шести. Другият държавник от Стария континент бе унгарският премиер Виктор Орбан. Иначе от Испания дойде и идейният съмишленик на Милеи, лидерът на крайнодясната партия „Вокс” Сантяго Абаскал, отдавнашен негов приятел.
Поканена, но липсваща се оказа италианската премиерка Джорджа Мелони. Не пристигнаха също поканените лидери на Франция – Еманюел Макрон, и на Индия – Нарендра Мори.
Затова пък бе особено забележително присъствието на президента на Армения Вахагн Хачатурян. Той очевидно е особено почетна персона за Милеи, като се има предвид, че „кръстник” в политическия възход на новия аржентински президент е един от най-богатите хора в Аржентина, собственикът на „Корпорация Америка” и на 35 от летищата в страната, медийният магнат Едуардо Еурнекян, който е тъкмо от арменски произход…
Е, Аржентина днес събори своята Берлинска стена на „колективизма”, ако се вярва на словото на Милеи. Тепърва ще видим какъв „прекрасен нов свят” се гласи да извади изпод руините ексцентричният либертарианец. Засега пак в днешното си слово той се закани, че ще спира заплатите на всички, които излизат да протестират и блокират движението по улиците…
About The Author
