Една новина ме изненада тия дни. Учителските заплати се увеличават с 15% и това е със задна дата, от 1 януари т.г. Така нов учител започва с начална заплата 1709 лв. При това положение заплащането на опитните учители с клас квалификация и степени се вдига над 2000 лв. Директорите получават вече близо до 3000 лв. И на всичкото отгоре им правят добър подарък по време на лятната ваканция, като им превеждат едни пари със стара дата накуп, докато си почиват.
На пръв поглед – похвално. Най-накрая учителите да получат достойно заплащане. Но има ли някой представа, как стоят нещата в училищата и дали тази мярка може да доведе до ново качество?
Позицията шеф на Регионалния инспекторат по образованието е политическа. Тя винаги се заема от хора, помазани от властта. Оттам нататък те назначават директори на училища, които също автоматично се превръщат в политически назначения. Ако не са, ще се наложи да влязат в някои корупционни схеми, за да не ги пипат. И те влизат.
Директорът на училище е едно малко дуче, което се занимава с назначенията на учителите и техните договори. Дали да са временни или безсрочни, той решава, по лично усмотрение. Няма закон, който да се приложи и да постанови – този учител е за постоянен договор, този е за временен. Синдикатите не мъцват. Те събират членски внос, който дава на учителите още 9 дни отпуск, и всички си го плащат, за да си купят по-голяма ваканция.
Директорът също така е единственият разпоредител с бюджета на училището. Той решава какви ремонти, на какви цени, на кого да се плати какво. Няма власт над него в това. Какъв прекрасен прозорец за корупция.
Най-порочното е, че този модел се пази с общата философия за образованието, която гласи: „Парите следват ученика.” Т.е. всички ученици са равни – умни, тъпи, спечелили международни олимпиади, неможещи да си напишат името правилно. Те всички получават една и съща сума за обучение. С която разпоредител е несменяемият директор, който е политическо назначение, както вече видяхме, и който избира учителите според това, какво спокойствие на неговото властване и разпоредителство с уравновиловачния бюджет му осигуряват, а не колко добре преподават и какво могат да дадат на децата. Системата му дава възможност да обявява кадърни хора за некадърници и да се обгражда с некадърни послушници. Нищо не може да се направи. Няма законова рамка за това.
Та новината за увеличаването на учителските заплати ме изпълни с тъга. Защото това е политическо заиграване с една огромна група хора – учителките. Без очакване на реални резултати. Защото повечето учителки са също политически назначения на тази порочна система, която описах. И няма нито един човек, който тук да се бори за качество на образованието.
Слава богу, останали са някакви читави директори тук-там, които с кански усилия се опитват да трансформират тази ужасна система в качествено образование. В Пловдив го видях това единствено в училище „Екзарх Антим I”, (за пловдивчани – Сашото), където преподавах за кратко по заместване и видях каква желязна система е създала директорката, която се оказа доктор на педагогическите науки. Преподавала съм и в други училища в Пловдив, но това бе образец.
About The Author
