Втората страна от Източна Европа след Полша, посетена от украинския президент Володимир Зеленски, стана България. Визитата у нас се осъществи на 6 юли, както се и разчу няколко дни по-рано. Общо досега след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. той е бил в 17 държави.
Гостът бе докаран в София от молдовската столица Кишинев с българския правителствен самолет, което е прецедент. Самолетът кацна около 12 часа на обяд.
Веднага след това украинският президент бе приет в Министерския съвет от премиера Николай Денков, с когото подписаха политическа декларация, а по-късно проведе разговор и с президента Румен Радев в Президентството. Двете срещи протекоха в различен тон.
Но преди да се стигне до тях, още сутринта, докато Зеленски пътуваше към България, бърза подготовка за пристигането му беше извършена в Народното събрание. Там форсирано бяха приети три законодателни предложения, свързани с Украйна, които бяха прокарани с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и ИТН, вече получили медийното прозвище „проукраинска коалиция”. Против и в трите гласувания бяха „Възраждане” и БСП.
Бързането за приемането на решенията бе, за да може при гостуването на Зеленски с него да бъдат договорени конкретни предложения от България.
Първото парламентарно решение е за обновяване на военновременните запаси на министерството на отбраната. То беше внесено от Бойко Борисов (ГЕРБ-СДС), Кирил Петков (ПП-ДБ) и Делян Пеевски (ДПС). Във въпросните запаси влизат оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, като те следва да бъдат заменени с новопроизведени такива. Шкартираната военна продукция ще отиде за Украйна.
„Възраждане” и БСП алармираха, че след като визираните боеприпаси бъдат изпратени на украинската армия, нашата ще се окаже без снаряди в случай на война. Депутатите от десницата реагираха с обичайните си обвинения, че тези две партии защитават интересите на Русия и на фирмите за утилизация на боеприпасите с изтичаща годност.
След това в НС беше прието и предложението да се преговаря с Киев за продажбата на двата ядрени реактора за замразения проект за АЕЦ „Белене”. Със същото решение се отменя старото решение на парламента от 2018 г., с което се възобновяваше търсенето на възможности за изграждане на втора ядрена централа в Белене съвместно със стратегически инвеститор.
Инициативата за продажбата на реакторите е на ГЕРБ-СДС, като тя е подкрепена от ПП-ДБ, ДПС и ИТН. Те настояват, че проектът за Белене е мъртъв и сделката с Украйна е единствената възможност да се спечели от оборудването, което иначе ще отиде за скрап. Не бяха взети под внимание мненията против. Сред тях имаше и аргумент, че продалият ни навремето реакторите „Росатом” може да съди България за препродажба на негова стратегическа ядрена продукция, която при това може да има тревожна съдба във воюваща държава.
Същевременно от Брюксел се разбра, че Еврокомисията няма нищо против Украйна да купи тези реактори, като плати за тях на България чрез пакета „Макрофинансова помощ+”. Чрез този пакет Украйна получава всеки месец по 1,5 млрд. евро.
Третият парламентарен салют за визитата на Зеленски бе одобреният текст на декларация в подкрепа на бъдещото членство на Украйна в НАТО. Нейни вносители са пак Бойко Борисов, Делян Пеевски, Христо Иванов и други водещи дейци от „проукраинската коалиция”. В декларацията българските държавни институции се призовават да продължат с политическата, военната, военно-техническата, финансовата и хуманитарна помощ за Украйна, като съдействат и за кандидатурата ѝ за НАТО на предстоящата среща на върха на Алианса във Вилнюс.
„Българският национален интерес бе продаден три пъти днес”, реагира в свое изявление лидерката на БСП Корнелия Нинова. А водачът на „Възраждане” Костадин Костадинов заяви, че визитата на Зеленски провокира конфронтация в българското общество и че целта на САЩ е у нас да избухне гражданска война.
Еднозначно позитивна бе атмосферата, в която се проведе първата официална среща на Володимир Зеленски в Министерския съвет в София. Там го посрещнаха премиерът Николай Денков и вицепремиерката Мария Габриел, като в разговорите участваха също военният министър Тодор Тагарев и началникът на отбраната адмирал Емил Евтимов.
България и Украйна се договориха да активизират сътрудничеството си в отбранителния сектор, информира сайтът на МС. Двамата лидери обсъдиха поредния пакет от военна помощ за украинската армия.
Нашата страна е декларирала също, че ще продължи да подпомага Украйна и в сферите на здравеопазването, образованието, екологията, енергетиката. Разговаряно е на лечение у нас на украински войници и за обучение на украински медицински персонал.
България се ангажира да участва и в следвоенното възстановяване на Украйна, чрез експертиза и материална помощ за енергийната и транспортната инфраструктура, както и чрез реставрация и консервация на културни паметници, известява още МС.
Зеленски и Денков подписаха двустранна политическа декларация в подкрепа на евроатлантическата интеграция на Украйна, когато това стане възможно.
Договорено е също България и Украйна да засилят сътрудничеството помежду си и в енергетиката, включително ядрената, „въз основа на принципа на взаимна изгода и като се вземат предвид общите интереси и цели на двете страни”. Такъв меморандум подписаха енергийните министри на двете страни. Очевидно този документ осигурява формалната рамка за бъдеща сделка с ядрените реактори от Белене, получила днес зелена светлина в НС.
Атмосферата на разговорите и на публичните изявления на Зеленски и Денков беше приповдигната. „Благодаря, България, за подкрепата и защитата на живота на нашите хора! Благодаря на премиера, на вицепремиера, на цялото правителство и на Народното събрание!“ – каза пламенно Зеленски.
Той продължи: „На нашата земя дойдоха окупатори, убиват, изтезават, отвличат украински деца, разделят ги от семействата им и се опитват да ги научат на ненавист. Това се случва в момент, когато трябва да бъдем единни и да изградим международен ред, основан на правила. Всеки, желаещ мир за себе си и народа си, трябва да знае, че единството е правилният път“. Специалните му благодарности бяха за военната помощ за Украйна, като подчерта, че страната му я използва за защита, а не за настъпление.
Денков изрази своята и на българското правителство солидарност с борбата на Украйна срещу военната агресия на Руската федерация. „България е последователна в подкрепата си за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, защото сме убедени, че независима и суверенна Украйна е ключова за евроатлантическата сигурност. Страната ни не може да гледа безучастно страданието на милиони хора само на няколкостотин километра от нашите граници“, изтъкна премиерът.
Осигуряването на правата на българското национално малцинство в Украйна остава неотклонен български приоритет, посочи още Денков. Той изрази надежда, че легитимните интереси на нашите сънародници ще бъдат надлежно отчитани в процеса на реформи, включително при изграждането на цялостната правна рамка относно защитата на правата на националните малцинства в Украйна.
Различен беше тонът на състоялата се по-късно среща между Володимир Зеленски и българския му колега Румен Радев.
Радев каза на госта си, че според него конфликтът в Украйна няма военно решение, а изисква последователни усилия за деескалация, прекратяване на огъня и търсене на мирно решение със средствата на дипломацията. Българският държавен глава изрази солидарността си със страданията на народа на Украйна и жертвите на войната като припомни, че още от първия ден на нейното избухване е заклеймил агресията и войната като средство за разрешаване на проблемите, пише сайтът на Президентството. „В първите най-тежки месеци България подаде ръка на хиляди граждани на Украйна, търсещи спасение от конфликта“, посочи Радев и добави, че много от украинските граждани, дошли у нас, все още са под закрилата на българската държава, която продължава да оказва и хуманитарна помощ. Той похвали подписаната от Зеленски и Денков декларация за всеобхватна подкрепа от страна на България към Украйна и я нарече „важна стъпка за развитието на отношенията между двете страни”.
Същевременно Радев отбеляза, че ще е откровен със своя украински гост, както и при проведената между тях среща в Брюксел по-рано тази година. „Не приемам предоставянето на въоръжение и боеприпаси, особено от резервите на Българската армия“, заяви българският държавен глава. И наблегна: „Като президент и върховен главнокомандващ имам ясни отговорности отбранителните способности на Въоръжените сили на България да не отслабват, защото средата за сигурност е достатъчно тревожна и в нашия регион“. Радев посочи, че конфликтът между Русия и Украйна разширява своя териториален обхват и придобива нови измерения, а бойните действия стават все по-ожесточени и загиват все повече хора, сред които и българи от голямата българска общност в Украйна. Българският президент открои и рисковете за мира и сигурността в Европа, включително от радиоактивно замърсяване, които растат с всеки изминал ден не само за Украйна, но и за цяла Европа.
Радев отбеляза още, че конфликтът в Украйна се превръща във война на изтощение, в глобален икономически сблъсък, който засяга икономиките не само на Украйна, а и на всички европейски страни и изостря социалното напрежение. Държавният глава изрази надежда за скорошно постигане на мир, което за България е от особена важност в светлината на дълбоките исторически и културни връзки между българския и украинския народ.
„В момента чуваме думата „победа“, но бихме искали да чуваме повече думата „мир“ и водещите усилия да бъдат за постигане на мир“, заяви още българският президент.
Зеленски му опонира с типичната си емоционалност, като първо започна с благодарности за подслонените у нас украинци, избягали от войната, а след това подчерта: „ Това не е война за изтощение на света, а за избиването на украинци“. Гостът каза на Радев: „Недай си боже някоя трагедия да стане и вие да сте на моето място. И ако не ви помагат с оръжие хора, които имат общи ценности, какво ще правите тогава? Ще кажете: „Путин, взимай български територии?”. Не, вие като президент няма да допуснете компромис със суверенитета”.
Зеленски попита още: „Не подкрепяте предоставянето на оръжия за Украйна, за да не отслабне вашата армия, или не подкрепяте усилването на Украйна?” После продължи: „Вашата армия и всичко, каквото имате, ще бъде недостатъчно да воювате с Русия, ако дойде тук. Не защото имате слаба армия, тя е мощна, хората ви са добри. Мощната армия означава преди всичко хора. Но би било недостатъчно да воювате против държава от 160 милиона души“.
Украинският президент каза също: „Ваше право е да не подкрепяте оръжейната помощ, но съм убеден, че в ЕС един ден ще бъдем заедно, и вярвам, че Украйна и Европа трябва да имат общи ценности. Не може да се заема балансираща позиция спрямо Русия. Русия иска да разруши Европа.”
След реплики на Радев за нуждата по-често да се търси решение с дипломация Зеленски отново възрази: „Каква дипломация още да използваме?” Спомена положението със Запорожката АЕЦ – тема, по която „ООН общува с Русия”. Там работи украински технически персонал, а Киев призовава за демилитаризиране, тъй като са разположени руски войски. Зеленски заяви също, че „ООН не може да се договори с Русия” и по зърнената сделка.
„Владимир Путин не просто води война, той няма да се успокои, докато не ни избие,” настоя украинският президент.
Зеленски се подразни, че в една от фразите си Радев използва думата „конфликт” и му опонира, че става дума за война, заради която от Украйна бягат милиони хора.
Радев му отговори, че многократно е определял и осъждал именно като война руската агресия в Украйна.
Българската визита на Зеленски завърши с негова среща в Националния исторически музей с посланици, политици, доброволци и представители на гражданското общество, включително и украинци, по време на която той отговори на въпроси от публиката и от журналисти. Домакини на събитието бяха Николай Денков и Мария Габриел.
Вечерта Зеленски отлетя на необявена предварително визита в Чехия, след което ще посети и Турция.