Събитията от вчерашния почивен ден – събота, 24 юни, изправиха на нокти Русия, световните медии и служби, както и българските наблюдатели. Едни с доволство констатираха, че са се сбъднали прогнозите им, че заради войната в Украйна в Русия ще избухне революция по модела на Февруарската революция от 1917 г. или поне Гражданска война. Други предрекоха падането и ареста на Путин. Трети са радваха на преместването на военните действия от Украйна в Русия в предвкусване на мечтаната победа на Украйна. Четвърти виждаха във военния метеж театрален сценарий, за да се отклони вниманието от Украйна. Пети се тревожеха от последиците от едно дестабилизиране на Русия. Шести се чувстваха объркани как да интерпретират събитията и на чия страна да застанат. Имаше и такива като Михаил Ходорковски, които призоваха руснаците да подкрепят Евгений Пригожин (!). Имаше и по-трезви оценки, според които акцията на Пригожин едва ли ще успее, а по-скоро свидетелства за видимата борба за контрол върху ръководството на армията.
Колкото и впечатляващ да изглеждаше триумфалният поход на силите на Частната военна компания „Вагнер” към Москва, всичко приключи в рамките на по-малко от 24 часа. С други думи, нито една от фаталните прогнози не се сбъдна. Но събитието безспорно е важно и показва важни тенденции в развитието на националните държави в условията на глобални трансформации в търсене на нов световен ред.
Ще започна с най-важната според мен тенденция. А тя се вижда във все по-голямата роля, която играят частните армии в съвременните държави.
Погледнато исторически, след утвърждаването на националните държави в резултат на Великата френска революция от края на ХVIII в. са създадени и нови армии. Става дума за редовната армия, сиреч армия, съставена от въоръжения народ, чиято основна функция е да защитава националните интереси. Редовните армии заменят характерните за Средновековието въоръжени сили на отделните феодали и наемните военни отряди, готови да се сражават за всеки, който им плати. Днес това наследство е видимо най-вече в Швейцарската гвардия на Ватикана.
През последните десетилетия обаче и особено след края на Студената война се появиха нови въоръжени формирования в лицето на частните армии, които в момента наброяват повече от 150 в цял свят. Действията на подобни армии станаха печално известни през последните десетилетия: видяхме как процедираше в Ирак американската „Blackwater”, създадена през 1997 г. (днес под името „Academy”), а съвсем наскоро станахме свидетелства и на разгорялата се гражданска война в Судан, предизвикана от парамилитарните „Сили за бърза подкрепа” на ген. Мохамед Хамдан Дагало.
Какво означава завръщането на частните армии в съвременните държави?
Според мен, поне две неща. Първото е последица от намаляващата роля на националните държави в процеса на глобализация. След като мултинационалните компании ги лишиха от част от контрола им върху индустрията, международните банки – от финансовия контрол, офшорните зони ограничиха свободата за самостоятелна данъчната политика, постепенно дойде редът и на една от най-важните характеристики на националната държава – силовите структури, най-важна от които е армията. Последното доказателство за това беше метежът на ЧВК „Вагнер”.
Втората причина за възхода на частните армии е опитът да се заобиколят международните правила и норми. В желанието си да не носят отговорност пред международните институции все повече държави прибягват до частни военни сили, които могат да си позволят много по-драстични действия от редовните армии. Такива бяха действията на „Blackwater” в Ирак, както и на „Вагнер” в Сирия, Африка, а сега и в Украйна. Подобна е мотивацията на САЩ да използват военната си база „Гуантанамо” в Куба (сиреч извън САЩ) за неправомерно задържане на лица без съд и присъда с цел да бъдат заобиколени американските закони.
За мен намаляващата държавност и завръщането към предмодерни военни практики е голям проблем и тревожен симптом. Защото става дума не само за руиниране на следвоенните международни правила, но и за намаляващ авторитет на държавните институции за сметка на вътрешните безотговорни групи и елементи.
От историческа гледна точка, еднодневният военен метеж на Евгений Пригожин налага още един паралел.
Не се сбъднаха многобройните прогнози, че военният конфликт между Русия и Украйна неминуемо ще доведе до революция в Русия. Това също изисква обяснение.
Във вчерашния ден „революционните” коментари бяха особено многобройни. И ги правеха не само заинтересованите украински и западни сили, а и много обикновени хора. Само че нищо подобно не се случи – конфликтът си остана между една частна военна групировка и военното ръководство на Русия. Нямаше никаква гражданска реакция.
Моето обяснение за липсата на обществена реакция на метежа в Русия е в различното международно и вътрешно положение. Ситуацията днес е много по-различна от онази в началото на ХХ в., когато след Руско-японската война от 1904–1905 г. избухва Първата руска революция (1905–1907), а по време на Първата световна война през 1917 г. се разразяват още две – Февруарската и Октомврийската, които не просто слагат край на Руската империя, а разтърсват целия свят и слагат своя отпечатък върху голяма част от ХХ в.
Както и да ни убеждават анализаторите, днешна Руска федерация не прилича на Руската империя от началото на ХХ в., когато има огромен брой безземлени селяни, тежко експлоатирани работници и недоволство на потиснатите народности. Тя не прилича и на онази Русия от 90-те години, когато се разпадаха социалните системи и с цената на огромно социално разслоение бяха създадени олигарсите. При цялото ограничаване на гражданските права и свободи, особено след началото на военните действия от 24 февруари 2022 г., в Русия има социална стабилност, съчетана с вярата сред немалка част от руснаците, че войната е реакция на опитите на Запада Русия да бъде унижена и изолирана. За яснота ще подчертая, че тези настроения са силни не толкова в големите градове, колкото в провинцията, но и там Москва и Санкт Петербург не са Русия, както и у нас София не е България.
Затова за мен обяснението, че метежът на Пригожин не предизвика обществена реакция, е в липсата на дълбинни причини за революция и още по-малко за гражданска война. Гражданите не са така разделени и готови да се борят за противоположни каузи, затова си останаха вкъщи и оттам наблюдаваха бързо разрешилия се конфликт между „Вагнер” (Пригожин) и военното ръководство (Путин и Шойгу).
Обяснимата днешна пасивност на руското общество обаче не означава, че тя ще остане такава и в по-близкото и по-далечното бъдеще.
About The Author
