Талантът, вдъхновението и обичта към живота не признават ни възраст, ни граници. В това се убедиха всички, изпълнили зала 3 на НДК в дъждовната софийска вечер на 12 юни, за да се пренесат в ярката тропическа феерия и вечната музика на легендарната кубинска дива Омара Портуондо и нейните музиканти.
Концертът беше магически. Дребната, 92-годишна и придвижваща се вече само с чужда помощ Омара, се преобрази, щом се възкачи на своя „трон” на сцената – плетено кресло от онези, в които кубинците толкова обичат в горещите следобеди да седят на сянка по терасите си, наслаждавайки се на неуморния океански бриз. Настанила се там, Омара не само довя в софийската зала тропическия волен дух, но и стана отново онази велика с безкрайната си земност и топлота кралица на кубинската музика, на която човечеството се възхищава вече над шест десетилетия.
Фантастичният ѝ глас с всичките му чувствени извивки, които превръщаха всеки изпълнен от нея любим и вечен хит в изненадващо променяща се и вечно млада омая, отекна със зареждащи вибрации у всекиго сред публиката. С всяка следваща песен очите на зрителите грееха по-ярко, а сърцата им биеха по-силно в ритъма на любовта към живота.
„Живот” („Vida”) е и заглавието на новия албум на Омара Портуондо, който тя представя със сегашното си световно турне, част от което е концертът ѝ в София. Тя пристигна у нас след свое представяне в Индия, после продължава и по други маршрути.
Редом до нея неизменно е синът ѝ Ариел Хименес Портуондо, който през последните две десетилетия се грижи за кариерата и благополучието ѝ. Пак той намира и продуцентката на „Vida” – гватемалската певица Габи Морено.
Самият албум се ражда по идея на Омара насред пандемията от Ковид-19, която принуждава и нея, и други нейни приятели певци да спрат турнетата и концертите си. Но никой не може да спре вдъхновението и устрема им да носят радост на хората със своето изкуство. И Омара успява да събере тази енергия. Макар и дистанционно, са подготвени удивителни записи, които влизат във „Vida”. Сега тя ги разнася и при всички зажаднели за радост и любов хора по света.
Софийското ѝ представяне бе много силно и благодарение на невероятните ѝ музиканти, които също имат важен принос за уникалната атмосфера в зала 3 на НДК. Това са пианистът Хосе Ядасни Портийо, контрабасистът Гасто Хоя и барабанистите и перкусионисти Рони Барето и Педро Пабло Родригес. Всеки един от тях – виртуоз на инструмента си. Всичките заедно – бижутерски обков на диаманта Омара.
На първия ред в залата, редом до посланичката на Куба Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан и семейството ѝ, на концерта на своята отдавнашна приятелка Омара се наслаждаваше и нашата уникална прима, „българската кубинка” Йорданка Христова, в чиято чест много жени и момичета на Острова на свободата също носят името Йорданка.
В един момент тя се качи на сцената, не само за да поднесе, също като посланичката, и своя букет на кубинската музикална легенда. Но и за да припомни на публиката, как през 1974 г. Омара Портуондо изпълнява на фестивала „Златният Орфей” същата песен, с която Лили Иванова тогава печели Голямата награда – „Наше лято” от Точно Русев.
Данчето Христова подкани сега Омара и заедно да изпеят рефрена от „Моя страна, моя България” – и го направиха, печелейки пламенни овации от публиката. Точно с изпълнението на този рефрен, популяризиран из социалните мрежи, Омара „подгряваше” своите български фенове в седмиците преди да пристигне за софийския си концерт.
Този концерт вече влезе не само в личната музикална история на невероятната Омара, но и в историята на дълбоката човешка връзка, която прави неразривно и толкова сърцато българо-кубинското приятелство. Онова, което накара навремето изключителния кубински поет Николас Гилен, автора на текста любимата на всички ни песен „Малка балада за Пловдив”, да каже, че „кубинците са българите на Латинска Америка, а българите са кубинците на Балканите”…
