В свое телевизионно интервю в неделната вечер на 11 юни вицепремиерката и външна министърка, а доскоро и еврокомисарка Мария Габриел прочувствено обясни, как България спешно трябва да заеме по-активна позиция спрямо войната в Украйна, за да можело после наши фирми да се облагодетелстват от следвоенното възстановяване на украинската икономика.
Също като Габриел сега, някогашният основател на Атлантическия клуб и после външен министър Соломон Паси точно преди 20 години, насред войната на САЩ и „коалицията на желаещите“ в Ирак, пламенно агитираше по телевизията какви дивни печалби ще изкара българския бизнес от следвоенното възстановяване на арабската страна, но само ако прати там свой контингент.
Е, изпрати. И получи „печалби“ от 13 поцикновани ковчега с убити български войници. Петима – от атентата в Кербала в края на 2003-та, после още осмина загинали от „приятелски огън“ и в катастрофа на конвой. Бяха обезглавени и двама пленени в Ирак български шофьори, за които Паси отказа да преговаря – макар по същото време тогавашният десен италиански премиер Силвио Берлускони да спаси с преговори две също отвлечени там италианки от левичарски медии.
Имаше още една „печалба“ от набутването на България сред „пуделите на Буш“ (по емблематичния израз на известна американска журналистка) – в резултат на иракската ни саможертва страната ни бе приета в НАТО през следващата 2004 година.
Разбира се, сега Габриел не говори за изпращане на български войници в Украйна. В две други интервюта пак от днес на свой ред и премиерът Николай Денков, и военният министър Тодор Тагарев увериха, че изобщо не става въпрос за включване на нашата армия във войната. Но Тагарев категорично потвърди, че България ще изпраща официално и активно оръжия и друга военна помощ на Украйна. Което, впрочем, си е открито въвличане в конфликта.
Та така, несъмнено не само Габриел ще се изявява като клонинг на Паси сред новите ни „пудели“. Но наистина е удивително как тази песен за миража с „печалбите“ от следвоенното възстановяване се върти в латерната 20 години по-късно без дори минимален аранжимент… Явно вярват, че насреща си имат идиоти без памет и мисъл. Докога????
Който иска да се запознае по-подробно с българските „печалби“ от жестоката и срамна война в Ирак, нека прочете обзора на Калин Първанов от 2016 г. „Наздраве, победители!“. Аналогиите и изводите спрямо днешните реалности всеки може да си прави сам според умствения периметър. Само да не забравя, че мисленето може и да е индивидуално упражнение, но разплащането за глупостта е общо за всички ни.