Външните министри на 27-те държави от ЕС обсъждат днес в Брюксел как да компенсират недостига на муниции за войната в Украйна и да насърчат военната индустрия да произвежда повече. За целта се обмисля колективно закупуване от целия ЕС на военна продукция, което ще тласне военните заводи към по-мащабно производство. За това разказва кореспондентката на испанското издание Público в белгийската столица Мария Сорноса. Допълнителен аргумент е, че произвежданите от европейската военна индустрия боеприпаси са недостатъчно не само за нуждите на украинската армия, но и за самите национални въоръжени сили на членките на ЕС, вече предали повечето си резерви на Киев.
„Боеприпаси, артилерия и танкове” – това са най-спешните украински нужди, степенувани в този ред от външния министър на страната Димитро Кулеба пред Мюнхенската конференция по сигурността, провеждаща се тези дни. Същият списък е представен и на днешната сбирка на Съвета по външните работи в Брюксел.
В ранните етапи на войната участието на украински представители в европейските съвети и срещи на върха беше ограничено до виртуален формат. Но година по-късно физическото им присъствие в централата на НАТО и в сградата на Европейския съвет става все по-често, отбелязва Мария Сорноса.
Тя привежда и следните данни: Украйна използва средно по 135 000 патрона на месец, докато европейската военна индустрия произвежда само 25 000 за същия период от време. „Въпросът с боеприпасите е най-належащ“, признават и публично, и насаме из брюкселските коридори. Европейските държави изчерпват резервите си, а това е двоен проблем – налице е риск за вътрешната отбрана, както и буксуване в поддържането на досегашната интензивност на външната помощ за украинския президент Володимир Зеленски.
Стратегическият приоритет на НАТО, предвид офанзивите и контраофанзивите, които и Русия, и Украйна подготвят за пролетта, е да се ускори производството на снаряди с калибър 155 mm, стандартът на Атлантическия съюз.
А Европейският съюз на свой ред се готви година след началото на войната да предприеме първата си колективна оръжейна покупка. Нещо подобно на онова, което вече направи с ваксините по време на пандемията от коронавирус. Планът, обсъждан днес в Брюксел, все още е в предварителна фаза и конкретни решения сега няма да се вземат.
Но някои страни от източния фланг форсират исканията си да се предоставя все повече и по-бърза помощ за Киев. Архитектът на тази линия е Естония. Нейната министър-председателка Кая Калас е известна в някои кръгове като „новата желязна лейди на Европа” заради ортодоксалната си позиция срещу Русия. Талин вече разпространи предложението си в останалите столици. Според агенция Bloomberg страната ще се опита да убеди своите партньори от общността да създадат платформа, която им позволява да купуват и произвеждат боеприпаси по-бързо. Според изчисленията на тази балтийска държава в момента са необходими един милион патрони и инвестиция от 4 милиарда евро.
Значителен брой държави биха погледнали на тази мярка с добро око, защото, от една страна, тя би помогнала за основната мисия, приета за водеща в ЕС: да се удвои оръжейната подкрепа за Украйна в близките няколко седмици и месеци, които се смятат за решаващи на бойното поле. И от друга страна, с оглед дългосрочната перспектива, това би показало на военната индустрия, че покупката и инвестициите в оръжия ще останат нещо дълготрайно и гарантирано. За една година ЕС и неговите 27 държави-членки са отделили 12 милиарда евро за доставки на оръжия за Украйна.
Жозеп Борел, ръководител на европейската дипломация, също подкрепя предложението. Председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен на свой ред заяви в Мюнхен: „Време е да увеличим производството на материалите, от които Украйна спешно се нуждае (…). Можем да помислим например за съвместни споразумения, които предоставят на военната индустрия възможността за по-бързо увеличаване на производствения капацитет“.
Но други страни, като Германия, показват повече предпазливост и резерви относно това, дали тази инициатива наистина ще ускори подкрепата и помощта за Украйна. Идеята е незряла и все още има много нерешени въпроси от правно, техническо и бюджетно естество. Априори всичко сочи, че финансирането може да се осъществи чрез Европейския фонд за мир – инструментът, чрез който европейците насочват помощта за войната. Фондът обаче вече е отделил повече от 50% от сумата си – 3,6 милиарда от общо 7 милиарда евро. Тоест – ще трябва да увеличите бюджета си.
Но някои страни като Испания, примерно, имат резерви към подобна перспектива, защото този приоритет и монополизирането на активите в полза на Украйна всъщност оставят пренебрегнати други стратегически региони на юг, какъвто е случаят с гладуващия Сахел.
Успоредно с тези умувания в Брюксел върви и подготовката на десетия пакет санкции срещу Русия. По повод навършващата се на 24 февруари една година от руската инвазия в Украйна на санкционната мушка ще е руската технологична и военна индустрия, на която според брюкселските изчисления ще бъдат причинени загуби от порядъка на 11 милиарда евро.