Кармела Негрете, списание „Контекст”
Германия обяви, че ще изпрати танкове „Леопард” на Украйна, макар през март м. г. самият канцлер Олаф Шолц да уверяваше, че ако това стане, то ще означава страната и съюзниците ѝ от НАТО да се въвлекат директно във войната. Разговаряме с политика Оскар Лафонтен (роден през 1943 г. в германската провинция Саар), който е бил министър на финансите, ръководител на ГСДП и основател на партия Левицата, напусната от него през ма,т м. г. Лафонтен написа книга, озаглавена „Ami, it‘s time to go” („ami” е немско жаргонно съкращение за „американци”, така че заглавието на книгата означава „Американци, време е да си ходите”). В нея Лафонтен разсъждава за войната в Украйна, както и за ролята на Германия и Европа в конфликта.
Това интервю с него е взето от испанското онлайн списание „Контекст” (CTXT.es) по телефона в първата седмица на месец януари 2023 г.
– Защо смятате за важно да се противопоставяте на изпращането на оръжия за Украйна?
– Непрекъснатото изпращане на оръжия за Украйна само проточва страданието, смъртта на хора и разрушението на тази страна. Войната там не е война на Русия срещу Украйна или обратното, а война на САЩ срещу Русия. Това е геостратегическа конфронтация, която бе анонсирана още през 90-те от политици като Хенри Кисинджър. Украинците са само нейни жертви, плащайки с живота си и с разрушението на страната.
– Превъоръжаването на Германия трябва ли да ни безпокои като европейци с оглед на факта, че тя е страната, донесла на Европа Втората световна война?
– Такъв страх е неоснователен. Много по-важен е въпросът дали Германия желае да продължи да бъде протекторат на САЩ, защото военните решения, които носят заплахата от ядрена война на европейска територия са взимани единствено от Съединените щати, а европейците нямат думата. Основната грижа на европейците трябва да е мисълта как да се отърват от американското настойничество.
– Това е тезата, отстоявана от вас и в книгата ви „Ami, it’s time to gо”, която се превърна в бестселър. Медиите непрекъснато ни повтарят как САЩ харчат все повече за отбрана и как ни пазят от потенциалния ни неприятел. Това погрешна теза ли е?
– Държавите си имат свои интереси и съответно ги отстояват. Интересът на САЩ не е да защитават Европа, а да държат Европа като удобен аванпост, който да им е на разположение за осъществяване на интересите им като световна сила. За момента САЩ са големият печеливш от войната в Украйна. Те продават оръжие в големи количества на своите съюзници, като германците и поляците. Те прогониха от Европа евтиния руски газ и сега вече могат да направят това, което искаха от години: да продават на Европа своя газ от фракинг, чийто добив е свързан с много вредни за околната среда техники. И също така те осъществиха онова, което Кисинджър предложи преди много години: да се сблъскат Европа и Русия по принципа „разделяй и владей”, като така САЩ засилват собствената си власт. Да се вярва, че американците искат да ни защитават е не просто наивност, а опасна наивност. В Германия вече е факт, че тази най-скъпа енергия от терминалите за втечнен газ удря по индустрията на страната. Не са малко фирмите, които по тази причина изнасят производствата си в други държави, включително и в самите САЩ.
– Руският газ е много важен за Германия и Европа. А атаката по руския газопровод „Северен поток” изчезна от обществения дискусрс, без изобщо да се е изяснило какво точно се е случило.
– Няма какво повече да се изяснява по този повод. Можем да вярваме на американския президент Джо Байдън, който беше казал, че ако руснаците стъпят в Украйна, ще дойде и краят на този газопровод. Всички спекулации, че може друга страна да е провокирала експлозиите са смешни и показват състоянието, до което се е докарала Европа. Посегателството срещу газопровода бе терористичен акт, който може да се смята и за акт на война, а германското правителство като васал замълча по въпроса.
– Между другото, един министър от Зелените постанови продължаване на полезния живот на атомните електроцентрали и отваряне на десетки централи на въглища. Как се стигна до такава абсурдна ситуация?
– Това е пряко последствие от решението на Германия да подкрепи агресивната американска политика. Именно тази политика доведе до икономическата война срещу Русия, подготвяна от много отдавна. Война, която сега пречи на доставките на газ за Германия. През 2017 г. също беше подготвено ембарго за руския газ. В този контекст опитът да се трансформира германската икономика, за да може нуждите ѝ да се покриват чрез възобновяеми енергии, минавайки през период на преход, подпомогнат от природния газ, се провали с трясък. Сега сме принудени да произвеждаме електричество от въглища. Невъзможно е да се разбере как така Партията на зелените, произлязла от движението за мир и развяваща като знаме опазването на околната среда, се превърна в партия на войната.
– Доколко опасна за нас, европейците, е ситуацията в Украйна?
– Опасността за европейците се състои в нарастването на военната ескалация, стимулирана от желанието на САЩ да поддържат тази война, докато Русия не се окаже необратимо отслабена. Този аспект е важен , когато се правят прогнози, защото е трудно да се повярва на твърденията на САЩ, че искат тази война да свърши скоро. Джо Байдън беше вицепрезидент при Барак Обама, а пък Обама бе президентът, финансирал държания преврат на Майдана. Същевременно собственият син на Байдън изглежда е въвлечен в корупционна схема в Украйна. Служителите от Държавния департамент на Байдън, сред тях и Виктория Нюланд, продължават със стратегията си да се провокира Русия и изглежда не слушат дори Пентагона. Самият председател на Главния щаб Марк Мили, най-големият военен авторитет след президента, предложи да се върви към преговори за мир. Но изглежда не го чуват в Белия дом. За жалост, в САЩ не са малко политиците, които вярват, че една ядрена война може да бъде оправдана и също, че ще е възможно тя да бъде ограничена в рамките на Европа. Ето затова е толкова необходимо Европа да следва своя собствена политика на отбрана и да се освободи от фаталната политика на американската агресия. Европейците трябва всеки ден да си припомнят, че около границите на САЩ с Мексико или с Канада няма руски или китайски войски, но пък американските войски са край всички участъци на руската и китайската граници.
– Договореностите от Минск наистина ли бяха само стратегия за печелене на време, както даде да се разбере бившата канцлерка Ангела Меркел в свое интервю пред „Ди Цайт”?
– Тези твърдения на Ангела Меркел бяха фатални, защото чрез тях тя публично призна, че усилията за мир в Украйна, която започна своята война през 2014 г., не са били сериозни. Меркел, също като олигарха Порошенко, призна, че е подкрепила тези преговори, само за даде на Украйна време, за да се въоръжи. Този тип твърдения влошават отношенията с Русия и довеждат до това, руският президент и руските политици да си правят изводите, че с европейците не може да се подписват договорености, защото само лъжат и залагат капани.
– Как оценявате 16-те години на управлението на ексканцлерката Меркел?
– Трябва да се чуят оплакванията на нейната собствена партия, която сега е в опозиция в Бундестага. Те основателно се оплакват, че германската инфраструктура се разпада. Една индустриализирана страна, която изоставя инфраструктурата си да се руши, като в това влизат и културата, и училищата, и университетите, води погрешна политика и не подсигурява нито своето бъдеще, нито бъдещето на населението си.
– Меркел също така носи отговорност за приложената ултралберална политика спрямо Южна Европа. Бяха ли извлечени уроци от това?
– Проблемите на Европа започнаха с въвеждането на еврото, защото то се оказа много слабо за страните от Севера, като Германия, и много силно за Юга. Това доведе до положение, при което страните от Южна Европа понесоха щети в конкуренцията, а Германия получи така възможност да доминира европейския износен пазар. Би било важно всички страни от валутния съюз да имат еднакви възможности, но за дадения момент това изискване не е изпълнено.
– Онези времена с кризата на еврото бяха и времена за сформиране на партията на крайната десница „Алтернатива за Германия”. Можем ли да говорим за фашизъм в нейния случай?
– Има редица политици от тази партия, чиито идеи могат да се определят като фашизоидни. В Германия „АзГ”се сформира отначало като обединение срещу европейския валутен съюз. Затова въпросът за фашизма е много по-широк и може да се запитаме дали вървим към фашизъм и в световен мащаб. Мисля за САЩ, но също и за Германия. Така че въпросът може би е дали вървим към тоталитаризъм. Разбира се, ние съдействаме на много проблематични тенденции. Наградата за литература на германската книжна търговия бе връчена на Серхий Викторович Задан, украински автор, определил руснаците като „боклук” и „животни”, като „свини, които трябва да горят в ада”. Затова въпросът за фашизма трябва да се разглежда по най-широк начин, а не само като идване на партии на крайната десница, защото екстремизмът в Европа се настанява в самия център на обществата. Германската външна министърка увери наскоро, че санкциите трябва „да разрушат” Русия. Това е фашизоиден език.
– Какви надежди има за левицата в Европа, по-конкретно за Германия?
– Левицата из цяла Европа трябва да се замисли върху въпроса какво е да правиш лява политика. В най-опростен вариант това е да защитаваш хората, които нямат високи доходи и богатства.
През последните десетилетия въпросите за икономическата система сякаш се изгубиха, включително марксисткият въпрос за основното противоречие между капитала и труда. Последствието е, че концентрацията на богатство нараства все повече и повече и несъответствието между заплатите продължава да се увеличава. Този въпрос е изместен от други дебати, като расизъм, сексуална ориентация или многообразие. Всички тези въпроси са важни, но им е даден приоритет, както може да се види в мултинационалните компании на САЩ, за да се отстранят основните въпроси за нашата икономическа система във връзка с разпределението на богатството.
Това е проблем, който се вижда много ясно в социалдемократическите партии. ГСДП, на която бях председател, беше партия за мир, разоръжаване и развитие на социалната държава. Днес канцлерът Шолц от Социалдемократическата партия дава приоритет на превъоръжаването и войната в Украйна и защитава демонтажа на социалната държава от 90-те години, което доведе до това, че германски пенсионер получава средно с 800 евро по-малко на месец от пенсионер в Австрия. Най-важното в момента са цените на енергията, които играят ключова роля за германските компании и германското население. Ниската цена, която благоприятства благополучието в Германия и в цяла Европа, трябва да бъде постигната отново. За целта за известно време ще бъде неизбежно пак да се върнем към руския газ.