Тази статия е част от поредицата “Транснационална миграция в Централна и Източна Европа“ на ELMO – Eastern European Left Media Outlet. Петте текста от поредицата ще бъдат публикувани съвместно от “Барикада” и сп. dВЕРСИЯ.
Пълномащабната инвазия на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. изненада повечето украинци. Мнозина смятаха, че става дума за някакво недоразумение, което може да бъде разрешено чрез преговори на политическите лидери в рамките на няколко дни или седмици. Хората, които бягаха от родните си градове, често имаха намерение да „изчакат нещата да се успокоят“ и много малко украинци смятаха, че войната може да продължи година или повече. Сред тези, които напуснаха Украйна, повечето изчакваха няколко седмици, преди да вземат това решение 1)така отговарят 52% от анкетираните в проучване на 4Service украински бежанци, а друга една трета са заминали още по-късно през март и април. Към месец май, дори след като преговорите се провалиха и войната явно се проточваше, много украинци, избягали в чужбина, започнаха да се завръщат у дома, след като руските войски се оттеглиха от Киев и северните райони на Украйна. Държавната гранична служба на Украйна съобщава, че от май нататък броят на влизащите в Украйна е започнал да надвишава броя на напускащите на страната. Кои бяха хората, които бързаха да се върнат у дома още през април-май? Кои бяха тези, които продължиха да се колебаят? Ще има ли нова вълна от мигранти и бежанци тази зима, след като Русия започна да нанася удари по цивилната електрическа инфраструктура?
В тази статия аргументирам тезата си, че очакваната продължителност на войната е от решаващо значение за определяне на миграционните модели на украинските бежанци в ЕС, както и за определяне на различните траектории на самите мигранти и бежанци. Класическите теории за миграцията, които разглеждат „тласкащите и привличащите“ фактори у дома и в приемащите страни, разбира се, все още са актуални. Въпреки това въпросът за времето трябва да бъде вплетен в този разказ. Особено когато се разглежда „временният статут на закрила“ на украинските мигранти в ЕС, при който има по-голям шанс за завръщане у дома „веднага щом войната приключи“, за разлика от статута на бежанец, който предполага по-дългосрочно скъсване с родните страни, белязани от войни.
Надежди и очаквания на украинските бежанци между пролетта и есента на 2022 г.
Около две трети от бежанците напускат Украйна през март (84%), а от май нататък са напуснали страната си само 15% от бежанците. Почти половината от респондентите, интервюирани през май от Киевския международен социологически институт (КМИС), смятат, че войната ще приключи в близките шест месеца, и само 18% смятат, че тя може да продължи по-дълго: 11% дават индикация за 6 до 12 месеца, а 7% – за повече от година 2)Проучването е проведено от социологическата служба на Център „Разумков“ от 20 юли до 25 август 2022 г. Респондентите са подбрани по метода на „снежната топка“ и чрез публикуване на молби за участие в проучването във Facebook групи, които обединяват представители на украинската общност и бежанци в различни държави (самоизбрана извадка). Интервюирани са 511 бежанци от 30 държави. Най-много бежанци са били интервюирани в Полша (110 души) и Германия (85 души). 231 лица са интервюирани в други страни от Европейския съюз, а 63 лица – в страни извън ЕС (Молдова, Турция, Швейцария, Великобритания, САЩ, Израел) .
Към септември увереността за бърз край на войната бавно избледнява. Огромното мнозинство от украинците все още вярват в крайната победа на Украйна и в нейното проспериращо бъдеще като член на ЕС. В проучването си, проведено на 7-13 септември 2022 г. 3) https://www.kiis.com.ua/?lang=ukr&cat=reports&id=1136&page=1. Няма значителни регионални различия. През 2020 г. най-голям е броят на желаещите да емигрират сред младите хора на възраст 18-29 години (46%), а през 2022 г. той спада до 13%. , КМИС пита дали лицето би обмислило да емигрира в ЕС или САЩ, ако му бъдат предложени безусловни граждански права. В сравнение с 2020 г. процентът на отговорилите положително е намалял четири пъти – от 28% на 7% (дори ако се вземе предвид, че част от тези, които биха отговорили положително, вече са напуснали след началото на руската инвазия, разликата пак ще остане двойна според КМИС, следователно става дума за много значителен спад). InfoSapiens провежда омнибусно проучване на 12-18 август, което показва нарастване на чувството за гордост, че си украинец (98% в сравнение с 41% през 2002 г. и 69% през 2020 г.). Това проучване също така показва, че огромното мнозинство от 95% е оптимистично настроено за бъдещето на Украйна, а 92% са оптимисти за собственото си бъдеще в Украйна. Процентът на тези, които не биха се съгласили на териториални загуби на Украйна в името на мира, остава висок и дори се е увеличил с няколко пункта: от 84% през май до 87% през септември. Преобладаващото мнозинство (86%) смята, че Украйна трябва да продължи да се съпротивлява дори пред лицето на руските масирани терористични атаки срещу електропреносната мрежа през октомври 2022 г. със сериозни рискове от пълно спиране на тока и срив на цялата електропреносна мрежа, топлофикационните и канализационните мрежи.
Тази надежда обаче е много по-слаба, когато се пита за очакваната продължителност на войната: цитираното по-горе проучване на КМИС установява, че през септември процентът на онези, които смятат, че войната може да приключи в близките шест месеца, е спаднал до 28%, докато процентът на онези, които смятат, че тя ще продължи по-дълго, се е увеличил почти двойно до 34%, като 16% са посочили период от 6 до 12 месеца, а други 18% смятат, че тя ще продължи повече от година. Всъщност руските атаки срещу електропреносната мрежа, които започнаха през октомври, могат да доведат до нова вълна от украински бежанци към ЕС. Неправителствени организации, работещи с украински бежанци в съседните страни, съобщават за понякога десетократно увеличение до края на октомври, както в случая с граничния пункт Захони към Унгария, където в момента се наблюдават между 300 и 500 нови случая дневно, в сравнение с по-малко от петдесет през летните месеци. Дори няколко от високопоставените държавни служители на Украйна насърчиха онези украинци, които могат да заминат в чужбина за зимата, да го направят, а тези, които в момента са в чужбина, да отложат завръщането си до пролетта на 2023 г.
„Отблъскващи привличащи“ фактори на миграцията
От 4,5 милиона украински бежанци, които са получили статут на временна закрила в ЕС, повече от 80% са жени, а две трети са с деца 4)Бърза мониторингова оценка на защитата на INTERSOS (граничен пункт Korczowa UA-PL, 9-28 март), 88,4% от разселените лица са жени. 69,3% от разселените жени имат деца в училищна възраст. В същото време сред тези украинци, които се връщат в Украйна, само една трета са с деца (проучване на Върховният комисариат на ООН за бежанците ВКБООН на границата със завръщащи се в Украйна, проведено на 3-27 април). Това е съвсем очаквано: майките с деца се колебаят повече дали да се върнат в Украйна, докато войната все още продължава, страхувайки се за безопасността на децата. По-голяма е вероятността на този етап да се завърнат по-младите несемейни хора, които смятат, че ще успеят да се адаптират към новата военна реалност, както и възрастните хора, на които им е трудно в чужбина и им липсват родните места.
Проучване на центъра „Разумков“, проведено през пролетта, показва, че 79% от мигрантите искат да се върнат у дома „веднага щом войната приключи“. В същото време обаче проучването на Work.ua показва, че 59% от украинските бежанци вече търсят работа по силата на статут на временна закрила. Разбира се, последната цифра може да се дължи на недостатъчната подкрепа в приемащите страни и не означава непременно, че украинските бежанци искат да останат по-дълго, но поне в краткосрочен план тези 59% са избрали да се интегрират, вместо да се върнат обратно у дома. Проучване на КМИС проведено на 3-18 май установява, че само 42,9 % от украинците предвиждат бъдещето на децата си в Украйна в случай на продължителна война. В случай на прекратяване на огъня и подписване на мирен договор в близко бъдеще този брой нараства до 54,7%. Жените в това проучване имат по-високи изисквания за безопасност от мъжете.
Притесненията на майките очевидно не са свързани само с бомбардировките, но и с това дали училищата и детските градини ще бъдат отворени отново, дали децата ще могат да имат „нормално детство“. Заради по-голямото участие на жените в репродуктивния труд те са по-остро запознати с всички неща, които трябва да функционират, за да живее едно дете: училища, магазини и аптеки, поликлиники, wifi връзка, непрекъснато водоснабдяване и електроснабдяване… В началното училище на дъщеря ми в центъра на Киев две трети от родителите, които участваха в анкета през юни за планираното връщане в училище на 1 септември, отговориха положително. Но в резултат от случващото се от клас с 20 деца само едно посещава училище офлайн, други 3 посещават онлайн от други части на Украйна, а останалите в момента учат в чужбина. Някои бяха изплашени от ядрения тероризъм на Русия през август, други – от публикувания от властите списък с това какво да се опакова в раницата за спешни случаи, в случай че детето остане блокирано в мазето на училището до три дни след обстрел.
В същото време трудностите при осигуряването на грижи за децата и липсата на семейна подкрепа в случай на раздяла със семейството могат да подтикнат жените да се върнат дори в контекст, който не се възприема като безопасен. При по-големите деца и младежите също съществува възможност за завръщане на майката, докато детето остава в ЕС. Няколко училища-интернати предлагат денонощни грижи за украински младежи, а през тази учебна година бяха създадени частни училища-интернати, насочени специално към украински деца-бежанци.
През май Върховният комисариат на ООН за бежанците проведе проучване на границата в Закарпатска област относно причините за завръщането на украинските бежанци у дома. Една трета от тях посочват като основна причина събирането със семейството, а друга една трета – усещането за безопасност в района на завръщане (особено за северните региони и Киев). Можем да класифицираме тези отговори като фактори за „привличане към дома“. В същото време, макар и по-рядко, се наблюдават и фактори за „отблъскване от ЕС“: липса на жилище/трудност при намирането на жилище в приемащата страна (5%) или липса на възможности за работа в приемащата страна (сред 5% от завърналите се в Киев това е причината – дори по време на войната Киев е можел да предложи на някои хора по-добри условия за работа, отколкото страните от ЕС). Ролята на тези фактори може да нарасне с течение на времето. Първо, хората може да са по-склонни да приемат неадекватните условия на живот в приемните центрове в краткосрочен план, но не и в дългосрочна перспектива. И второ, социалните помощи, предлагани на украинските бежанци през първите седмици и месеци, са драстично намалени, което прави оцеляването без работа на пълен работен ден по-трудно.
Например Франция, една от най-щедрите страни, първоначално предлага 420 евро месечно на възрастен под формата на социални плащания, безплатен железопътен транспорт и безплатно настаняване в хотели. В началото на май обаче тя отмени безплатния транспорт и започна да евакуира жителите от хотелите, като им предложи три алтернативни варианта за настаняване (предложенията често бяха в отдалечени селски райони, а в случай на отказ от третото предложение не се правеха други предложения). Съвсем наскоро, през октомври, френските социални плащания бяха намалени наполовина, като втората половина бе запазена само за тези, които могат да докажат, че плащат наем. Франция също така ограничава валидността на документите за временна закрила до 6 месеца, а първата вълна украински бежанци вече трябваше да поднови статута си през септември тази година.
Социално-класово измерение на миграцията
Подобни промени имат поне два непосредствени ефекта. Първо, те „филтрират“ украинските бежанци в повече или по-малко “ желани“ – допълнително интегрират тези, които са успели да намерят работа и жилище, но ограничават социалните помощи за всички останали, като по този начин принуждават някои от тях да се върнат у дома. Второ, те създават повече трудности за новопристигналите бежанци – които често са по-уязвима подкатегория от първата вълна. Проучванията показват, че първите, които напускат, са хора, които са в по-добро икономическо положение и имат повече социален и културен капитал, за да обмислят преместване в чужбина. Първата вълна мигранти е била по-вероятно да разполага с лични спестявания за покриване на основни нужди, докато чака да бъдат разгледани молбите за временна закрила. Проучване на ВКБООН сред 34145 украински бежанци установява, че 12% от тях имат роднини в приемащите държави и че 56% вече са успели да си намерят частно жилище под наем (въпреки че 29% все още се намират в приемни центрове и тази цифра е по-висока за новопристигналите бежанци). По-вероятно е те да имат лични автомобили (така че да могат да напуснат страната в първите дни на войната), някакви предварителни контакти в приемащите страни – лични или професионални, владеене на поне един чужд език, висше образование и др. Проучването на центъра „Разумков“ установява по-висок процент мениджъри (14% в сравнение с 1,5% от цялото население на Украйна) и частни предприемачи (14% в сравнение с 4% от цялото население на Украйна), като други 12% се самоопределят като квалифицирани работници, а други 11% – като домакини. По този начин лицата, които са напуснали Украйна, често имат по-висок социално-икономически статус в сравнение с тези, които са останали. Също така е по-вероятно те да произхождат от градски райони (девет от всеки десет респонденти в проучването) и да имат висше образование (86 % са завършили или са били в процес на придобиване на висше образование). Тези, които са взели решение да напуснат на по-късен етап, по-скоро са били принудени да го направят поради влошаване на ситуацията с безопасността, загуба или повреда на домовете им и други фактори, свързани с „изтласкване от Украйна“, като „факторите, свързани с привличане в ЕС“, са играли по-малка роля.
Загрижеността за безопасността е основният фактор за „отблъскване от Украйна“, докато жизненият стандарт действа като фактор за „привличане към ЕС“ (временна закрила и други ползи). Но действа и обратната динамика – подобряването на усещането за безопасност у дома може да бъде фактор за „привличане към Украйна“, докато трудностите при осигуряването на адекватен стандарт на живот са фактор за „отблъскване от ЕС“/завръщане в Украйна.
„Факторите на привличане към ЕС“ могат да бъдат доминиращи за по-уязвимите групи, които се нуждаят от специална помощ: ЕС има по-добро здравеопазване, съоръжения за деца със специални нужди, по-добри условия за хора с хронични заболявания и животозастрашаващи болести като рак. „Факторите на привличане към ЕС“ могат да доминират и при младежи, които нямат собствено семейство и нямат нужда постоянно да полагат грижи за членове на семейството си в Украйна (студенти, самотни хора). Те виждат икономическата подкрепа за членовете на семейството, които остават в Украйна, като ценен принос и причина да останат в ЕС („Не мога да бъда с родителите си, но мога да им пращам пари и да им помагам по този начин“). Освен това решението за оставане е по-силно, ако семейната единица е останала непокътната, както в случаите, когато бащата е успял да се присъедини към съпругата и децата в ЕС (случаи на над 3 деца, деца с увреждания или ако бащата е напуснал страната преди 24 февруари), или случаи, когато бабите и дядовците са успели да се установят при децата си, за да помагат в домакинството и в грижите за децата.
От друга страна, факторите „отблъскване обратно в Украйна“ често са свързани с негативния първи опит: бюрокрация, която отнема твърде много време, трудности при намирането на работа, жилище, осигуряване на грижи за децата. Трудностите при намирането на работа включват не само бариери пред заетостта – непознаване на местните езици, необходимост от потвърждаване на уменията/квалификациите, нежелание да се приемат „унизителни“ предложения (напр. селскостопанска работа за мигрантите от градската средна класа), но в някои случаи и по-добри перспективи за заетост в Украйна. Така например проучването на центъра „Разумков“ сред украинските бежанци установява, че почти 60% от тях разполагат с достатъчно средства само за закупуване на храна и основни евтини дрехи и жилищни принадлежности, а други 12% едва свързват двата края, в сравнение със съответно 11% и 2% в Украйна. 42% от анкетираните са имали проблеми с намирането на работа, 32% – на жилище под наем, като други 21,5% не разполагат с никакво жилище, а 15% твърдят, че имат некомфортни жилищни условия.
Тези фактори се влошават от проблеми с осигуряването на грижи за децата: случаи, в които детските градини приемат деца само ако майките са наети или когато е необходимо да се има постоянен адрес, за да се кандидатства за място в детска градина, когато работното време не съответства на работното време на училищата и детските градини или когато училищните такси са недостъпни (особено в детските градини за малки деца). 14% от украинските бежанци от проучването на Разумков са имали трудности при осигуряването на образованието на децата, а 13,5% – при осигуряването на свободното им време и извънкласните дейности. Работното време не само на училищата и детските градини, но и на бюрократичните институции, магазините, аптеките и т.н. често се припокрива с работното време, така че самотната майка не може да осигури нуждите на домакинството си, да се грижи за децата и да запази работата си. Проучване на майки с деца в предучилищна възраст установява, че липсата на възможности за грижи за децата е основната пречка за намиране на работа, ограничава избора на бежанците за място на пребиваване и е по-вероятно да тласне някои от бежанците обратно към Украйна. Социалните връзки са много по-ограничени в приемащите общества, докато в Украйна други членове на семейството или социални мрежи могат да бъдат от помощ. Съществуват и емоционални и психологически трудности: разбиране на начина на функциониране на системата в Украйна („като риба във водата“) срещу необходимостта да се научи всичко отначало, което отнема време и ресурси („като риба на сухо“).
„Веднага след края на войната“: различни траектории в зависимост от продължителността на войната
Както беше отбелязано по-горе, огромното мнозинство от украинските бежанци първоначално изразяват желание да се завърнат у дома: Проучването на 4Service, проведено между 28 март и 4 април 2022 г. 5)4Service Group интервюира 3027 бежанци в 36 държави
https://4service.group/ukrayinski-bizhentsi-v-yevropi-doslidzhennya-povedinki-ta-nastroyiv-ukrayintsiv-shho-vimusheni-buli-viyihali-v-yevropu-vnaslidok-vijni-v-ukrayini/, показва, че повече от две трети от тях искат да се завърнат или веднага щом отново стане безопасно в родния им регион (36%), или „веднага щом войната приключи“ (35%). Други 13% планират да се завърнат в рамките на година или две след края на войната, а 7% – ако предприятието им възобнови дейността си или ако имат сигурна перспектива за работа у дома. На двата крайни полюса са 11%, които планират да се завърнат в близко бъдеще, и 7%, които изобщо не предвиждат завръщането си. Това проучване установява, че сред тези, които вече са имали постоянна работа в ЕС, 18 % не предвиждат завръщане – и това може да е един от най-важните показатели, които ще се променят с течение на времето. С течение на времето ЕС може да се сблъска с нарастваща поляризация сред украинските бежанци. От една страна, ще бъдат тези, които са се интегрирали напълно на пазара на труда, осигурили са си частни жилища, интегрирали са децата си в местните училища и които ще бъдат добре дошли да останат в ЕС дори когато схемата за временна закрила приключи. Дори и днес, според проучване на 4Service, сред тези, които не възнамеряват да се завърнат, виждаме по-висок дял на някои специфични профили: тези, които са обмисляли емиграция в ЕС още преди войната (54%), несемейните младежи на възраст под 35 години, които стигат до това решение само лично за себе си (а не за цялото домакинство), и тези, които владеят един или няколко европейски езика (64%).
От друга страна, можем да открием и по-отчаяната група бежанци, които просто няма къде да се върнат – с разрушени домове, липса на перспективи за работа и засегнати от лошото социално осигуряване в следвоенна Украйна за уязвими групи като възрастни хора и хора с увреждания. От 81% от анкетираните, които са били заети преди войната, само 11% са имали увереност, че ще могат да се върнат на работните си места, а други 34% са се надявали, че това ще бъде възможно. В същото време 12% се надяват да си намерят друга работа, докато 36 % не знаят дали изобщо ще могат да си намерят някаква работа.
Можем да наблюдаваме и нарастваща разлика в капацитета на приемащите страни да приемат бежанци, тъй като по-образованите бежанци от средната класа ще мигрират по-на запад към страни с по-добри условия. Вече наблюдаваме тази тенденция при по-нататъшната миграция от Полша към Германия: въпреки че първоначално Полша прие по-голямата част от бежанците поради физическата и културната си близост с Украйна, до есента броят на бежанците в Германия нарасна до 800 000 души. Много от тях първоначално са се установили в Полша и едва по-късно са се преместили в Германия заради по-добри нива на социална защита. По подобен начин България съобщи за почти половин милион украинци, влезли в страната ѝ, но само един от десет е избрал да остане и да получи временна закрила, а останалите 90% са продължили пътя си към други държави. Съществува тенденция да се спира по пътя за няколко месеца, за да се проучат възможностите за по-нататъшна миграция: фейсбук групите на украинските бежанци в съседните страни често провеждат дискусии на тема „къде можем да получим по-добри условия?“, „какво е положението на бежанците във Франция, Испания, Нидерландия и т.н.“ В сравнение с тези, които остават в първата страна на влизане, тези, които избират да продължат миграцията си, вероятно са по-мотивирани и целенасочени – след като са направили своето „проучване“ къде могат да получат по-добра закрила, знаят по-ясно къде точно отиват, на какво могат да разчитат и т.н.
Що се отнася до регионалното измерение на украинската страна, още от първите дни на войната имаше регионални различия, които също ще се задълбочават с течение на времето. Проучването на 4Service, цитирано по-горе, показва, че докато всеки пети бежанец от западните региони планира да се завърне в близко бъдеще, само 6% от бежанците от източните и южните региони твърдят това – и за тях това е предимно намерение да се завърнат в различна от родните им места част на Украйна. Съществуват и леки регионални различия в готовността за прекратяване на войната чрез преговори, дори ако това би означавало териториални загуби: въпреки че дори в Източните и Южните региони огромното мнозинство отговаря, че Украйна трябва да продължи да се съпротивлява с военни средства, но този процент е малко по-нисък от средния за страната (69% срещу 88%), а процентът на тези, които биха се съгласили на преговори и прекратяване на огъня, е по-висок (29% срещу 8%). Непосредствените ужаси на войната, на които са станали свидетели много по-голям брой хора от тези региони, могат да се превърнат в още една нарастваща разлика в опита от войната с течение на времето.
Нови разделения, нови солидарности? Заключителни бележки
Очевидно е, че различните миграционни модели и избори, както и различните отправни точки, създават нови разделения сред украинските бежанци. Динамиката на отблъскващите и привличащите фактори също се променя с течение на времето: с надеждата за бърз край на войната хората са склонни да забелязват положителните аспекти на завръщането у дома (събиране на семейството, познат социален и културен контекст, по-стабилни жилищни условия, а в някои случаи и заетост) и отрицателните преживявания в чужбина (като недостатъчна защита и непознат социален и културен контекст), но когато тази надежда за бърз край изчезне, мотивите също се променят. Класовите различия между по-мобилните и уверени в себе си бежанци от средната класа и по-уязвимите групи с по-малко възможности също могат да станат по-ясно изразени.
Социолозите наблюдават и различно отношение на украинците, които са останали в страната, към тези, които са избягали от войната. Експеримент с разделена извадка, проведен от КМИС през септември, показва, че макар отношението към всички групи украински бежанци да е като цяло положително (90% от анкетираните изразяват разбиране и само 5% осъждат решението на бежанците), все пак съществуват някои различия в зависимост от пола и семейния статус на бежанците. В случая на майка с непълнолетни деца, чийто съпруг е останал в Украйна, 90% подкрепят, а 6% осъждат решението им, при самотните млади жени без деца подкрепата спада до 87%, а осъждането нараства до 9%, при възрастните мъже (72-годишен професор) подкрепата спада още повече до 83%, а осъждането нараства до 10%. И очаквано, подкрепата е най-ниска в случая на „31-годишен мъж-мигрант, който е бил в Полша, когато е избухнала войната, и е решил да остане там“ (75% подкрепа срещу 19%, които осъждат избора му). Различният опит на различните групи мигранти и различното възприемане на тези мигранти у дома могат да се окажат значителни пречки пред следвоенното възстановяване на Украйна и формирането на обединяващи социални разкази, които биха били в състояние да преодолеят тези различия и да създадат солидарност.
About The Author
Пояснения: