27 декември. Докато минавах през Остин, щата Тексас, миналата вечер, изпихме по няколко питиета с един виден наблюдател на световните събития, и аз се възползвах от възможността да го попитам как смята, че ще завърши войната в Украйна. Тези дни това е често срещан въпрос. Макар че не може да има окончателен отговор, винаги е интересно да разбереш как мислят умните глави. „Или Русия ще победи и ще наложи своите условия”, дойде отговорът, „или ще има размяна на ядрени удари”.
Само допреди месец не бих сметнал толкова силно твърдение за правдоподобно. Със сигурност аз не бих се съгласил с него. Но войната ескалира сериозно през последните седмица-две и предвиждането на моя остински събеседник вече изглежда като ужасяващата истина, произтичаща от променените обстоятелства.
Има множество признаци, че Русия подготвя голяма офанзива в близките седмици или месеци. След наподобяващото цирк посещение на Володимир Зеленски във Вашингтон, правителството на Байдън и контролираният от демократите Конгрес рязко и безразсъдно увеличиха инвестициите си в режима на украинския президент – големи пари за лоша преценка, ако въобще има такава.
Всичко това се превръща във война между реториката и реалността. А първото – война, водена с огромен обем западни оръжия в защита на една идеологическа превземка – е много по-опасно от второто – война, водена с ясни цели на терен. Както казват Джон Миършаймър и Джак Матлок, двама проникновени наблюдатели на конфликта, никоя страна не може да си позволи да загуби в Украйна. Но залогът за Запада, чието прокси е Украйна, и за Русия е съвсем различен.
Поражение на Русия в Украйна ще значи пряка заплаха за нейната сигурност, за суверенитета ѝ и общо взето за нейното оцеляване. Това са легитимни причини. Кой народ не би се защитавал срещу такава заплаха, особено при толкова натрупани с годините факти за измамите на Вашингтон спрямо страни (сред които и Руската федерация), настояващи за своята независимост?
При изострянето на украинската криза, още преди избухването на бойните действия през февруари, правителството на Байдън обяви конфликта за едва ли не космически сблъсък между либерализма и авторитаризма. Не ми изглежда като много по-различно от библейските глупости на Буш II за Гог и Магог, докато се готвеше да нахлуе в Ирак, или от откачените приказки на Майк Помпео за края на времената, докато беше държавен секретар при Доналд Тръмп и се опитваше да възбуди военна треска срещу Русия и Китай.
Такава безотговорна реторика приклещва всеки дищаш и ходещ американец в ъгъл, от който единственото бягство е капитулацията. Затова е толкова опасна. Русия може да печели битки и да води масивни артилерийски и ракетни кампании, и въпреки това да остане отворена за преговори при всяка добра възможност. Путин отново ясно го заяви на 25 декември. Обаче ни е трудно да си представим как нашият объркан президент може да стигне до преговори, имайки предвид как той и треторазрядните неоконсерватори, които контролират външната му политика, подхождат към този конфликт. И човек лесно може да си представи как тези хора се протягат към ядрените бутони, щом веднъж станат очевидни глупостите им.
Налага се да направим две заключения.
Първо, според анализа на нашия приятел от Остин, трябва да се надяваме Русия да надделее и да наложи свои условия. Това е единственият път към стабилен и устойчив световен ред, щом оръдията замлъкнат.
Второ, налага се да се върна към първоначалната си оценка на „специалната военна операция” на Москва. Руската интервенция е печална, но е била необходима. Да не бъркаме термините тук. Става въпрос за суверенна нация, защитаваща се срещу империя, която няма да спре със своята агресия, докато не бъде принудена. Достатъчно добре го показват 30-те години пренебрегване на постоянните молби на Москва за общ ред за сигурност след Студената война.
Самохвалството и бойното поле
Самохвалството, идващо от Киев и Вашингтон, и винаги лоялно пресъздавано от корпоративните медии, сякаш става все по-нелепо, успоредно с намаляващите възможности на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) на терен. Войната върви много лошо за украинската страна и подкрепящите я, без значение какво пишат големите ежедневници. Четем за победи на бойното поле, които не са победи. Четем, че на Русия ѝ привършват запасите, въпреки че няма никакви доказателства в подкрепа на това твърдение. Както отбеляза Александър Меркурис в подкаст тези дни, единственият отговор на Киев срещу вълните от нападения с ракети и дронове са измислиците, че почти всички дронове и ракети са сваляни.
В такъв момент кухата хипербола започва да става застрашителна. Наскоро Зеленски обяви, че е започнала кампанията на Киев по връщане на Крим. След което зае позата на великодушен и велик лидер. „Животът на Владимир Путин ще бъде пощаден”, заяви, като се предполага, че това ще стане, когато украинските войски превземат Москва. Вероятно руският президент си е отдъхнал.
Реторическата оргия достигна нови висини, когато Пентагонът откара със самолет Зеленски във Вашингтон за среща с президента Байдън в Овалния кабинет и за обръщение по време на заседание на Конгреса. Зеленски отново заложи на предстоящата победа на режима му, сравнявайки ВСУ с американските революционери, сражавали се срещу британците, и с американските войници, борили се срещу нацисткия Вермахт. Дори подхвърли сравнението на Путин с Хитлер.
Председателят на Камарата на представителите Нанси Пелоси, чието умствено състояние напоследък напомня на Байдъновото, сравни Зеленски с Чърчил и нарече неговото обръщение към Конгреса, което, както се оказа, е било написано от домакините му, една от най-великите речи, които някой някога е изнасял на Капитолийския хълм.
Не мисля, че някога съм виждал толкова холивудско държавно посещение. Но е важно да се отиде отвъд подигравките. Заслепяващата показност целеше да улесни приемането на закон, който да осигури още 44 млрд. долара под формата на оръжия за Украйна за следващата година. С посещението на Зеленски Вашингтон ни уведоми, че няма никакво намерение да търси дипломатическо решение на украинската криза, а по-скоро всякакъв начин да продължи неопределено идеологическата си война, без значение колко неотклонно Украйна върви към поражение. В тази връзка, по време на срещата си със Зеленски в Овалния кабинет Байдън обяви, че САЩ възнамеряват да изпратят в Украйна батарея „Пейтриът” за противовъздушна отбрана. Цената ѝ – около 1 млрд. долара.
Междувременно в Москва
Александър Меркурис, който следи отблизо събитията във и около Украйна, наскоро публикува списък с поредицата от срещи на Путин през последните две седмици с висши командири и ръководители по национална сигурност.
В Москва руският лидер се срещна с всички висши военни командири и ръководители на националната сигурност, често един по един, преди да се срещне със Сергей Суровикин – генерала, когото по-рано през годината направи главнокомандващ украинските операции – в неговия щаб в зоната на конфликта.
После Путин отлетя за Минск заедно с външния министър Сергей Лавров и министъра на отбраната Сергей Шойгу за разговори с беларуското политическо и военно ръководство. След това замина за срещи с лидерите на Донецката и Луганската републики, които чрез референдуми бяха включени в състава на Руската федерация миналата есен. Не могат да се избегнат изводите, че тези последователни срещи, едва отразени в западните медии, вещаят нова военна инициатива в Украйна в краткосрочен или средносрочен план. Или по думите на Меркурис: „Задава се нещо много голямо.”
Сред най-интересните срещи измежду всички беше тази в Пекин от средата на декември, на която Дмитрий Медведев, заместник-председател на руския Съвет за сигурност и дългогодишен сподвижник на Путин, проведе разговори със Си Дзинпин. Официалните китайски изявления за срещата бяха безобидни, но уверено залагам на това, че Медведев, каквото и друго да е казал и каквото и да е имало в писмото на Путин, което е носил, е уведомил китайския президент за руските военни планове.
Четири дни след срещата Медведев-Си китайският министър на отбраната направи изявление, пряко свързано с тайванската криза, но в по-широк контекст. Ето част от него: „Фактите показват, че САЩ са пряката заплаха за международния ред и виновникът за възникването на регионални турбуленции.” Да не изпуснем важното тук. Китай споделя оценката на Русия, че нейният противник в Украйна не е нито Украйна, нито украинският народ, а Западът, воден от Американската империя. Ето какво значи да разбираш терминологията. Ако назовеш нещо с точното му име, неизбежно ще го разбереш по-добре.
В някакъв момент от недалечното бъдеще войната на кухата реторика, като част от имперското високомерие, ще отслабне и политне към краха. Такова сюрреалистично откъсване от реалността не може да бъде поддържано вечно – не и пред лицето на нова руска инициатива, без значение каква ще е формата ѝ.
Не знам дали някои, или всички мои изводи ще бъдат ожесточено посрещнати от някои читатели, но ето ги. Не искам тези, които водят война чрез реторика и показност, да победят. Не искам във войната да победят неоконсервативни идеолози. Не искам да победи империята. Докато настоява останалият свят да следва диктата му, не искам и Западът да победи.
Украйна, както сме споменавали и преди тук, е земята, върху която тези сили са избрали да водят рискованата си война – не само срещу Русия, но и срещу възхода на незападни нации до статута на влиятелни сили в един нов световен ред. Победата срещу тези сили в Украйна ще бъде най-важната победа и най-важното поражение в нашия век дотук, а може би и до самия му край.
Превод: Илиян Станчев
About The Author
