След като руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви изтеглянето на армията си от ключовия украински град Херсон, председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ Марк Мили заяви, че това създава възможност за мирни преговори между Русия и Украйна.
Пълномащабната инвазия на Русия в съседната страна продължава вече повече от осем месеца, а жертвите и разрушенията нарастват ден след ден. Мили заяви, че над 100 000 руски войници може да са били убити и ранени в тази война, докато Украйна „вероятно“ е понесла подобен брой жертви.
За да подчертае тезата си за мира, Мили припомня неуспеха на великите сили да преговарят на по-ранен етап по време на Първата световна война – грешка, довела до милиони жертви и катастрофални събития в няколко държави, особено в Руската империя.
Забележките на Мили представляват промяна в официалната реторика на САЩ и повдигат въпроси относно евентуален стремеж към мирни преговори между Москва и Киев. Нещо повече, през седмиците, предшестващи руското изтегляне от Херсон, САЩ и Русия възобновиха комуникацията за Украйна на ниво висши служители по сигурността.
Но дали украинският президент Володимир Зеленски и руският президент Владимир Путин са готови да преговарят? И как ще се отрази започването на диалог на техните управления?
Украйна настоява за пълно изтегляне на руските войски от територията си, репарации и наказание за военнопрестъпниците. Самият Зеленски подписа указ, който недвусмислено му забранява да разговаря с Путин. Официалната позиция на Киев на практика се равнява на искане за смяна на режима в Русия като условие за преговори.
От своя страна Москва отдавна се отказа от предишната си цел да отстрани украинското правителство и официално декларира, че е готова за преговори без никакви условия.
От гледна точка на Украйна преговорите са начин Русия да спечели време в момент, когато украинската армия е поела инициативата на фронта и е освободила обширни части от украинската територия.
Съобщава се обаче, че правителството на Зеленски е подложено на натиск от страна на Вашингтон да смекчи безкомпромисната си позиция. Вероятно реагирайки на тези сигнали, украинският президент заяви в неотдавнашно интервю за CNN, че е „готов да разговаря с Русия – но с друга Русия, която наистина е готова за мир“.
Междувременно в социалните мрежи съветникът на Зеленски по въпросите на сигурността Михайло Подоляк продължава да твърди, че изтеглянето на всички руски войски от украинска територия е непостижимо, докато Путин е на власт. „Затова сме конструктивни в оценката си: ще разговаряме със следващия лидер на руската федерация”.
Трудно е да се каже дали реториката на Киев „всичко или нищо“ произтича от дълбоката убеденост, че ще победи, или е просто позиране, за да се мобилизират хората пред лицето на агресията и да се избегне сигнализирането на слабост пред противника.
Макар че Украйна не е изчерпала нападателния си потенциал, съмнително е, че ще може да води война на изтощение с по-мощния си съсед в дългосрочен план, дори с цялата военна и финансова подкрепа, която получава от Запада.
Очаква се до края на годината страната да загуби 35% от своя БВП, докато според Световната банка икономиката на Русия ще се свие с 4,5%. Руските ракетни атаки и атаките с дронове тази есен са унищожили до 40% от енергийната инфраструктура на страната, призна наскоро Зеленски.
Ако въздушните удари продължат, много жилищни блокове от съветската епоха, в които живеят повечето украинци, ще станат необитаеми, тъй като зависят от централното отопление, осигурявано от топлоелектрически централи. Това може да предизвика бежанска вълна, която Европейският съюз няма да може да приеме. Кметът на Киев Виталий Кличко спомена възможността за евакуация на 3 милиона души само от украинската столица.
Русия все още не е разгърнала по-голямата част от 300 000 души, които твърди, че е мобилизирала от септември насам. Тя също така купува повече безпилотни самолети и високоточни ракети от Иран, като същевременно увеличава собственото си производство. Докато се изтегля от Херсон, тя бавно подновява настъпателните операции в Донецка област.
Моментът, в който Украйна изглежда като надделяваща страна, е и моментът, в който тя може да постигне максимални успехи в мирните преговори. Ако Русия отново изземе инициативата на фронтовата линия, апетитът ѝ за териториални и политически трофеи ще нарасне експоненциално.
Изтеглянето на Русия от Херсон и последвалото смекчаване на тона на Вашингтон по отношение на възможността за преговори дава неясни очертания на това как може да изглежда едно бъдещо споразумение.
Изтегляйки се от десния бряг на река Днепър, Москва се отказва от надеждата да завладее Одеса и да превърне Украйна в държава без излаз на море – поне засега.
Завземането на Одеса обаче далеч надхвърля териториалните претенции на Русия към Донецка и Луганска област. След фиктивен „референдум“ през септември Русия официално анексира и областите Запорожие и Херсон, но си остави възможност за маневриране, като не определи границите им. След като се изтегли от град Херсон, Москва все още контролира по-голямата част от Херсонската област.
За да може Путин да обяви победа, е достатъчно да задържи територията, която Русия вече е окупирала. Той дори може да си позволи да загуби още малко. Конформисткото мнозинство в Русия никога не е проявявало сериозен апетит за териториално разширяване и не се е интересувало от това кои късчета от украинската територия ще контролира страната им след възстановяването на мира.
Войната на Путин в Украйна е по-скоро наказателна операция, отколкото империалистическо заграбване на земя. Ако резултатът от войната е по-унизителен за Украйна, отколкото изпълнението на споразуменията от Минск, които Москва се опита да наложи на Киев в навечерието на пълномащабната инвазия през февруари, Путин ще се чувства оправдан. Изпълнението им щеше да доведе до появата на автономен регион Донбас в Източна Украйна, ефективно контролиран от Русия, и щеше да попречи на членството на Украйна в НАТО.
Конфликтът с ръководения от САЩ Запад, както Кремъл формулира войната в Украйна, сега е основният източник на легитимност за правителството на Путин, поради което то изобщо започна агресията. Загубата на част от окупираната територия няма непременно да подкопае правителството. Напротив, тя може да доведе до сплотяване на повече хора зад лидера в лицето на това, което много руснаци възприемат като екзистенциална заплаха.
В същото време Западът изглежда не е в състояние и не желае да се обърне към руското население с визия за по-добро бъдеще без Путин. За много политици Русия е само удобен враг. Така за Путин е по-лесно да запази властта си.
Зеленски, от друга страна, има мисия да оправдае максималистичните очаквания, като същевременно се сблъсква с войнстващата опозиция, която следи всяка негова стъпка и е готова да го обвини в предателство на интересите на Украйна.
Той трябва да докаже, че огромните жертви на украинците не са били напразни и че те са спечелили нещо осезаемо, като са отказали да се поддадат на руския натиск за изпълнение на споразуменията от Минск. Това ще бъде много по-трудно постижимо, поради което Киев се опитва да си върне колкото се може повече територии и да запази инерцията си.
Трудността се състои в това да се определи точният момент, в който да се постави границата и да се поиска мир.
About The Author
