Патрик Кокбърн, counterpunch.org
В продължение на седем месеца президентът Владимир Путин се опитваше да води евтина война в Украйна с катастрофални за Русия резултати. Сега той разпореди частична военна мобилизация, която ще отнеме време и в най-добрия случай може да доведе само до патова ситуация между руските и украинските сили.
Успешната украинска офанзива в района на Харков подхранва надеждите на Киев и Запада, че Русия ще загуби категорично войната и Путин ще бъде свален чрез пуч в Москва. И двете възможности съществуват, но по-вероятно е войната да продължи и да не излъчи победител, както често се случваше в последните военни конфликти в Близкия изток и Северна Африка.
Рискът се състои в това, че безкрайните войни имат естествена склонност към ескалация, тъй като противниците опитват нови стратегии и тактики, за да излязат от безизходицата и да победят врага си. Въпреки че войната в Украйна е жестока и разрушителна и досега, тя е далеч от „тоталната война“ – фраза, станала популярна, за да опише ситуацията по време на Втората световна война, когато всяка страна използва всички ресурси, за да унищожи своя противник.
Сегашните опасения са, че руското ядрено дрънкане на саби може да прерасне в реално използване на ядрени оръжия. Тази перспектива вероятно е далеч, но възможността за ядрена размяна е реална и по-близка, отколкото преди година.
Заплахата от ядрена война не е единственото бедствие, което един безкраен конфликт в Украйна може да приближи. Неприятните изненади са съществена част от войната. Какво би се случило например, ако Русия извади от строя украинската електрическа система, като бомбардира нейните електроцентрали, подстанции и далекопроводи, както направиха САЩ в Ирак през 1991 г.? Опитът показва, че държавите не могат да функционират без електрическа енергия.
Дори само подозрението, че Русия е използвала отровен газ, би било достатъчно, за да предизвика паническо бягство на милиони украинци на Запад.
Като военачалник г Путин се е доказал като един от най-големите неудачници в историята. Той не знае какво да прави, след като не успя да постигне очакваната лесна победа при нахлуването си в Украйна на 24 февруари. Но преструвката му, че неговата „специална военна операция“ е била ограничена интервенция, най-накрая беше изобличена. Украинската офанзива при Харков, извършена от съвсем малка военна сила, доведе до незабавното срутване на руския фронт, лишен от редовни военни части.
Четирите или петте украински бригади, които пробиват руската фронтова линия, се сблъскват само с милиция и части на националната гвардия, които бързо бягат, изоставяйки танковете и тежкото си оборудване. Руският провал разкри несъстоятелността на стратегията на Путин, доколкото той имаше такава, която се състоеше в това да води дълга война, в която руската сила на волята да се окаже по-силна от тази на Запада и украинците.
Руският президент вече плати висока политическа цена за този неголям обрат. Русия беше унизена, а никоя друга сила не иска да заложи на губещ. Китай не възнамерява да се превърне в съпътстваща жертва във войната на Путин чрез вторични санкции. Приятелски настроени неутрални страни като Индия се дистанцират от Москва, а държавите в Централна Азия и Кавказ, които бяха в руската сфера на влияние, стават неспокойни.
И все пак в руско-украинската война, както и във всички други войни, не всички стрелки сочат в една и съща посока. Путин може и да се е надявал да води евтина война, но същото се отнася и за силите от НАТО.
Това трябваше да се случи на два фронта. Първо, сухопътната война в Украйна, в която те снабдяват украинската армия с оръжие, боеприпаси и обучение. Досега това вървеше добре, но да си спомним как миналата година западната оръжейна подкрепа за афганистанското правителство и армия се оказа недостатъчна.
Второ, икономическа война срещу Русия. Тя нанася щети, но се оказа много по-голям бумеранг, отколкото се очакваше. Ежедневните твърдения за единство на НАТО и ЕС при налагането на санкции започват да звучат кухо. Както и при другите цели на санкциите, хората, които вземат решения, са най-малко засегнати от недостига, докато масата от населението обвинява чужди сили, а не собственото си правителство за спада в жизнения стандарт.
На Путин ще му бъде трудно да обясни на руснаците как неговата „специална военна операция“ се е превърнала в борба за национално оцеляване. Но при пълен контрол над руските медии и усещането, че всички руснаци са жертви на колективно наказание, наложено от Запада, това вероятно може да се получи.
По-малко ясно е доколко Русия може бързо да превърне 300 000 резервисти в мощна военна сила, която да промени баланса на бойното поле. Осигуряването на офицери, оборудване и обучение на толкова големи сили може да се окаже извън ресурсите на руската държава, ако се съди по плачевните ѝ постижения през тази година.
През първите седмици на войната Путин можеше да обяви знаменита победа и да се оттегли, но твърде много руски войници загинаха, за да е възможно това. За Украйна, НАТО и ЕС също става все по-трудно да постигнат компромис чрез преговори, докато Путин е на власт. Но пълномащабната война между 44 млн. украинци и 144 млн. руснаци вероятно ще бъде дълъг процес, в който ще се окаже, че всички страни са отхапали повече, отколкото могат да сдъвчат.
About The Author
