Шестте месеца война в Украйна след руската инвазия в тази страна на 24 февруари радикално промениха международния геополитически пейзаж, полагайки основите на глобална икономическа криза, чиито най-сериозни последици тепърва ще се усещат. Изминалата половин година затвърди провала на дипломацията и диалога между страните, като залюля Европа в жестока нестабилност и несигурност, които няма да изчезнат скоро.
Този период показа още, че върви война на изтощение и че Вашингтон е основният бенефициент в тази ситуация. Сега, след като доставките на руски газ до Европа намаляват, Съединените щати вече имат жаден пазар за своя втечнен газ, а техните оръжейни компании са в апогея си. Освен това войната успя да събуди заспалия НАТО и да пренасочи военната стратегия на Атлантическия алианс към Азиатско-тихоокеанското пространство, приоритетно място за интересите на САЩ, където Китай, стратегическият партньор на Москва, е другият враг, нарочен за разгром след Русия.
Без военна помощ от Запада Украйна отдавна би се предала
Въпросът сега е кой ще отстъпи пръв – Украйна, Русия или Европейският съюз? Задава се есенно-зимният период на икономическо задушаване за ЕС, в голяма степен предизвикано от конфликта. Дали това ще позволи продължаването на ангажираната европейска военна и финансова помощ за Украйна, която без това „рамо” не би могла да се бие? Или Вашингтон ще трябва да поеме още повече разходи, което би било много лошо за него в момента?
Украинският президент Володимир Зеленски вече каза преди няколко дни: без помощта на САЩ под формата на оръжия за милиарди долари, която започна още в началото на 90-те години, след обявяването на независимостта на Украйна, и която рязко скочи от 2014 г. насам, покрай кризата в Крим и Донбас, страната му „щеше да падне за три дни“ под руския ботуш след нахлуването на 24 февруари.
И все пак, нито тази военна помощ, нито американското разузнаване, което работи усилено за украинците, нито пристигането на 16 мощни американски ракетни установки Himars върнаха назад руската военна машина, която бавно, но неумолимо продължава да добавя територии към своите завоевания в Източна Украйна. Ракетните системи Himars дадоха надежда за евентуално украинско контранастъпление, но то се забави. И зоната, определена за този военен отговор в северната част на Крим, около град Херсон, превзет от руснаците преди месеци, продължава да се държи от техни гарнизонни и бронирани части. Оттам Русия може да застраши западния бряг на река Днепър, а също и пристанищния черноморски град Одеса, чието евентуално падане в руски ръце де факто ще затвори излаза на Украйна към Черно море.
За пълноценна офанзива в източната територия на Донбас, вече почти изцяло доминирана от Русия, или около Херсон и Крим, Украйна ще се нуждае от много повече оръжия от тези, които в момента предоставят американците (60%) и европейците – а перспективите с вторите куцат поради нарастващата инфлация и заплахата от рецесия във връзка с прогнозирания за тази зима енергиен недостиг.
Ключовата седмица след убийството на Дугина
Междувременно, докато се чака тази украинска контраофанзива, заплахата от преврат в Киев, тласнат от руската армия, витае във въздуха, нагнетява натрупаното за шестте месеца война и вгорчава украинските празници за Деня на независимостта на 24 август, когато се навършват 31 години от излизането на Украйна от Съветския съюз. „Трябва да сме нащрек за възможността Русия да се опита да извърши нещо особено отвратително и особено насилствено“ около тази годишнина, заяви президентът Зеленски.
Убийството в Москва на Дария Дугина, дъщеря на руския ултранационалист, философ, писател и идеолог Александър Дугин, който е много близък до руския президент Владимир Путин, добавя страх от предстоящо и непредвидимо действие на Москва в контекста на войната или като един от обичайните руски „асиметрични отговори”, за които рядко се знае къде ще ударят. Има много гласове от руския режим, които обвиняват украинските тайни служби, че стоят зад атаката и че използват тероризъм срещу „свещената родина”, която Дугин толкова пъти беше наричал „неприкосновена”. Самият Дугин призова за отмъщение за смъртта на дъщеря си от ръцете на „украинската нацистка държава”. И призивите за бърза и силна реакция се повтарят в руските медии. Това, че Киев отрича отново и отново авторството на атаката или че има твърдения от страна на радикални групи, които се противопоставят на Путин, не означава много в тези моменти на манипулиран гняв. Както и в други случаи, не е важно кой е истинският автор на атаката, а кой е обвинен от Кремъл, че я е извършил.
Разделянето на Украйна е неизбежното по-малко зло
От военна гледна точка руснаците изглежда залагат на окопаването си на завзетите земи. Така в случай на преговори под натиск отвън, загубата на територия от Украйна се приема като неизбежна. Частта, откъсната от нейната съседка, би позволил на Русия да си осигури нова „буферна“ зона на границите си или просто да анексира тази украинска източна ивица, която става все по-широка с всеки изминал ден – както Москва вече направи с Крим през 2014 г.
С напредването на международната икономическа криза и с неспособността на украинската армия да изтласка Русия от завзетата територия, без значение колко американски ракетни установки има или колко дронове или саботьори действат в Крим, звучат все повече гласове, сочещи дипломатически изход. А той признава като по-малко зло разделянето на Украйна.
В неотдавнашно интервю за германското списание „Щерн” бившият германски канцлер Герхард Шрьодер заяви, че Владимир Путин „търси решение чрез преговори” на конфликта. Шрьодер, който призна, че има отворени канали с Кремъл, каза, че споразумението с Москва за разрешаване на износа на украинско зърно през Черно море „може да бъде постепенно разширено, докато се постигне прекратяване на огъня” между Украйна и Русия. Но той подчерта, че би било „голяма грешка” да се опитваме да наложим „мир, продиктуван” от Вашингтон или Брюксел без „отстъпки” от страна на Украйна. В този смисъл той предложи за Донбас модел, подобен на този на швейцарските кантони, и установяване на „военен неутралитет” за Украйна, който да премахне веднъж завинаги страховете на Русия от евентуално присъединяване на тази страна към НАТО – а това бе един от мотиви, посочени от Москва за нахлуването. Шрьодер добавя: „Идеята украинският президент Зеленски да си върне Крим с военни средства е просто абсурдна“.
Икономическата криза, която идва
Позовавайки се на кризата с доставките на руски газ, от която страда Европа и която ще се задълбочи през следващите месеци, Шрьодер настоява за необходимостта от преговори с Русия по отношение на настоящия газопровод в частична експлоатация „Северен поток 1”, в допълнение към опитите да се пусне и чисто новият „Северен поток 2”, на който Съединените щати наложиха вето. Според бившия германски канцлер единственото ясно е, че „без разговори няма да има нищо”. Ако поради съкращенията в енергийните доставки от Русия Германия наложи ограничения на газа през следващите месеци, промишленото ѝ производство може да се срине, а ударната вълна ще засегне целия континент.
И в останалия свят нещата не биха били по-добри. Международният валутен фонд понижи очакванията за растеж за тази година до 3,2% в сравнение с 6,1% през 2021 г. Възможността за глобална рецесия вече е тревожна сигурност. Предупрежденията за предстоящ глад, който ще засегне петдесет страни по света между остатъка от годината и първата половина на 2023 г., също са много реални.
Който издържи най-дълго, печели
Русия също няма да си изкара добре. Но макар и да няма пари за харчене поради международните санкции, поне има гарантирани газ и петрол, а също и зърно за изхранване на населението, с което може криво-ляво да преодолее последиците от войната през следващите месеци. Просто ще се приложи отново съветска икономика, нищо ново за тази страна.
Така при този сценарий конфликтът в Украйна може да се сведе до следното: няма значение кой колко е изтощен, а кой ще издържи по-дълго.
Както посочи руският писател Михаил Шишкин в The Guardian, „въпросът сега е как и кога ще приключи тази война. Смъртта на Путин може да е неизбежна един ден, но не и поражението на Русия“. Затова, вместо да мислят за следващата си приятна ваканция, „европейските избиратели трябва да се подготвят за големи жертви, борба и трудности, защото това е цената, която ще трябва да платим за мира“, добавя той.
About The Author
