Войната в Украйна влиза в нова фаза със съобщенията от правителството в Киев и от западните разузнавания, които твърдят, че предстои украинска контраофанзива на 20% от украинската територия, вече контролирана от Русия.
Там, на терена на военните действия и извън епоса на военната пропаганда, реалността изглежда различна. Показва ни две армии, изтощени от продължаващата вече пет месеца война, като равносметката засега е в полза на военната машина на Кремъл. Русия изглежда по-подготвена за този тип проточващ се и неспиращ конфликт, подобен на пълзящ горски пожар, и освен това не е пришпорвана към спешни реакции от паралелната икономическа война, както са принудени Украйна и нейните западни съюзници.
Новините от фронта сякаш се движат в крак с решенията, взимани в кабинетите на властта в Европа и Съединените щати спрямо руската агресия. На 15 юли Европейската комисия представи предложение за удължаване на вече въведените антируски санкции с половин година – до януари 2023 г. В същото време тя издигна и идеята да се забрани вносът на руско злато – за същото вече се споразумяха членовете на Г-7. Тези стъпки, които несъмнено ще ядосат още повече Москва, се предприемат под Дамоклевия меч на вероятното пълно спиране на доставките на руски газ, поклащащ се заплашително над разрушената европейска икономика на ръба на рецесията. Ехото от оръдейния огън в Донбас не се чува в Брюксел, където европейските политици са погълнати от това, как да свалят Русия върху икономическата шахматна дъска, пренебрегвайки най-очевидното: Украйна вече е провалена държава, политически и финансово, а огромните ресурси, които Европейският съюз ѝ предоставя от собствените си полупразни складове, се изливат във война, очертаваща се като много дълга.
Украйна устоява във военно отношение, само благодарение на инжектираните от Вашингтон и Брюксел оръжия и пари. Но самият Запад дали е способен не само да устои, но и да постигне съществен обрат във войната, който да сложи край на бавното, но неумолимо руско настъпление в източната и южната част на страната? И то да постигне това, без да се удави сам, и справяйки се паралелно с най-лошото състояние на европейската икономика от половин век насам? Може ли е Европа да спре пълзящия украински пожар, способен да се разпространи извън границите на Стария континент, и да се справи със страшния глад, задаващ се в Африканския рог, където руските и украинските зърнени култури са незаменими? Може ли икономическата война да бъде спечелена и да се предотврати инфекцията от неудържимата инфлация в Европа, докато военният отговор срещу Русия се проваля? Отговорите със сигурност не са много приятни.
„Русия няма смелостта да признае поражението си“, а нейните военни „вече нямат стратегическа сила, характер или разбиране за това, което правят тук, на нашата земя. Ни капка смелост не им е останала, за да признаят поражението си и да изтеглят своите войски от територията на Украйна“, каза украинският президент Володимир Зеленски преди няколко дни в послание, насочено към чужбина. Въпреки че малцина в тази чужбина вече вярват украинската армия в сегашния момент да разполага с капацитета да преобърне руските завоевания в средносрочен план. Руснаците вече държат до една пета от територията на Украйна – на изток, в района на Донбас, и крайбрежната ивица, която води до полуостров Крим, незаконно анексиран от Русия през 2014 г. и превърнат в заплашителен военен бастион на Черно море и Югоизточна Европа.
Руската победа при Луганск
Преди няколко дни Русия завърши с превземането на Лисичанск доминирането си над Луганска област и засили настъплението си, за да завладее целия Донбас. Руското превземане на последния град под контрола на Киев в Луганска област беше крайъгълен камък в тази война, въпреки високата ѝ цена като човешки жертви и във военно отношение. Тя отвори пътя за по-нататъшно настъпление на руската армия към Бахмут, Славянск и Краматорск. Руското превъзходство се демонстрира в малките настъпления. Няма големи битки, но настъплението е безмилостно, парче по парче украинска територия.
Русия контролира повече от две трети от района на Донбас. Войната избухна в този район на Източна Украйна през 2014 г. след антируската революция на Майдана (площада) в Киев. Тогава проруските сепаратистки паравоенни формирования, подкрепяни от Москва, се опитаха да установят автономни правителства в Луганска и Донецка области. В същата тази Донецка област сега са налице нови остриета на руската офанзива след подчиняването на Луганска област.
След като втората фаза на войната съсредоточи руската армия в Донбас и я отклони от първоначалното ѝ напредване към Киев и Западна Украйна, Русия действа като косачка в районите, контролирани от украинските сили: масирани и непрекъснати артилерийски и ракетни атаки, систематично и неудържимо превземане град след град. В същото време бяха възпряни две украински контраатаки около град Херсон, който отваря вратите към Крим, и в Харков, в северната част на страната, вторият по големина град в Украйна.
Третата фаза на войната
Сега западното разузнаване говори за навлизането в трета фаза на войната, която се разгръща през месец юли, с предстояща украинска контраофанзива в Херсон. Но такава засега не е осъществена. Двете армии са почти изтощени и не са в състояние да си нанасят огромни удари. Това състояние на нещата би могло да доведе до прекратяване на огъня и преговори с признаци на известен успех.
Преди броени дни украинският вицепремиер Ирина Верешчук призова по телевизията населението на Херсон и други райони на Южна Украйна, като Запорожие, да напуснат тези градове преди неизбежността на това обещавано контранастъпление на силите на Киев. Верешчук все пак не уточни кога именно ще е контранастъплението.
Както обясни в подкаста „War on the Rocks” американският експерт Майкъл Кофман, директор в сферата на руските изследвания в мозъчния тръст CNA („Център за военноморски анализи”), ключовият въпрос е колко дълго всяка от страните може да издържи във военно отношение и как ще попълва човешката си сила. Това за момента е много по-важно от териториалните придобивки на всяка от армиите. Руското превземане на Северодонецк и Лисичанск беше сериозна неуспех за украинските сили, но победоносните руски войски също платиха висока цена.
Украйна вече разполага с ракети с голям обсег, доставени от Съединените щати, така наречените HIMARS (High-Mobility Artillery Rocket Systems), с които може да извива ръцете на Русия и успешно да атакува логистиката и снабдяването на руските войски. Тези ракети също така биха могли да послужат за подкрепа на гореспоменатата контраофанзива в района на Херсон и по този начин да застрашат Крим, предизвиквайки разкъсване на руските сили на юг и облекчавайки натискa в района на Донецк.
Според Кофман въпросът е доколко Украйна е способна прецизно да използва това западно оръжие (има трудности при подготовката на артилеристите за тези високотехнологични ракети), без да допусне то да бъде унищожено от Русия (това вече се случва). И освен това да мобилизира устойчив брой военни сили, за да се гарантира завземането на райони, които сега са доминирани от руснаците. Това вече не е никак ясно. Пред същия проблем, впрочем, са изправени и руските сили. В този смисъл битката при Краматорск и Славянск – два малки града, превърнати в бастиони на украинската армия, може да изисква висока цена в жива сила, каквато Русия да не е в състояние да плати, освен ако президентът Владимир Путин не нареди обща мобилизация и принудително изпращане на наборници.
Украйна е на ръба на икономическото рухване
В момента Русия е изправена пред икономически трудности в мащаб, невиждан след падането на СССР. Но ситуацията с икономиката на Украйна е по-лоша, много по-лоша, тя на практика е разрушена от руската инвазия. Износът на зърно е блокиран и самото производство на зърнени култури е спаднало. Много мрачни са перспективите в прехраната през есента и зимата за населението, което ще трябва да зависи от западната помощ. Това ще доведе до повишаване на цената на европейската помощ за Украйна до трудно поносими нива. Цена, която хвърчи нагоре, ако добавите доставените оръжия и боеприпаси.
Ключово ще бъде поведението на Русия, ако успее да превземе целия Донбас. Ще продължи ли войната в посока на река Днепър, за да си осигури буферна зона около завладените територии или ще се съгласи на примирие? А правителството на Зеленски? Ще бъде ли готово да преговаря с повече от една пета от територията на страната му в руски ръце? А Европа, отслабена от рецесията? Няма ли да настоява за прекратяване на конфликта, преди икономическото възстановяване на еврозоната да се превърне в куха мечта? Много нови въпроси и малко отговори в конфликт, чието решение с всеки изминал ден е все по-несигурно.
*Хуан Антонио Санс е бивш кореспондент на испанската информационна агенция ЕФЕ в Русия
About The Author
