Конституцията дава правомощия на правителството да ръководи и осъществява външната политика на България и в този смисъл премиерът може да изрази позиция на заседанието на Съвета на ЕС следващата седмица за сваляне на ветото за Република Северна Македония. Според чл. 105, когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия. Въпреки че законът позволява на премиера да вземе решение, считам, че темата за Северна Македония е изключително чувствителна и е необходим политически и обществен консенсус. Затова трябва да има дебати и гласуване в Народното събрание. Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, в интервю за Диана Янкулова в предаването „Неделя 150“ на БНР.
Елена Йончева посочи, че за предложението на ЕС за преговорната рамка със Северна Македония, което идва от името на държавата председател на Съвета в момента – Франция, се знаят само някои аспекти. Не е ясно кой е вносител на текста в Комисията по външна политика на Народното събрание, не е ясно в каква юридическа форма е той, тепърва трябва да се разгледа от членовете ѝ, а до заседанието в Брюксел на 23-24 юни остават броени дни.
Българският интерес не е свързан единствено с промени в конституцията на Северна Македония, каквито се обещават. Скопие трябва да изпълнява Договора за добросъседство от 2017 г., категорична беше Елена Йончева. Тя коментира още, че България изгуби много време, в което можеше да превърне българската кауза в европейска кауза. Натискът не трябваше да е върху София, а върху Скопие, защото Северна Македония не изпълнява договора с България. Нашите искания не успяха да стигнат до Европейската комисия.
Евродепутатът разказа, че преди два месеца в двустранна среща с комисаря по разширяването Оливер Вархей е предложила той да участва в конференция в София по темата. На форума еврокомисарят трябваше да чуе българската позиция, изразена от политици, историци и експерти, и да каже кои български интереси ще бъдат защитени в преговорната рамка. Определихме дата, но в последния момент той я отложи, разказа Елена Йончева. Според нея това означава, че в многократните си посещения в София Оливер Вархей повече е убеждавал, отколкото се е вслушвал в събеседниците си. Тя прогнозира, въз основа на разговора си с него, че в Европейската комисия очакват първата стъпка да е вдигане на ветото.
Попитана за друго важно решение, което се очаква да се вземе в Брюксел на 23-24 юни – предоставянето на статут на кандидат-членове на ЕС на Украйна и Молдова, Елена Йончева каза, че приема това по-скоро като политически жест. Тя припомни, че Турция е с този статут от 1999 г. Солидарността не трябва да подменя реалността, коментира евродепутатът. Според нея санкциите срещу Русия не трябва да вредят повече на този, който ги налага, отколкото на този, за когото са предназначени, още повече, когато е подготвен. Тя прогнозира, че санкциите няма да постигнат търсения ефект.
Важен въпрос е накъде вървят мирните преговори. Безумие е да се каже, че конфликтът ще се реши на бойното поле, както предложи върховният представител за външна политика Жозеп Борел. Ситуацията няма да е в полза на Украйна тогава, коментира още Елена Йончева.
Папа Франциск каза преди дни, че тълкуването на конфликта не може да бъде сведено до определянето на добри и лоши, без да се мисли за корените, които са изключително сложни. Конфликтът до известна степен беше провокиран или непредотвратен, цитира думите му евродепутатът.
Елена Йончева припомни и изказването на бившия държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър на форума в Давос преди седмици, с което той препоръча да се търси мирно споразумение и даже допусна неутрален статут на Украйна.
Трябва да видим причините за войната, за да намерим инструментите за нейното прекратяване, според Елена Йончева. В същото време в Брюксел няма дебати за корените на конфликта. Вместо това, евродепутати като Радослав Сикорски, например, вече предлагат да предоставим ядрено оръжие на Украйна. Колкото повече оръжие получава Украйна, толкова повече се отдалечаваме от мирно решение. На масата на преговорите трябва да седнат Украйна, Русия, ЕС и САЩ, каза тя.
През 2013-2014 г. Елена Йончева беше на място в Украйна, за да отрази напрежението в Киев, Одеса и Донбас. Президентът Виктор Янукович подаде оставка, което беше правилното решение, защото получи уверения за мирен преход към демокрация, за честни избори, в които ще бъдат представени всички основни групи в Украйна. Гарант бяха Франция и Германия, чиито външни министри дойдоха да заявят това в Киев, добави евродепутатът.
Вместо това, ЕС допусна да се случат събитията в Украйна от 2014 г., а после не успя да убеди Киев да спази Минските споразумения. В тях се предвиждаше Донецк и Луганск да останат част от територията на Украйна, но с по-широка автономия. ЕС носи своята отговорност и затова трябва да се говори, коментира тя.
Пред „Неделя 150“ Елена Йончева разказа и за приключилата преди дни мисия на Европейския парламент (ЕП) в Израел, начело с председателя на групата на социалистите Ираче Гарсия. Елена Йончева е зам.-председател на Делегацията на ЕП за връзки с Израел. По време на визитата беше разисквано бъдещето на Палестинската автономия и ролята на ЕП за предотвратяване на принудителното изселване на палестинците от техните домове в Източен Йерусалим.
По време на срещата си със зам.-министъра на външните работи Айдън Рол, Елена Йончева е поставила въпроса за използването на софтуеъра „Пегас“, с който, както доказа журналистическо разследване, са подслушвани и проследявани политици по целия свят. Тя е напомнила че има данни, че „Пегас“ е разработван в България. Израелската държава ще изработи по-строг контрол за износа на подобни програми в бъдеще, уверил зам.-министър Айдън Рол. В Европейския парламент е сформирана комисия, която събира информация и разследва употребата на „Пегас“, каза още Елена Йончева.
Попитана за евентуални доставки на газ за Европа от Израел, евродепутатът посочи подписания от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен меморандум, въз основа на който тепърва би следвало да се сключват споразумения. Технологично засега доставките могат да се осъществяват през Египет, където газът да се втечнява и експортира до държави членки на ЕС.
ЕС е внесъл 155 млрд. куб. м. газ от Русия м. г., което е около 40 % от потреблението в съюза. Израел добива 20 млрд. куб. м. – количество, което използва, както за свое потребление, така и за износ за Йордания и Египет. Израел планира през следващите години да увеличи два пъти добива си, но засега няма намерение да строи втори газопровод към Египет, разказа Елена Йончева. Преди 2024 г. не се очаква да има износ на израелски газ през Египет за ЕС.
Съществуват идеи за изграждане на Източносредиземноморски газопровод за износ на газ, както и за газопровод през Турция, но всичко това е на фаза идеи.
В този аспект няма място за голям оптимизъм, прогнозира още Елена Йончева за БНР.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
About The Author
