Mомент! Какво зърно и какъв глад?

От поне две седмици наблюдавам как западните медии насаждат истерия за предстоящ глад. Причината, разбира се, е една – кремълският дявол, подхванал поредния си пъклен план, а именно да умори човешката раса от глад.

Хората, които са способни дори на минимално рационално мислене, вече са се научили да отхвърлят подобни глупости с въздишка на съжаление, което направих и аз. Загложди ме обаче въпросът откъде точно дойде този разказ? Кой и как измисли да спусне на общественото мнение точно това ново внушение? Така реших да се поразровя малко в аграрната тематика и да добия някаква представа за фактическата ситуация.

Защото все пак си струва да се запитаме дали властите на Руската федерация, дори ако наистина са заговорничили срещу цялото човечество, са въобще способни да осъществят подобно начинание.

Всъщност, дори една повърхностна справка в западните медии показва, че това не само не е възможно и не е разглеждано, а точно обратното.

На 6 юни порталът Блумбърг публикува текст, от който става ясно, че Русия и Турция са се опитали да започнат преговори с властите в Киев с цел да осигурят специални транспортни коридори, за да може Украйна да изнася безопасно зърно. Това предложение обаче е било отхвърлено, а аргументът на украинската страна, че турските и руските гаранции не могат да се приемат сериозно, може да се разглежда само като автосаботаж.

Продължавам да търся информация. Искам да разбера откъде точно идва идеята за глада, който толкова бомбастично обявяват служителите на западните медии (умишлено не ги наричам журналисти). Не съм специалист по аграрните въпроси, така че търся в тъмното, но освен високо емоционални твърдения, че Сатаната ще докара глад на всички ни, не виждам никакви аргументи.

Колкото повече търся конкретни данни или аргументи, все по-често попадам на коментари с истеричен тон, в които просто се заявява, че незабавно трябва да се изнесат 20 милиона тона зърно от Украйна за света, а ако това не се случи – бам, всички ще умрем от глад и то скоро.

И откъде пък дойде точно тази цифра? Никой не обяснява. Западните медии просто казват, че това е количеството зърно, което в момента е налично в Украйна. Също така не мога да разбера защо изведнъж се налага да се изнасят тези 20 милиона тона, след като през последното десетилетие украинският износ на зърно не е надвишавал (средно) 15 милиона тона годишно.

Защо Западът изведнъж поиска цялото украинско зърно? Може би на украинците също трябва да се остави нещо? Или стратегията „до последния украинец“ сега ще се прилага по друг начин? Това е първото ми недоумение.

Второ. Вероятно някой трябва да уведоми служителите на западните медии, че тези няколко милиона тона досега не са били изнасяни наведнъж, а в продължение на цяла година. Следователно средно на месец са изнасяни около един милион и половина тона. През април Украйна е изнесла малко под 700 000 килограма, както и през предходните месеци, така че сумата не достига 20 милиона тона. При тези темпове до края на годината на световния пазар може да има недостиг от пет или седем милиона тона украински зърнени култури. Това някакси не изглежда да предвещава глад.

Трето. Защо никой не информира обществеността, че миналата година е била една от най-плодородните в историята на света? Реколтата възлиза на близо един милиард тона, като близо 135 милиона тона от тях са събрани в Китайската народна република, където преобладава плановата икономика. В Русия са събрани 85 милиона тона, а в Украйна – 26 милиона тона. Така че, дори да приемем, че в Украйна кремълският дявол е блокирал 10 милиона тона, той е причинил проблеми на буквално един процент от запасите от зърнени култури, произведени през миналия сезон. Как може да се очаква, че това ще доведе до световен глад?

Четвърто. Истината е, че Украйна е на пето място като износител на храни, а Русия – на първо. Русия продава над 30 милиона тона зърно в чужбина. На второ, трето и четвърто място, както и на пето и шесто, са западните държави; в следния ред: САЩ, Канада, Франция, Австралия и Германия. Следователно изглежда, че тези страни могат да се предпазят от глад, като минимално ограничат износа си на зърно.

Защо е тази паника? Как в този контекст седем или десет милиона тона зърно – в глобален план – могат да предизвикат глад?

Разбира се, не могат. Това което обаче може да се случи, и то с голяма вероятност, е сериозен недостиг на храна да настъпи не на Запад, а в страните от така наречения глобален Юг. Между другото, ООН предупреди за нарастване на този проблем доста отдавна, много преди войната.

Нещо повече, от наблюденията в тази област знаем, че по време на пандемиите в западните страни, включително в тези, които са символ на легендарния капиталистически просперитет, като САЩ и Швейцария, опашките за хранителни помощи са били толкова дълги, че дори всички опашки в Полската народна република по време на военното положение взети заедно, не биха могли да се конкурират с тях.

Може би тогава проблемът не е в някакъв траен дефицит на износа в една страна, а в системата на липса на преразпределение, на неравенство и постоянна концентрация на богатство и патологично свръхпотребление и разхищение?

Още веднъж подчертавам, че не съм агроном, така че, ако някой може да докаже, че съм допуснал логическа грешка или че нямам достатъчно познания за действителното състояние на световната селскостопанска икономика, заявявам, че съм готов да изслушам такива аргументи.

Засега обаче изглежда, че дяволът от Изтока не е отговорен за призрака на глада на Запад или дори в целия свят. Виновна е системата, която е довела до факта, че днес около ¾ от световните хранителни продукти се консумират от така наречения „Запад“. Неговите управници не си и помислят дори в кризисна ситуация (както показа пандемията) поне минимално да коригират източването на ресурси от бедните – та нали богатите не могат да се лишат от насъщното си уиски, колкото и скъпо да става. Ако наистина се появи нова вълна глад по света, то ще бъде точно заради това.