Роман Романюк, „Украинска правда“
„Ако в първия ден на войната ни бяха разрешили да подпишем вариант на мирното споразумение като този, който имаме сега, щяхме да го направим без да се замислим. Но сега споразумението изглежда твърде голям компромис за нашата страна“, споделя неофициално член на най-близкото обкръжение на президента Зеленски в разговор с „Украинска правда“.
Като цяло готовността на Украйна за някаква форма на тактическа капитулация в първите часове на атаката е отстъпила място кроежи за бъдещото поражение на Русия.
Очевидно е, че публичното признаване на подобни сценарии сега би било твърде смела стъпка за екипа на Зеленски. Но в кабинетите на президентската канцелария този ход на събитията вече не се обсъжда като фантазия, а като нещо реално. Или, по-точно, нещо, което Украйна може да направи реално.
Убеждението на Зеленски в това се засилва от две големи промени в световната политика.
Първо, митът за „силата“ на Владимир Путин и неговата армия постепенно се разбива в покрайнините на Ирпин и Рубижне.
Второ, изолационизмът на Запада и нежеланието му наистина да помогне на Украйна бяха окончателно погребани в масовите гробове в Буча, Бородянка и Мариупол.
Според източниците на „Украинска правда“ за този обрат е изиграло и особено важна роля извънредното посещение на британския премиер Борис Джонсън.
72 часа до капитулацията
Владимир Путин трябваше да завладее Украйна за 72 часа. Украйна имаше само една възможност – да се предаде.
Тези две прости изречения могат да обобщят началната точка на руско-украинската война и съответно на мирните преговори.
За тези, които се съмняват в достоверността им, трябва да уточним, че именно нашите партньори от Запада, а не Кремъл, съобщиха този сценарий за Киев и Зеленски.
„За да разберете, Зеленски получи първото предложение да напусне Украйна и да състави правителство в изгнание преди пълномащабната война. Това предложение беше искрено отправено към президента по време на Мюнхенската конференция. И те казаха, че е по-добре [за Зеленски] да не се връща в Украйна“, заяви поверително пред „Украинска правда“ член на делегацията в Мюнхен.
Зеленски е помолен да избере Варшава, Лондон или друго място за своето „пребиваване“. За изненада на всички партньори президентът се върна в Украйна.
„Тази сутрин закусвах в Украйна и ще вечерям в Украйна“, каза тогава Зеленски, шокирайки аудиторията на срещата, може би не по-малко, отколкото с известната си реч, в която разкритикува Запада.
Позицията на партньорите беше разбираема: те знаеха за подготовката на Путин, знаеха за плановете на армията му, знаеха какви мисии се изпращат в щабните пликове на командирите от различни нива в 120-те ударни батальонно-тактически групи, събрани около Украйна. И те „знаеха“, че Украйна няма никакъв шанс.
„Първоначално не знаехме точните планове на Руската федерация. Но когато иззехме щатните документи на загиналите руски командири край Киев, разбрахме всичко. Там всичко беше отбелязано – кога и къде трябва да се намира конкретната група, а елитните десантчици трябваше да прочистят правителствения квартал в Киев в рамките на 72 часа. Същите 72 часа, за които ни бяха казали всички наши партньори“, обяснява един от висшите „офицери по сигурността“ на Зеленски в разговор с „Украинска правда“.
Мина един ден, мина вторият, мина и третият – а Киев все още стоеше. Горите около столицата бяха пълни с обгорели руски брони и трупове на войници – а Киев все още стоеше. Летищата на Хостомел и Василков горяха, руски хеликоптери летяха и падаха – а Киев все още стоеше.
„Накрая, на третия ден, почувствахме, може би дори осъзнахме, че ще оцелеем. Че имаме сили. Едва на третия ден имахме време да излезем от укритието за пръв път“, заяви високопоставен представител на президентския екип.
Малко след третия ден, на 27 февруари сутринта, Русия и Украйна обявиха началото на преговорите.
„Истанбулски мир“
Първият етап от плана на Путин се провали, блицкригът на „втората по големина армия в света“ се провали. Но президентът на Русия все още вярваше, че има достатъчно сила, за да принуди Украйна да се предаде по време на преговорите.
Както заяви в интервю ръководителят на украинския преговорен екип Давид Арахамия, първата задача на Зеленски е била да създаде у руснаците впечатлението, че Украйна е готова да преговаря.
„Задачата беше поставена така, че успешният резултат да бъде усещането, че руската делегация ще се върне у дома и ще докладва на своя президент, че е възможно да се разговаря с тези хора (членовете на украинската делегация – бел. ред.) и те биха могли да обмислят нещо“, казва Арахамия.
Но руснаците дойдоха на първия кръг от преговорите не за да разговарят, а за да официализират капитулацията на Украйна. „Накратко казано, същността на това споразумение, е, че ние просто се предаваме. А денацификацията и останалите искания на руската страна са в добавка към това“, казва друг от членовете на делегацията.
Ясно е, че делегацията не е имала нито правомощията, нито властта да изпълни тези искания. Особено като се има предвид, че инструкциите, които им е дал президентът, са били напълно различни.
„Нашата делегация отиде на първата среща на 28 февруари с инструкции, в които ясно се казваше, че Русия трябва да се върне към границите от 23 февруари, т.е. никаква нова окупация, изтегляне на войските и т.н.“, казва един от водещите членове на екипа на Зеленски, участвал в подготовката на преговорите.
Въпреки това делегацията постига основната заръка на президента: установен е контакт с Владимир Медински [главния преговарящ на Путин], като тези контакти се поддържат и сега.
Този официален канал за преговори обаче не е единственият, който работи по мирен договор с Русия. Друг участник в преговорите между Киев и Москва – зад кулисите – е руският милиардер Роман Абрамович.
„Роман също поддържа връзка с Арахамия. Неговото предимство е, че той вероятно е единственият, който има пряк достъп до Путин. Той [Путин] се среща лично с него, където и да се намира. Цялата [руска] официална делегация е виждала шефа си само по телевизията. Медински може да разговаря с Путин – но само по телефона“, казва източник на „Украинска правда“ от Банкова [улицата, на която се намира президентската канцелария в Киев], запознат с преговорите.
Интересна история за степента на достъп на Медински до Путин разказа руското разследващо издание „Проект„, основано от бивши журналисти от „Дождь“ [независим руски телевизионен канал, който бе закрит на 1 март 2022 г. от руското правителство, а през 2017 г. бе забранен в Украйна, бел.прев.]. Според „Проект“ след прочутата си реч за Истанбулското споразумение и сближаването на позициите за неутралитета на Украйна, Медински се оказва под огъня на официалната пропаганда. Тогава той се опитал да се обади на Путин, но телефонът не бил вдигнат в продължение на цял ден.
Точките от споразуменията, изтъкнати от Медински след срещата в Истанбул, по същество са верни. „Изчистихме всички глупости за „денацификацията“, „демилитаризацията“, руския език и т.н. Там отбелязахме, че Украйна не е готова да се присъедини към НАТО в замяна на строги и ясни гаранции за сигурност. Беше подготвена рамка за споразумението. Но тогава делегациите просто не можеха да продължат напред. Ние казваме: момчета, въпросът за Крим и Донбас е свързан с териториалния статут. Никой тук не е упълномощен дори да говори за това. Нека се срещнат президентите и да решат накъде да вървят. Трябва ни среща между лидерите“, разказва един от източниците от екипа на Зеленски.
Тази среща е била почти подготвена. След много тежки загуби край Киев и на север, след месеци на неуспешна обсада на Чернигов и Харков и след тежките западни санкции Русия отчаяно се нуждае от споразумение с Украйна.
Има причина руският външен министър Сергей Лавров да представя желаното за реално, като казва, че Русия преговаря с Украйна за отмяна на санкциите. Това е изключително важен въпрос за тях. Западът, в лицето на германския канцлер Олаф Шолц, даде категоричен отговор – никой няма да отмени санкциите срещу Русия, ако няма споразумение с Украйна.
Борис Джонсън иска “оказване на натиск“ върху Путин
Руската страна, каквото и да се говори, умее да разчита сигналите и всъщност е била готова за срещата Зеленски-Путин.
Но се случиха две неща, след които Михайло Подоляк, член на украинската делегация, трябваше открито да признае, че сега „не е моментът“ за среща между президентите.
Първото нещо беше разкриването на зверствата, изнасилванията, убийствата, кланетата, грабежите, безразборните бомбардировки и безброй други военни престъпления, извършени от руските войски във временно окупираните украински територии.
Как и за какво можем да говорим с Путин, ако не можем да говорим с него за Буча, Ирпин, Бородянка или Азовстал?
Моралната пропаст, пропастта в ценностите между Путин и останалия свят е толкова огромна, че дори Кремъл не разполага с достатъчно дълга маса за преговори, за да я покрие.
Втората – много по-неочаквана – „пречка“ пред споразуменията с руснаците пристига в Киев на 9 април.
…
Веднага след като украинските преговарящи и Абрамович/Медински, следвайки резултатите от Истанбул, се споразумяха за структурата на евентуално бъдещо споразумение в най-общи линии, министър-председателят на Обединеното кралство Борис Джонсън се появи в Киев почти без предупреждение.
„Джонсън донесе две прости послания в Киев. Първото е, че Путин е военнопрестъпник и че върху него трябва да се оказва натиск, а не да се преговаря с него. И второто е, че дори Украйна да е готова да подпише някакви споразумения за гаранции с Путин, те не са готови. Ние можем да подпишем [споразумение] с вас [Украйна], но не и с него. Така или иначе той ще прецака всички“ – така един от близките сътрудници на Зеленски обобщава същността на посещението на Джонсън.
Зад това посещение и думите на Джонсън се крие много повече от просто нежелание да се влиза в споразумения с Русия.
Позицията на Джонсън е, че колективният Запад, който още през февруари беше предложил на Зеленски да се предаде и да избяга, сега чувства, че Путин всъщност не е толкова силен, колкото са си представяли преди.
Освен това има възможност да го „притиснете“. И Западът иска да го използва.
Три дни след като Джонсън отлетя обратно за мъгливия Албион, Путин публично заяви, че преговорите с Украйна „са стигнали до задънена улица“.
„В Истанбул постигнахме определено ниво на съгласие, а именно, че гаранциите за сигурността на Украйна… няма да се разпростират върху територията на Крим, Севастопол и Донбас… Сега гаранциите за сигурност са едно, а въпросът за регулирането на отношенията с Крим, Севастопол и Донбас се изтласква от тези споразумения“, каза Путин.
Три дни по-късно Роман Абрамович отново пристига в Киев, а президентът Зеленски официално заявява, че може да има две споразумения за сигурност с Русия: едното ще урежда съжителството на Украйна с Русия, а другото ще включва само гаранции за сигурност.
„Москва би искала да има единно споразумение, в което да бъдат решени всички въпроси. Не всички обаче се виждат на една маса с Русия. За тях гаранциите за сигурността на Украйна са един въпрос, а споразуменията с Русия – друг въпрос. Русия иска всичко да е в един документ, а хората казват: „Съжалявам, видяхме какво се случи в Буча, обстоятелствата се променят“,“ предаде Зеленски посланието на Джонсън към Путин.
След това процесът на двустранните преговори беше спрян.
Страните трябва да решат как да си сътрудничат занапред, как да включат в преговорите всички потенциални гаранти за сигурността и кои ще бъдат те.
И най-важното, Украйна трябва да разбере за себе си отговора на съдбоносния въпрос: доколко Западът е готов да застане до Украйна в конфронтацията с Русия? Дали в крайна сметка Украйна няма да бъде измамена и унищожена, оставена лице в лице с разгневения Кремъл?
От отговора на този въпрос зависи и бъдещето на преговорите, на войната и на историята на Европа през XXI век.
About The Author
