Джереми Корбин: Сега е моментът да говорим за мир

Джереми Корбин, Brave New Europe

Докато руските снаряди се сипят над украинските градове, докато в Йемен има нестабилно прекратяване на огъня, палестинците са атакувани по време на молитва в Йерусалим и още много други конфликти горят по света, за някои може да изглежда неуместно да се говори за мир.

Но точно когато се води война, е времето, в което трябва да се говори за мир. Как иначе можем да предотвратим още повече загуба на живот или още милиони хора, принудени да търсят убежище някъде другаде по света? Добре е, че най-накрая Организацията на обединените нации пое инициатива с искането на генералния секретар Антониу Гутериш за срещи лице в лице с руския президент Владимир Путин и украинския президент Владимир Зеленски.

Трябва да има незабавно прекратяване на огъня в Украйна, последвано от изтегляне на руските войски и споразумение между Русия и Украйна за бъдещите условия за сигурност.

Всички войни завършват с някакъв вид преговори – така че защо не сега?

Всеки знае, че това ще се случи в един момент. Няма причина да се отлага, за да има повече време за бомбардировки и убийства, повече бежанци, повече мъртви и повече скърбящи семейства в Украйна и Русия. Но вместо да настояват за мир, повечето европейски нации се възползваха от възможността да увеличат доставките на оръжие, да захранят военната машина и да повишат цените на акциите на военнопромишления комплекс.

Също така моментът е подходящ да говорим за нашата човечност – или липсата на такава – към хора, изпаднали в тежко страдание в резултат на въоръжен конфликт, на погазването на техните права или на смазващата бедност, пред която са изправени мнозина в резултат на глобалната икономическа система.

Почти 10 процента от населението на Украйна сега е в изгнание, страдащо от травми, загуби и страх. Повечето страни в Европа подкрепят украинските бежанци. Британското правителство се преструва, че е също на тяхна страна, но реално ги оплита в умишлено сложната и кошмарна бюрокрация на Министерството на вътрешните работи, за да ги спира да идват в страната. Вместо това украинските бежанци трябва да бъдат подкрепени и приветствани. Това е, което британците като цяло искат; огромната щедрост на обикновените хора показва най-доброто от нашата човечност.

Въпреки това, в отношението към отчаяни бежанци от войни, където Великобритания носи пряка отговорност, като Афганистан, Ирак, Либия и Йемен, виждаме болезнено различна история.

Ако някой е толкова отчаян, че рискува всичко, за да се опита да пресече Ламанша с опасна, крехка лодка, той заслужава съчувствие и подкрепа. Вместо това планът на Министерството на вътрешните работи е те да бъдат преместени в Руанда. Ако вярваме в човечността и правата на бежанците, тогава всички те трябва да бъдат третирани еднакво и с уважение и да им бъде позволено да дадат своя принос към нашето общество, а не да бъдат криминализирани и затваряни. Ако Консервативната партия успее с този “аутсорсинг”, други европейски държави ще направят същото. Датското правителство вече се изказа топло за това жестоко и неосъществимо предложение.

Последиците от тази война върху политиката и надеждите на нашето общество ще бъдат огромни, не на последно място за световните институции. Организацията на обединените нации бе създадена след Втората световна война, за да „спаси следващите поколения от бича на войната“. Можем да видим дългия и удължаващ се списък от конфликти и прокси войни, които светът е претърпял и които са отнели живота на милиони оттогава. Корея, Виетнам, Иран-Ирак, Югославия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Индия-Пакистан, Демократична република Конго и много други конфликти почти не се отчитат от основните медии, може би защото са били конфликти срещу колониална окупация, като например като Кения.

Трябва да се зададе остър въпрос към ООН за конфликта в Украйна. Когато Русия брутално и незаконно нахлу в Украйна, не беше ли това моментът ООН да изпрати своя генерален секретар в Москва, за да поиска прекратяване на огъня? ООН действа твърде бавно и твърде голяма част от междудържавната система натиска за ескалация, а не за преговори.

Призивът за по-ефективни и проактивни международни институции в подкрепа на мира беше мощно отправен през април 2022 г. в Мадрид на конференция, организирана от испанската лява партия “Подемос”. Това се случи като резултат от диалог, иницииран от лявата активистка организация “Прогресивен интернационал”. Всеки от 17-те оратори осъди войната и окупацията и призова за прекратяване на огъня и бъдеще на мир за народите на Украйна и Русия. Участниците знаеха за опасностите от ескалация на този конфликт и за по-нататъшните горещи войни и насилие, които една нова Студена война ще донесе. В света има 1800 ядрени бойни глави, готови за употреба. Едно „тактическо“ оръжие би убило стотици хиляди; ядрена бомба би убила милиони. Това не може да бъде овладяно, нито последиците могат да бъдат ограничени.

През юни Виена ще бъде домакин на голяма поредица от мирни събития около Договора за забрана на ядрените оръжия. Този договор, подкрепен от Общото събрание на ООН и отхвърлен от държавите с декларирани ядрени оръжия, предоставя най-добрата надежда и възможност за бъдеще без ядрено оръжие. Възможността не трябва да се изпуска.

Някои казват, че обсъждането на мир по време на война е признак на някаква слабост. Вярно е обрятното. Именно храбростта на протестиращите за мир по света попречи на някои правителства да участват в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Йемен или някой от десетките други разразили се конфликти.

Мирът не е просто отсъствието на война – това е истинската сигурност. Сигурността да знаете, че ще можете да се храните, децата ви ще бъдат образовани и обгрижвани, а здравните услуги ще са налични, когато имате нужда. За милиони това не е реалност сега. Последиците от войната в Украйна ще отнемат това от милиони други.

Междувременно много страни сега увеличават разходите за оръжие и инвестират ресурси във все по-опасни оръжия. Съединените щати току-що одобриха най-големия си бюджет за отбрана. Тези ресурси, използвани за оръжия, са все ресурси, които не се използват за здравеопазване, образование, жилища или опазване на околната среда.

Това са страшни и опасни времена. Пасивното наблюдение на разиграването на ужаса и след това подготовката за още конфликти в бъдеще няма да гарантира, че проблемите с климатичната криза, кризата с бедността или доставките на храна ще бъдат решени. От всички нас зависи да изградим и подкрепяме движения, които могат да начертаят друг курс за мир, сигурност и справедливост за всички.