Той споменава „задължението да помним” почти във всеки свой отговор, а също припомня и онова „ние, народите”, с което започва Уставът на ООН. Федерико Майор Сарагоса (роден в Барселона през 1934 г.) предпочита думите и преговорите пред силата на оръжията. Бил е директор на ЮНЕСКО от 1987 до 1999 г. Сега е председател на Фондация „Култура и мир”. По време на интервюто си, дадено за elDiario.es, пламенно зове за мултилатерализъм, при който всички страни имат думата, но нямат право на вето. Настоява също гражданското общество да може да общува с държавата „на ти”.
Над четиридесет дни след руското нахлуване в Украйна настоява да се разсъждава дали изпращането на оръжия на Киев е послужило за нещо, и предлага ЕС като събеседник на Москва вместо НАТО. Цитира шведския премиер Улоф Палме, убит през 1986 г., и зове да подхождаме към Русия „с неутралитет, а не с оръжия”.
Години наред сме свидетели на войните в Ирак, Сирия, Афганистан, Йемен… Но никоя от тях не засегна обществото толкова, колкото украинската. Никой ли не бе в състояние да предвиди тази война в Европа?
Тя беше предвидена още преди много време. Още откакто се разбра, че договореностите от Минск не се изпълняват, вече се въртеше вероятността да се създаде тази ситуация, предизвикана най-вече от НАТО, който постъпателно насочваше дейността си на Изток. На практика ЕС не бе партньор за диалог. Такъв бяха Съединените щати, защото предвождат в НАТО. Капацитетът за преговаряне трябва винаги да зависи от свободата, демокрацията, диалога, а всичко това го нямаше в този случай, защото се осъществяваше в срдата на институции (ЕС и ООН), които не могат да се изразяват свободно, защото имат право на вето. Най-важното сега е спирането на огъня, за да бъде спряно това варварство и същевременно, без ни най-малко да бъде смалявана отговорността на Путин, да отдадем дължимото на „задължението да помним”.
Има журналисти на терен, които документират нападения срещу цивилни в Украйна. Какви възможности има Международният наказателен съд да съди Русия за военни престъпления?
Аз съм категорично „за” дейността на Международния наказателен съд и „за” това, тя да бъде призната навсякъде по света, защото са налице усилия да се дискредитира всичко, свързано с Обеднените нации. Бях генерален директор на ЮНЕСКО в продължение на 12 години и мога да ви уверя, че е точно така. Онова, което трябва да направим, е да подсилим Международния наказателен съд. И доколкото е възможно, Русия да бъде санкционира за извършеното от нея. Но същевременно нека да си припомним и всички останали войни. Не можем да правим изключения. Знаем какво става в Украйна и то трябва да бъде наказано, но защо нямаме информация за ставащото в Йемен? Какво става сега в Сирия? Защо се допуска в Средиземноморието да се давят мигранти от Либия?
Войната в Украйна продължава вече над месец и половина – и не изглежда скоро да се постигне решение. Как може да се осъществи това спиране на огъня, което споменахте?
Преди всичко НАТО, който е една военна организация, трябва да спре да е страна в комуникацията с Русия. И да отстъпи това на Европейския съюз. То е работа на ЕС, не на НАТО. Трябва да спрем да говорим с военни термини, а да заговорим с граждански термини и със споделена отговорност. Добър момент е, за да се направи пауза и да се каже, че всичко това ще свърши зле, защото изпращаме само оръжия, още оръжия и още оръжия. Докато онова, което липсва сега, не са оръжията, а думите.
Вярвате ли, че само с това може да се издейства спиране на огъня? Някой ще си помисли, че това е утопична идея.
Тази идея може да е придружена от признаване от страна на НАТО, че онзи, който трябва да вземе думата, е ЕС. И че онзи, който трябва да поеме своята роля, за да се избегне вето, е ООН. В тази организация сме 196 държави и всичките 196 имат право да говорят. Откакто Рейгън през 80-те свика Г 6, минахме през Г 6, Г 7, Г 20… Какво е това? Вече знаем, че всички тези Г-та са само Г 1. А ние сме 196,. Нека всички го променим.
Онова, за което Украйна моли сега, са оръжия.
Това не значи, че всичко, което иска Украйна, на мен трябва да ми изглежда добро. Онова, което ми изглежда много лошо, е, че се стигна до военна интервенция, вместо нещата да се решат с думи. Трябва да се признае, че има едни споразумения от Минск, които не бяха изпълнени, а те бяха подписани, именно за да се предотврати това, което става сега. Откакто свят светува, винаги е имало войни. Сега сме длъжни да кажем веднъж завинаги: si vis pacem, para verbum („ако искаш мир, готви се за говорене” – перифраза на класическия латински израз „si vis pacem, para bellum”, означаващ „ако искаш мир, готви се за война” – б. пр.). Подготвяй думите, подготвяй капацитета за преговори. Но преговори не се водят с бомби, а със сядане и търсене на формули. Сега, например, Украйна вече приема неутралитет, а този въпрос беше в основата на конфликта.
Изпращането на оръжия за Украйна предизвика сблъсък между партиите в правителство [на Испния]. Вие участвахте в една от проявите на министър [Йоне] Белара (министърка по социалните въпроси и настояща лидерка на партията „Подемос”, която е на антивоенни позиции – б. пр.). Смятате ли като нея, че войната е отключила и „войнствена ярост” вътре в кабинета?
Не. Всички тук по цял ден повтарят, че това е коалиционно правителство. Това означава именно коалиция. Струва ми се много добре, че има различни гледни точки, както е много добре и това, че в крайна сметка надделява демократичното разрешаване на възникващите вътре в правителството спорове по въпроса какво да се предприема, а също и че премиерът има необходимите пълномощия. Случващото се не е по вина на Испания. Още от първия момент бе казано, че трябва да се подготви голям капацитет за посрещане на бежанци и че трябва да се изпратят оръжия. Изпращането на оръжия е много опасно, защото подхранва войната вместо да стимулира преговорите. Ако от самото начало цяла Европа и всички страни бяха казали на Путин да спре, защото ще постигнем споразумение, и Украйна няма да може да влезе във военна организация, което и без това беше ясно… но нещата не тръгнаха така, а конфронтационно, което си беше глупост.
Аргументът бе, че да се даде такъв отговор означава да се наруши суверенитетът на Украйна.
Точно така, но суверенитетът на Украйна не може да се интерпретира изключително чрез военни термини. Това, Украйна да не влиза в НАТО, бе нещо, за което се говореше от много години. Улоф Палме още навремето предупреждаваше, че не можем да подхождаме към Русия с оръжия, а с неутралитет. Подписаните Мински споразумения всъщност бяха продължение на договореностите с Горбачов, когато се разпусна Варшавският договор. Искам да кажа, че имаме „задължението да помним” и да знаем, какво се е случило в миналото. Случиха се много неща, а през последните години имаше много инциденти с демокрацията в световен мащаб. Нека да мислим и нека да бъдем отговорни.
Вие сте твърд защитник на мултилатерализма…
За първи път е възможно това „ние, народите”, с което започва Уставът на Обединените нации. Благодарение на технологиите всеки може да се изкаже. Вече не бива да мълчим. Трябва да кажем, че не искаме да продължава едно плутократично управление на световно ниво. Че трябва да приключи това – ООН да е само една хуманитарна организация без капацитет да води преговори, ако някой от участниците, както е ставало толкова пъти, наложи вето. И че не може Европейският съюз да си мълчи, защото думата е взета от една военна организация, наречена НАТО. Забравили сме също напълно нашите отговорности към живота на Земята, към прилагането на „Agenda 2030” за целите на устойчивото развитие. Всички граждани трябва да надигнем глас и да заявим, че не желаем повече управление, което се отнася с презрение към фундаментално важното за всички ни.
И така – на първо място е сега спирането на огъня и започването на мирен процес, но също така и „задължението да помним”. Да приключим със сегашното управление, плутократично и неолиберално, да установим една мултилатерална система, Обединени нации без вето, с реална, истинска демокрация на лично, местно, регионално и международно ниво. Това е единственото, което може да реши ситуацията.
Възможно ли е това с играч като Путин на международната сцена?
Разбира се, че е възможно. Ако е налице такава реакция в глобален мащаб, разбира се, че е възможно. Било с Путин, било с много други. Дори с Хитлер или Мусолини. Трябва да мислим, че има решения и че тези решения не са чрез сила, а чрез демокрация, преговори и слово. Днес имаме капацитета за такава мобилизация.
Вие сте привърженик на идеята за нов тип структуриране на Общото събрание на ООН. Как го виждате?
Както и сега, всяка страна ще има свой представител, но броят на участниците ще се удвои, като се включат и представителите на гражданското общество. Ето така ще отговорим точно на Устава на ООН, който започва с „ние, народите“. Онова, което няма да имат тези народи, ще е ветото. Никакво вето. Разпределението трябва да е балансирано и претеглено. Няма как тежестта на вота на една Индия да е равна на тежестта на вота на една Испания. Необходим е баланс. Нужно е единствено да заявим на висок глас, че искаме демократична система, вместо това плутократично глобално управление.
About The Author
