По време на посещението си в Брюксел за срещата на върха на НАТО миналия четвъртък президентът Джо Байдън представи последния си пакет от санкции срещу Русия. Байдън заяви пред репортери, че САЩ и Европейският съюз са се споразумели да наложат санкции на повече от 300 руски законодатели и олигарси, както и на няколко руски отбранителни компании.
През последния месец Русия изпревари Иран и Северна Корея и стана страната с най-много санкции в света. Някои от мерките, приети от САЩ и европейските им съюзници, включват замразяване на почти половината от финансовите резерви на Руската централна банка в размер на 640 млрд. долара, изключване на няколко от най-големите руски банки от глобалната система за разплащания SWIFT, налагане на експортен контрол, целящ да ограничи достъпа на Русия до модерни технологии, затваряне на въздушното пространство и пристанищата за руски самолети и кораби и въвеждане на лични санкции срещу висши руски длъжностни лица и известни магнати.
Мултинационалните корпорации се присъединиха към западните правителства в прекъсването на икономическите връзки с Русия. От началото на военната кампания на Кремъл в Украйна на 24 февруари досега над 450 компании – от Apple до McDonalds – са прекратили дейността си в Русия.
Но какви точно са целите на новия режим на санкции срещу Москва? Байдън заяви, че основните му цели са „да се наложат сериозни щети на руската икономика, както незабавно, така и с течение на времето“ и да се превърне руският президент Владимир Путин в „парий на международната сцена“. New York Times съобщи, позовавайки се на настоящи и бивши американски официални лица, че друга цел е „да се създаде вътрешен натиск върху Путин да спре войната си в Украйна“.
Досега западните санкции успяха да нанесат сериозен удар върху руската икономика, включително рязко покачване на цените на вносните стоки. Проблемът с инфлацията в Русия се изостря още повече от вълната на паническо пазаруване в големите градове на страната, като купувачите се опитват да се запасят с продукти от първа необходимост – от основни хранителни продукти до лекарства. В същото време руските законодатели изчислиха, че близо 96 000 работници са останали без работа след масовото напускане на западните корпорации.
Въпреки тези икономически загуби обаче засега има малко признаци, че западните санкции променят политическите сметки на Путин по отношение на Украйна. Ако не друго, има някои причини да се смята, че нарастващият натиск на санкциите може да насърчи руския президент да втвърди позицията си.
Фьодор Лукянов, председател на Съвета за външна и отбранителна политика, изследователска група, която съветва руското правителство, коментира, че големите щети, които западните санкции са причинили на руската икономика, са оказали значителен натиск върху Москва да ги компенсира с военни успехи. Следователно е напълно възможно Кремъл да отговори на засиления натиск на санкциите, като засили военната си кампания в Украйна, вместо да търси дипломатически изход.
„Ако Западът продължи да налага нови санкции, Русия няма да има друг избор, освен да вдигне залозите, защото няма място за отстъпление“, каза Лукянов. „В настоящата ситуация няма вариант, който да ни позволи плавно да направим крачка назад, без да понесем катастрофални политически последици.“
Подобен аргумент изтъква и Дмитрий Суслов, професор по международни отношения във Висшето училище по икономика към Националния изследователски университет – един от най-елитните руски университети. Суслов ни каза, че в момента в руския политически естаблишмънт има разделение между поддръжниците на дипломатическото уреждане на конфликта с Украйна и ястребите, които искат да продължат да се бият, докато руските военни успеят да осъществят „смяна на режима“ в Киев.
„Западните санкции в момента са основният въпрос“, обясни той. „Ако Западът даде ясно да се разбере, че санкциите ще бъдат поне частично отменени, след като военната операция приключи, тогава компромисната фракция ще се засили. Ако обаче Москва придобие усещането, че Западът води „тотална икономическа война“ срещу Русия, тогава Путин ще има малък стимул да не стигне докрай.“
Досегашната реакция на Кремъл на санкциите беше насочена по-скоро към намаляване на щетите за руската икономика, отколкото към нанасяне на ответни удари на Запада. Руската централна банка например противодейства на 30% спад на на стойността на рублата, като повиши основния си лихвен процент до 20% и ограничи обмена на чуждестранна валута.
И все пак и Лукянов, и Суслов прогнозираха, че Москва може да въведе свой собствен контрол върху износа, ако напрежението със Запада продължи да ескалира. Въпреки че икономиката на Русия (1,65 трлн. долара) е много по-малка от тази на САЩ (22,9 трлн. долара) и Европейския съюз (17,1 трлн. долара), Москва е основен световен доставчик на ключови стоки като петрол, природен газ, зърно, дървен материал и редкоземни метали, използвани в производството на компютърни чипове, електрически превозни средства и самолети.
Със сигурност подобен ход би нанесъл значителни щети на руската икономика, като я лиши от така необходимите ѝ приходи, но Лукянов и Суслов предполагат, че това е цената, която Кремъл може да е готов да плати, ако заключи, че Западът ще запази санкциите си срещу Русия за постоянно.
Какво е въздействието на санкциите върху руското обществено мнение? Трудно е да се направи пълна оценка, тъй като Кремъл строго регулира отразяването на конфликта в Украйна в местните медии, задържа хиляди протестиращи срещу войната и дори въведе ново законодателство, което заплашва със затвор онези, които разпространяват „фейкове“ за руската армия. При тези обстоятелства много критици на действията на правителството в Украйна разбираемо ще предпочетат да запазят мълчание.
Въпреки това, въз основа на наличните социологически данни от различни източници, не изглежда да има много доказателства, че икономическите щети от западните санкции досега са успели да настроят руската общественост срещу Кремъл.
Според проучване, публикувано от свързаната с държавата агенция ВЦИОМ по-рано тази седмица, 74% от руснаците подкрепят така наречената „специална военна операция“ на Москва в Украйна, докато 17% са против нея. ВЦИОМ също така съобщи, че делът на руснаците, които заявяват, че имат доверие на Путин, се е увеличил от 67,2% на 20 февруари до 80,6% на 20 март.
Подобни резултати бяха отчетени в национално проучване, проведено от група независими изследователски организации между 28 февруари и 1 март. Проучването установи, че 58% от руснаците подкрепят действията на Москва в Украйна, докато 23% са против тях.
Денис Волков, директор на центъра „Левада“, водеща независима руска социологическа агенция, чиито проучвания са широко цитирани от международните медии, заяви, че едно от вероятните обяснения за тези резултати е мнението на мнозинството руснаци, че Западът е този, който носи “най-голяма“отговорност за влошаването на ситуацията в Украйна“.
В края на февруари социологическо проучване на центъра „Левада“ показа, че 60% от руснаците смятат, че САЩ и НАТО са главните виновници за напрежението около Украйна, докато само 3% смятат, че вината е на Кремъл.
„Често чувахме от хората в нашите фокус групи следния аргумент: „Западът ни въвлича в конфликт. Какво трябва да направим? Не можем да отстъпим“, казва Волков.
Тъй като икономическите разходи, свързани със санкциите, продължават да се увеличават, може ли руснаците да започнат да променят мнението си за Украйна? Волков твърди, че това е малко вероятно, като отбелязва, че много респонденти във фокус групите на „Левада“ са повторили твърдението на Путин, че дори ако Москва никога не беше изпращала войски в Украйна, Западът щеше да намери друг претекст да санкционира Русия. „Хората вече имат определена представа за света и това, което се случва сега, просто потвърждава тези съществуващи предубеждения“, каза той.
Малцина в Москва очакват руската икономика да се възстанови бързо след западните санкции. Според изследване, публикувано от Руската централна банка на 10 март, БВП на Русия се очаква да намалее с повече от 8% през 2022 г., а инфлацията да надхвърли 20%. Подобна мрачна оценка предложи и влиятелният московски мозъчен тръст Център за макроикономически анализи и краткосрочно прогнозиране, който изчисли, че реалните разполагаеми доходи на руснаците може да намалеят с до 7% до края на тази година.
Иван Ткачов, икономически редактор в бизнес вестника RBK, коментира, че Русия е изправена пред най-сериозната икономическа криза след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Той обясни, че Русия е успяла да се възстанови сравнително бързо от предишни кризи, тъй като външните шокове, които са ги предизвикали (нестабилност на външните пазари, спад в цените на енергията и т.н.), в крайна сметка са отшумели. Този път, напротив, основната причина за икономическия спад (западните санкции) едва ли ще отшуми скоро. Допълнително усложнение за Москва е фактът, че руската икономика отбелязваше слаб растеж още преди настоящата криза.
Въпреки това Ткачов подчерта, че макар западните санкции несъмнено да нанесат значителни щети на руската икономика, те няма да са достатъчни, за да я сломят или изолират напълно. „Русия не е Северна Корея или дори Иран“, каза той. „Тя е много по-голяма икономика и е много по-интегрирана в цялостната световна икономика. Западът не може да прекъсне напълно някои валутни инжекции, защото Русия е твърде интегрирана в световната търговия с енергия и минерали.“
Един от начините, по които Москва вероятно ще се опита да облекчи тежестта на западните санкции, е като се сближи още повече с Пекин. От 2010 г. насам Китай е най-големият търговски партньор на Русия, а общият оборот между двете страни достигна рекордно високо ниво от 146,88 млрд. долара през миналата година. В допълнение към икономическите връзки, през последното десетилетие Русия и Китай засилиха и военното си сътрудничество, като провеждат редовни съвместни военни учения. По време на посещението си в Пекин миналия месец за Зимните олимпийски игри Путин и китайският президент Си Дзинпин подписаха съвместно изявление, в което обявиха партньорство „без граници“ и разкритикуваха американските блокове за сигурност в Европа и Азия.
След решението на Кремъл да изпрати руски войски в Украйна Китай неколкократно отказа да се присъедини към САЩ и Европа в налагането на санкции на Москва и публично заяви, че все още разглежда Русия като свой „най-важен стратегически партньор“. По време на среща с китайски бизнесмени в Москва на 19 март посланикът на Китай в Русия Джан Ханхуей ги призова да „запълнят празнотата“, създадена на руския пазар от западните санкции и масовото напускане на мултинационални корпорации.
Вече има някои признаци за това. След като по-рано този месец Visa и Mastercard обявиха, че ще спрат дейността си в Русия, няколко водещи руски банки заявиха, че ще започнат да издават карти с китайската мрежа UnionPay. В отговор на американските и европейските санкции, ограничаващи достъпа на Русия до долари и евро, руските инвеститори започнаха да се насочват към китайския юан. Междувременно на технологичния фронт продажбите на китайски марки смартфони в Русия се удвоиха през първите две седмици на март.
И все пак далеч не е ясно доколко Китай ще бъде готов да изложи на риск собствените си икономически интереси, за да помогне на Русия да облекчи тежестта на западните санкции. Само няколко дни след като руските войски навлязоха в Украйна, две големи китайски банки, контролирани от държавата – Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Новата банка за развитие – обявиха, че ще преустановят всички дейности, свързани с Русия. По-рано този месец служител на руската Федерална агенция за въздушен транспорт заяви пред репортери, че Китай е отказал да изпраща самолетни части на Русия.
Артьом Лукин, професор в Далекоизточния федерален университет, признава, че макар Китай да не е в състояние да запълни напълно празнината, оставена от Запада, той може да помогне за облекчаване на тежестта върху Русия, като служи като алтернативен източник на стоки като автомобили, електроника и промишлено оборудване. „Русия ще понесе голям удар от санкциите, но ако Китай не ни обърне гръб, ще успеем да избегнем икономическия колапс“, казва той.
Лукин прогнозира, че ще са необходими поне няколко години, за да може Русия напълно да преориентира икономиката си от Запада към Китай. За да улесни по-големите търговски потоци между Русия и Китай, Москва първо ще трябва да разшири мрежата си от железопътни линии, морски пристанища, тръбопроводи и летища в граничните райони на руския Далечен изток. Лукин признава, че такъв мащабен проект за изграждане на инфраструктура ще има висока цена, но предполага, че Кремъл би могъл да привлече китайски инвеститори да помогнат за финансирането му, като им предложи дялово участие и значителни отстъпки от цената на руските суровини.
Фактът, че Пекин има свои собствени значителни геополитически противоречия с Вашингтон, е друг фактор, който може да работи в полза на Русия. „За Китай сухопътната граница с Русия е по-безопасен маршрут за природните ресурси, тъй като морският внос потенциално може да бъде прехванат от американски военни кораби в кризисна ситуация“, казва Лукин. „Така че това има смисъл от икономическа и геостратегическа гледна точка.“
Това ни връща към основния въпрос: Могат ли западните санкции в крайна сметка да нанесат достатъчно икономически щети и да предизвикат достатъчно обществено недоволство, за да принудят Путин да изтегли руските войски от Украйна?
Може би. Но също толкова вероятно е те да имат и обратен ефект, особено ако се превърнат в перманентни.
*Дмитрий Симес е репортер в Москва, който пише за руската политика, история и общество. Негови репортажи за Русия са публикувани във Financial Times, South China Morning Post, World Politics Review, RealClear Defense, The National Interest и други издания.
About The Author
