Защо Украйна забранява партии?

Володимир Ишченко, transform-network/Al Jazeera

Неотдавна правителството на президента Володимир Зеленски прекрати дейността на 11 украински политически партии, позовавайки се на предполагаемите им „връзки с Русия“. Макар че повечето от спрените партии бяха малки, а някои направо незначителни, една от тях – Опозиционната платформа „За живот“ – зае второ място на последните избори и понастоящем има 44 места в 450-местния украински парламент.

Вярно е, че тези партии се възприемат като „проруски“ от много хора в Украйна. Но е важно да се разбере какво означава „проруски“ в страната днес.

Преди 2014 г. в украинската политика съществуваше голям лагер, който призоваваше за по-тясна интеграция с ръководените от Русия международни институции, а не с тези в евроатлантическата сфера, или дори за влизане на Украйна в съюзна държава с Русия и Беларус. След революцията на Евромайдана и враждебните действия на Русия в Крим и Донбас обаче проруският лагер беше маргинализиран в украинската политика. И в същото време етикетът „проруски“ стана много раздут. Той започна да се използва за описание на всеки, който призовава за неутралитет на Украйна. Започна да се използва и за дискредитиране и заглушаване на суверенистки, държавно-развитийни, антизападни, нелиберални, популистки, леви и много други дискурси.

Това голямо разнообразие от възгледи и позиции можеше да бъде обединено и осъдено под един етикет най-вече защото всички те критикуваха и повдигаха въпроси относно прозападните, неолибералните и националистическите дискурси, които доминират в политическата сфера на Украйна от 2014 г. насам, но всъщност не отразяват политическото многообразие на украинското общество.

Но партиите и политиците, които бяха обявени за „проруски“ в Украйна и наскоро бяха суспендирани от правителството на Зеленски, имат съвсем различни отношения с Русия. Докато някои от тях може да имат връзки с руските усилия за „мека сила“ – макар че тези връзки рядко се разследват и доказват по подходящ начин – други всъщност сами са подложени на руски санкции.

Повечето „проруски“ партии в Украйна са преди всичко фокусирани върху собствените си приоритети и имат автономни интереси и източници на доходи в Украйна. Те се опитват да се възползват от реалните оплаквания на значително малцинство от рускоговорящи украински граждани, концентрирани в югоизточните региони. Тези партии се ползват със значителна обществена подкрепа. Например три от наскоро спрените партии участваха в парламентарните избори през 2019 г. и заедно получиха около 2,7 млн. гласа (18,3 %), а в последните проучвания на общественото мнение, проведени преди нахлуването на Русия, тези партии получаваха общо подкрепа от около 16-20 % от гласоподавателите.

Другите партии в списъка за прекратяване на дейността на Зеленски са с лява ориентация. Някои от тях изиграха важна роля в украинската политика през 90-те и 2000-те години, като Социалистическата партия и Прогресивната социалистическа партия, но към настоящия момент всички те са напълно маргинализирани. Всъщност днес в Украйна няма политическа партия с „лява“ или „социалистическа“ в името си, която би могла да си осигури значителна част от общия вот сега или в обозримо бъдеще. През 2015 г. Украйна вече беше преустановила дейността на всички комунистически партии в страната по силата на закона за „декомунизацията“, който беше остро критикуван от Венецианската комисия (Съвета на Европа). Последният кръг от спирания на дейността може да не е непременно мотивиран от желанието да се заличи левицата от политическата сфера на Украйна, но със сигурност допринася за такъв резултат.

Иронията е, че спирането на тези партии е напълно безсмислено за сигурността на Украйна. Вярно е, че някои от спрените партии, като „прогресивните социалисти“, бяха силно и истински проруски настроени в продължение на много години. На практика обаче всички лидери и спонсори на тези партии, които имат реално влияние в Украйна, осъдиха руската инвазия и сега допринасят за отбраната на Украйна.

Освен това не е ясно как спирането на дейността на партиите ще допринесе за предотвратяване на евентуални действия, предприети от членове или лидери на тези партии срещу украинската държава. Украинските партийни организации обикновено са много слаби като политически или активистки колективи, може би с частичното изключение на Партията на Шарий – основана от един от най-популярните политически блогъри в Украйна и понастоящем съсредоточена върху хуманитарни дейности. Онези, които мислят да си сътрудничат с Русия в условията на инвазия, било пряко с Кремъл или чрез неговата пропагандна мрежа, биха направили това извън партийните структури. Те няма да имат причина да се опитват да прехвърлят руски пари чрез официалните сметки на своите партии.

Всичко това показва, че решението на украинското правителство да спре дейността на левите и опозиционните партии има малко общо с обективните военновременни нужди на Украйна в областта на сигурността и много повече с поляризацията на украинската политика след Евромайдана и предефинирането на украинската идентичност, които изтласкаха различни инакомислещи позиции отвъд границите на допустимия дискурс в страната. То е свързано и с опитите на Зеленски да консолидира политическата си власт, които започнаха много преди руската инвазия.

Всъщност решението следва определен модел. От миналата година насам правителството редовно налага санкции на опозиционни медии и на някои опозиционни лидери, без да предоставя на обществеността убедителни доказателства за извършени нарушения.

Преди една година например правителството санкционира Виктор Медведчук (лидер на Опозиционна платформа – За живот), личен приятел на Путин, скоро след като социологическите проучвания започнаха да показват, че неговата партия може да има по-голяма обществена подкрепа от партията на Зеленски „Слуга на народа“ и да го изпревари на бъдещи избори. По това време санкциите срещу Медведчук и неговите телевизионни станции бяха одобрени и от посолството на САЩ в Украйна. Оттогава редица анализатори изказват предположения, че тези санкции може би са били сред факторите, които са накарали Путин да започне подготовката за войната, като са го убедили, че приятелски настроени към Русия политици никога няма да бъдат допуснати да спечелят избори в Украйна.

След началото на войната Медведчук избяга от домашен арест и се укрива от украинските власти. Партията му го отстрани от ръководството, осъди инвазията на Русия и призова членовете си да се присъединят към силите, защитаващи Украйна.

Макар че е лесно да се определи решението за отстраняване на „проруските“ политически партии в условията на руска инвазия като необходимост, свързана със сигурността, този ход трябва да се анализира и разбира в този по-широк контекст. Важно е също така да се отбележи, че режимът на санкции на правителството срещу опозиционните партии, политици и медии отдавна предизвиква широка критика в Украйна. Мнозина в страната смятат, че санкциите са разработени и въведени от малка група, присъстваща на заседанията на Съвета за сигурност и отбрана на Украйна, без сериозно обсъждане, на съмнителни правни основания, с цел да се задоволят корупционни интереси.

Ето защо няма основания да се очаква, че след края на войната спирането на дейността на партиите ще бъде отменено. Министерството на правосъдието вероятно ще предприеме правни действия и ще забрани партиите за постоянно.

Това обаче няма да помогне нито на военните усилия, нито на политическите амбиции на настоящото правителство. Всъщност те биха могли да подтикнат някои украинци към сътрудничество с Русия.

Всъщност досега сътрудничеството с нашествениците в окупираните райони е било минимално. Няма признаци, че обществеността ще застане масово зад проруска партия или политик. И макар че Русия със сигурност ще се обърне първо към тези партии, ако реши да установи марионетно правителство в Украйна, много от техните политически кадри вероятно ще откажат предложението – те не биха искали да рискуват своите капитали, имоти и интереси на Запад. Някои от местните лидери, които бяха избрани с подкрепата на тези „проруски“ партии, вече дадоха да се разбере, че не възнамеряват да сътрудничат на окупационните сили.

Но след прекратяването на дейността на тези партии членовете на техните местни организации и съвети, както и активните им поддръжници, може да са по-склонни да сътрудничат на руснаците в окупираните райони. Всъщност, ако се убедят, че нямат политическо бъдеще в Украйна и по-скоро са изправени пред преследване, те могат да започнат да гледат към Русия. Това може да подхрани насилието, тъй като масите започват да търсят и наказват „предателите“ и да засили руската пропаганда за проблема с „нацизма“ в Украйна. В Украйна вече се наблюдава тревожен ръст на съобщенията за претърсвания и арести на опозиционни и леви блогъри и активисти.

Днес Украйна е изправена пред екзистенциална заплаха. Украинското правителство трябва да разбере, че подобни действия, които отблъскват част от украинската общественост и я карат да се съмнява в намеренията на своите лидери, правят страната по-слаба, а не по-силна, и служат единствено на врага.

Володимир Ишченко е социолог и изследовател в Центъра за източноевропейски изследвания към Свободния университет в Берлин.