Този текст е превод на публикация в телеграм канала на украинската рускоезична медия “Страна” (strana.ua). Докато четете това, имайте предвид, че самата “Страна” често е обвинявана, че е „проруска пета колона“ в Украйна. Поради тази причина медията беше санкционирана по заповед на Зеленски през 2021 г. Сред „политически некоректните“ ѝ позиции беше и постоянната ѝ защита на прилагането на политическите аспекти на Минските споразумения, което би включвало реинтеграция на териториите на „Л/ДНР“ в Украйна на основата на регионална автономия и без политически чистки. Те също така често критикуваха ролята на националистите и намесата на САЩ в украинската политика след 2014 г. Преди властите да блокират достъпа до медията през 2021 г., “Страна” беше деветият най-популярен украински новинарски сайт по брой месечни посещения.
В Русия все по-често си задават въпроса защо онези хора, които преди войната в Украйна бяха смятани за „проруски“, не подкрепят „специалната операция“ на Путин?
Защо има толкова слаба подкрепа дори във вече контролираните от Русия територии в Югоизточна Украйна?
Отговорите на тези въпроси всъщност са очевидни.
Първо и най-важно, самото нападение на Путин беше шок именно за онези украинци, които симпатизираха на Русия (за националистите това не беше шок, а потвърждение на техните теории).
В края на краищата преди това цялото ръководство на Русия многократно отричаше намерението да нахлуе в Украйна. И когато нахлуването се случи, хората, които бяха положително настроени към Русия и като цяло споделяха мнението за „един народ“, се почувстваха измамени и загубиха всякакво доверие в Путин.
Второ, обявените от Путин мотиви за инвазията не се сториха адекватни на „проруските“ украинци. В края на краищата Украйна не премина в настъпление в Донбас, не нападна Русия. Що се отнася до присъединяването към НАТО (което беше основната теза в изявлението на Путин за началото на войната), малко хора в Украйна вярваха във вероятността това да се случи на фона на постоянните изявления на Запада, че няма да приеме Украйна. Също така малко хора вярват, че Украйна е щяла да нападне „Л/ДНР“ в началото на март, особено след като те бяха признати от Русия (както сега се опитват да докажат в Москва). Ето защо руската инвазия се възприема като напълно немотивирана, като акт на вероломна агресия.
На трето място, колкото и негативно да се отнася тази категория граждани на Украйна към украинското правителство, Майдана, националистите и външното управление [от страна на Запада], колкото и да осъждат Зеленски за курса към НАТО и за отказа да се съобрази с политическата част на Минските споразумения, те в никакъв случай не биха искали „освобождение“ чрез бомбардиране на градовете им и пълно унищожаване на живота им.
За по-голямата част от украинците, които преди войната бяха наричани „проруски“, положителната визия за бъдещето не беше присъединяването към Русия и още по-малко създаването на нови „народни републики“ (на всички беше добре известно, че през последните 7 години Русия не успя да установи нормален живот в „Л/ДНР“), а промяна на външния и вътрешнополитическия курс на Украйна, установяване на добросъседски отношения с Руската федерация. Това по същество е връщане към модела, който Украйна имаше през 2013 г.
В очите на „проруските“ украинци, атаката на Путин води страната в обратна посока – към рязко засилване на националистическия вектор.
Те виждат войната като най-голямата трагедия и искат тя да приключи възможно най-скоро. И ако Зеленски и Русия се съгласят на мир при определени условия, то тази категория украинци ще бъдат най-активните поддръжници на такова споразумение.
Четвърто, все още има малка част от украинските граждани, които въпреки всичко подкрепят Русия и обвиняват украинското правителство за обстрела на жилищните райони, обвинявайки го, че превръща градовете в укрепени зони, които руската армия обстрелва.
Те обаче не подкрепят открито Путин дори в териториите, контролирани от руснаците. Защото официално обявената цел на Русия е да постигне редица искания от страна на Киев, след което руската армия ще напусне всички окупирани от 24 февруари територии (с изключение на Донбас). Естествено, веднага след като украинските власти се върнат там, всички, които са сътрудничили на руснаците, в най-добрия случай ще бъдат изправени пред съда, а в най-лошия случай просто ще бъдат разстреляни като предатели. В такива условия са много малко тези, които искат открито да помагат на руската армия.
Между другото, същата логика ръководи и украинския елит (или по-точно онази част от него, която иначе допускаше сътрудничество с руснаците). Те предпочитат или да мълчат, или да осъдят инвазията на Путин. Особено след като Русия не е постигна бърза победа и изходът от войната остава неясен за тях.
Характерно е, че представителите на бившата Партия на Регионите, живеещи в Русия (с изключение на Олег Царев), също не са се изказали публично по никакъв начин. Дори Янукович се ограничи с едно доста абстрактно изявление.
About The Author
