Предлагаме два текста на левия украински журналист и латиноамериканист Олег Ясински, който от десетилетия живее в Чили, но допреди войната в Украйна редовно посещаваше родината си и е добре запознат със ситуацията там.
Следният негов коментар бе публикуван в украинското онлайн издание „Страна” :
Задачата на бъдещето е да се построят друга Украйна и друга Русия. Главното в тях няма да са гербовете и флаговете, а ще е човекът.
В момент, когато от нас в краткосрочен план практически нищо не зависи, най-важното е да оцелееш и да помагаш на другите да оцеляват.
Организаторите на братоубийството ни помпат с праведен гняв, за да се напъхаме сами и да изгорим в пещта, която подгрява техните икономики и амбиции.
Украйна и Русия са две части на едно и също сърце. Като разрушаваш едното, неизбежно се унищожава и останалото. Да оживеем или да се самоубием можем само заедно.
Няма оправдание за правителството на Русия, започнало сегашното клане. Но украинската власт, започнала и продължила войната в Донбас, чиито цивилни жертви през цялото това време не интересуваха никого по света; властта, реално предала страната на външно управление и крещяща днес за патриотизъм – тя също е пряк виновник за трагедията.
Главните организатори и вдъхновители са във Вашингтон и Лондон. Те направиха абсолютно всичко, за да се стигне до тук. Изгодата за тях – икономическа, политическа, идеологическа – е безкрайна. Днес те говорят за любов към Украйна и за необходимост да се накаже Русия. Любовта им към Украйна се изразява в призивите да се пролее повече украинска кръв в борбата с агресора. А Русия ще бъде наказана с контрола на корпорациите – западни и източни – върху нейните богатства.
Нашите народи, чието единство наброява стотици и стотици години, се унищожават един друг под флагове, които се веят едва от три десетилетия. Върви битка за суверенитет и суверенен контрол над територии, в които самият „суверен” – народът, абсолютно нищо не решава, а се подчинява на решенията на корпорации и олигарси, и на телевизора.
За да може утре да бъдат построени едни други и истински Украйна и Русия, в които не гербовете и флаговете на далечното минало ще са главното, а човекът, днес е необходимо на всяка цена да се опазва живота на хората. В тези минути отвсякъде гинат прекрасни хора, хвърлени към миналото от праисторическата логика на властите.
Не искам да оскърбявам ничии емоции, но си мисля, че най-важната защита на Родината днес е в защитата на живота на хората. Останалото може да се построи наново.
Не на войната.
А ето и друга статия на Олег Ясински, излязла на 21 март на испански в лявото испаноезично издание desinformemonos.org:
Един от най-известните украински журналисти бе арестуван от агенти на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) в дома си в Одеса на 19 март. За нещастие, драматичната ситуация, която преживява нашата страна, се използва за „прочистване” от опозиционери при груби нарушения на юридическите процедури.
Арестуваният е Юрий Ткачов е главен редактор на онлайн списанието „Таймер”. Критик и на предишното, и на сегашното правителство на Украйна заради политиките, прилагани след Майдана, и специално заради избиването на много хора в Одеса на 2 май 2014 г., както заради „снайперистите от Майдана”. Разследванията бяха замразявани и отлагани през годините, като и до днес не са приключени.
Около 7 ч. сутринта на 19 март Ткачов е арестуван в жилището си в Одеса от агенти на СБУ, които при обиска откриват в банята вероятно подхвърлени ръчна граната и експлозив, както разказва съпругата му. Последното съобщение, което публикува Ткачов точно преди да отвори вратата на агентите, е от 6:34 ч. сутринта и гласи: „Дойдоха за мен. Беше ми приятно да пообщуваме”. Фактите около ареста са разгласени във Фейсбук от правозащитничката Оксана Челишева.
От началото на войната в Украйна представители на десницата и на националистите, включително и някои известни интелектуалци, призовават за насилие и дори за физическа разправа с онези, които публично са се изказвали в подкрепа на споразуменията от Минск, които са протестирали срещу официалната политика за „декомунизация” и които са настоявали за политическо решение на конфликта в Донбас. Първа мишена на атаките са левите групи.
Изготвят се черни списъци. А някои „леви активист” започват да сътрудничат, предлагайки списъци на хора от „неправилната левица”.
На 3 март в град Днепър (бивш Днепропетровск, чието име бе съкратено, защото втората му част се свързва с руския цар Петър Първи) агенти на СБУ съвместно с неонацисти от паравоенната групировка „Азов” арестуват члена на украинската формация „Левица” Александър Матюшенко. Повдигат му обвинение по член 437 на украинския Наказателен кодекс – „участие в агресивната война”. Съдилищата в Украйна сега не действат, затова по съдийска заповед той е затворен за 30 дни без съд. Не са известни детайли по делото, защото СБУ допуска само служебни адвокати. Но повечето адвокат отказват защита при такива дела, за да не обвинят и тях, че са „вражески агенти”. Или пък искат за услугите си хонорар от 3000 долара – непосилна сума в днешна Украйна.
В същия ден в Днепър са арестувани още 12 души с подобни обвинения. На 4 март – още 14 души. На 5 март – още 11.
В Киев арестите започнаха по-рано. На 27 февруари бяха арестувани братята Михаил и Александър Кононович, водачи на комунистическата младеж на Украйна, етнически белоруси. Къде саи в какво ги обвиняван, не е известно. Няма връзка с тях.
На 4 март „изчезна” левият активист от град Запорожие Владимир Иванов. Местонахождението му все още не е известно. На профила му в Телеграм се появяват публикации, които очевидно не са негови.
Арестуват политически опозиционери, представители на църквата, отстоявали мира през всичките тези години, арестуват всекиго с критично мнение.
На 4 март в град Луцк СБУ задържа Олег Сметанин, цигулар в регионалната филхармония във Волин, обвинявайки го, че предавал на Русия сведения за летището в Луцк.
На 7 март в Киев са арестувани известният журналист Дмитрий Джангиров, член на партията „Нов социализъм”, Василий Волга, екслидер на Съюза на левите сили, журналистът Юрий Дудкин и писателят Александър Каревин, който преди ареста успява да напише в своя Фейсбук: „Дойде СБУ”. На профила на Джангиров във Фейсбук е публикувано видео с негови изявления, каквито той никога не би направил – вероятно изтръгнати с изтезания. Къде са тези хора и в какво ги обвиняват, не се знае. Не се знае също къде са международните защитници на човешките права…
На 9 март близо до град Хмелницки е арестуван Олег Панкартиев, помощник на един от депутатите на партията „Опозиционна платформа – За живот”. По време на ареста е удрян брутално и продължава да е задържан от СБУ.
На 10 март в Киев е арестуван Дмитирй Скворцов, активист в борбата за мир от украинската православна църква. Той успява да извести в социалните мрежи, че от СБУ са дошли за него. Същия ден в Киев е арестуван 70-годишният поет Ян Таксюр, водил своя програма в YouTube „Първи Казацки”, посветена на политическите преследвания срещу украинската православна църква от страна на правителството. И неговото местонахождение е неизвестно, както и обвиненията, които му се отправят.
На 11 март в Харков „изчезва” левият активист Спартак Головачов. Последното, което успява да напише в социалните мрежи, е: „Въоръжени хора с украински униформи изкъртват вратата ми. Сбогом”. В Харков продължават боевете. Почти целият град все още е под украински контрол.
Също на 11 март в Одеса СБУ арестува Елена Вячеславова, дъщеря на Михаил Вячеславов, изгорен жив от нацистите на 2 май 2014 г. в Профсъюзния дом в града.
Също така в неизвестност са и редица членове на левите партии „Нов социализъм” и „Държава”. Те не отговарят на обаждания и не се появяват в социалните мрежи. Възможно е да се крият или да са арестувани.
На 12 март СБУ арестува Елена Лисенко, съпруга на Андрей Лисенко, доброволец в Донецк. На 13 март тя е освободена, но след принудително записано видео, в което тя клевети съпруга си.
На 13 март в село край Одеса съседи националисти подпалват къщата на Дмитрий Лазарев, активист от левицата.
На 15 март СБУ арестува Артьом Хазан, представител на Партията на Шарий в град Александрия в Кировоградски район. По време на ареста е удрян силно. На следващия ден в социалните мрежи се появява видео, в което Хазан атакува лидера на партията Анатолий Шарий. Настоящото местонахождение на Артьом Хазан е неизвестно.
На 16 март в село Томашевка в Киевски райно въоръжана група отвлича Генадий Батенко, православен свещеник. На следващия ден го пускат от СБУ.
На 19 март в град Кривой Рог украински военни влизат в къщата на Юрий Бобченко и го арестуват. Той е председател на синдиката на работниците от стоманодобива и минното дело в Украйна към фирмата „ArcelorMittal –Кривой Рог”, част от транснационална група.
Тази информация е все още много непълна. Насред война и при пълното властване на многобройни въоръжени групи из страната е много трудно да се събере информация и да се регистрира целия преживяван ужас. Не знаем дали става дума за десетки или вече стотици арестувани. Но е ясно, че с всеки следващ ден на бойните действия репресиите срещу дисидентите, пацифистите и левите активисти продължават да се разрастват. Медиите показват обичайното съучастническо безразличие. Спешно е необходима световна кампания за солидарност.
В разрез с конституцията на Украйна на 20 март президентът Валадимр Зеленски забрани всички опозиционни и леви партии, общо 11: „Опозиционна платформа – За живот”, Партята на Шарий, „Наши”, „Опозиционен блок”, „Лява опозиция”, Съюз на левите сили”, „Държава”, „Прогресивна социалистическа партия на Украйна”, „Социалистическа партия на Украйна”, партия „Социалисти”, Блокът на Владимир Салдо.
Официалният мотив за забраната – „контакти с Руската федерация”. Сякаш има някой в Украйна без никакви контакти с Русия!
Днес (21 март) като част от украинската политика в условията на война официално забраниха белоруските лекарства. Украинското правителство е във война с болните и пенсионерите вече от доста години, а сега изглежда ще я спечели…
Също днес забраниха на жителите в Киевски район да отиват в гората без специално разрешение. Не е ясно какво цели това – да не се бият с руснаците „самосиндикално”, да не се създават нови бойни групи с непредсказуема политическа ориентация, да не бягат от обстрелваните си къщи или ще ги мобилизират принудително, за да се бият за интересите на НАТО.
Междувременно в украинските социални мрежи се разпространяват стотици видеа от различни краища на страната. На тях гладни и стресирани хора изливат своя гняв и фрустрация срещу крадци, или предполагаеми крадци, или възможни крадци и от двата пола, завързани за стълбове или дървета, със смъкнати панталони, удряни с пръчки, като инструменти на палачи-доброволци. Украйна, която само допреди броени седмици приличаше на една европейска Колумбия, сега, с войната, бързо се превръща в една средновековна Европа.
About The Author
