Продължаващата руска инвазия в Украйна хвърли тази страна, а и целия ред след 1989 г., в хаос. Докато руските танкове и оръдия продължават да атакуват украинските градове, срещайки изненадващо силна съпротива, сред украинците – и сред западните елити – се появи ново чувство за единство и цел. Много някогашни поддръжници на Путин в ЕС се обърнаха срещу него, а политици от целия политически спектър се обединяват в жестове на солидарност с Украйна – както материални, така и символични.
В същото време в левицата се появяват нови разделения. Макар че левите, които активно подкрепят руската инвазия, остават малко малцинство, гласове от Източна Европа и други страни обвиняват левите на Запад, че са подценили имперските амбиции на Путин и са омаловажили заплахата, която той представлява за Украйна и други източноевропейски съседи – заплаха, която сега стана твърде реална за жителите на Харков, Мариупол и други части на Украйна, нападнати от Русия.
Независимо дали войната ще завърши с пълна руска окупация, победа на Украйна или някакъв вид междинно споразумение, последиците от нея ще се усещат в двете страни – и по света – години наред. Какво ще означава тя за бъдещето на Украйна? Как ще се отрази на левицата в Източна и Западна Европа? За да получи отговори на тези и други въпроси, Йерко Бакотин от хърватския седмичник „Новости“ разговаря с Володимир Ишченко, един от най-изтъкнатите интелектуалци на украинската левица и съосновател на Commons: Списание за социална критика, партньорска организация на Фондация „Роза Люксембург“.
Нападението на Русия срещу Украйна изненада анализаторите, много от които твърдяха, че то няма да се случи, тъй като би навредило значително на интересите на Русия. Какво е вашето мнение по въпроса?
Съществуваха многобройни причини за скептицизъм по отношение на възможността за нападение, най-вече поради огромните военни, икономически, политически и геополитически рискове, свързани с този ход. Съществува реална възможност Москва да е подценила украинската армия и да са допуснати грешки при планирането на военната операция – някои войници са смятали, че отиват на учения в Беларус и са получили заповеди непосредствено преди началото на атаката.
Освен това, въпреки че Франция и Германия провеждаха малко по-различна политика от САЩ преди инвазията, сега Европейският съюз налага по-строги санкции от САЩ. Нахлуването ще се отрази значително на позицията на Русия в света и на вътрешнополитическата ситуация. Владимир Путин рискува всичко с този ход, така че едно поражение в Украйна вероятно ще му коства управленската позиция, като най-вероятно ще завърши с преврат в рамките на съществуващия ели. Възможно е дори да коства живота му. Не е изключена и революция, макар че шансовете за нея са по-малки.
Поради всички тези рискове много социолози и анализатори на международните отношения смятаха, че Путин иска да сплаши Украйна и НАТО, но че няма да има нападение.
Съществуват няколко теории за мотивацията на Путин: въпроси за психическото му здраве, империалистически месианизъм, заплахата, която представлява НАТО, или теорията, че демократична Украйна заплашва автокрацията в самата Русия. Какво мислите вие?
Все още не съм видял убедително тълкуване. Тезата, че Путин е полудял, не издържа, защото според мен той не проявява симптоми на лудост. Що се отнася до обяснението, че се е превърнал в идеологически фанатик с месианска мисия за възстановяване на Руската империя, трябва да кажа, че лидерите с искрени идеологически убеждения са много, много нетипични в постсъветската политика. Всички постсъветски лидери бяха цинични прагматици, които изградиха клептократични режими, лишени от идеологическа визия. Дори да е вярно, че Путин се е превърнал в идеологически фанатик, остава загадка как се е стигнало до това и са необходими допълнителни обяснения.
Но Путин изложи ясни империалистически и шовинистични причини в есето си „За историческото единство на руснаците и украинците“ миналата година, а още повече в речта си за обявяване на войната, където говори за „денацификация“ на Украйна. Той отрече правото на Украйна на независима държавност, а миналата седмица спомена възможността за нейното изчезване. Идеологическите мотиви изглеждат много ясни, не мислите ли?
Въпросът е дали това не е просто реторика, която легитимира действия, продиктувани от други причини. Днес мнозина тълкуват есето му по начина, който споменахте. В този текст обаче не се отрича украинската независимост, а по-скоро специфична форма на украинска идентичност, която не е единствената възможна. Путин се обявява срещу Украйна на основата на антируска идентичност. В неговото виждане Украйна и Русия биха могли да бъдат две държави за „един и същи народ“.
Тук Путин се връща към тълкуването от времето на Руската империя, когато руснаците, белорусите и украинците са били разглеждани като три клона на един и същи народ. Това схващане е потиснато по време на Съветския съюз, когато официалната позиция е, че това са три различни народа и езици, въпреки че са братски народи с общ произход.
Много украинци възприемат подобни тълкувания като отрицание на своето съществуване, тъй като са изградили своята идентичност в опозиция на Русия, която за тях е „големият друг“. За много други, особено за тези, които са социализирани в СССР, украинците не се определят непременно като противопоставени на руснаците. Дори след Евромайдана и началото на войната в региона на Донбас повечето украинци смятаха, че са братски народи, а за 15-20% от населението беше нормално да се чувстват едновременно украинци и руснаци. Но настоящата война може да заличи тези дойствени идентичности.
В статия, публикувана в LeftEast, твърдите, че мнението, че украинците ще окажат яростна съпротива на руската инвазия, е преувеличено. Но не е ли точно това, което се случва сега?
Говорех за ситуация, в която Русия унищожи украинската армия и окупира голяма част от територията, което все още не се е случило. Съпротивата може би е по-силна, отколкото Русия е очаквала, но вероятно щеше да е различно, ако Киев беше окупиран в рамките на 96 часа, както предвиждаше Пентагонът. Много украинци се присъединяват към Териториалната отбрана и армията, но около 2 млн. души вече са избягали, а според някои оценки може да има до 10 млн. бежанци.
В същото време в окупираните градове като Херсон или Мелитопол се случва описаният от мен сценарий – има значителни проукраински протести, но няма силна въоръжена съпротива. Ако Русия окупира голяма част от украинската територия, по-голямата част от населението вероятно ще бъде първоначално пасивна. Въоръжената съпротива няма да бъде достатъчно силна, за да свали окупацията, но ще бъде значителна, ако Москва се опита да установи много репресивен режим в окупираните територии. Резултатът ще бъде по-силна невъоръжена съпротива, която ще бъде източник на постоянна нестабилност не само в Украйна, но и в Русия.
Западът реагира решително със стратегия, основана на строги санкции срещу Москва и доставка на оръжия на Киев. Унищожаването на руската икономика и укрепването на украинската съпротива имат една и съща цел: да принудят Москва да спре нападението. Как гледате на реакцията и какво мислите за призивите към НАТО да установи забранена за полети зона?
Опасявам се, че ако санкциите и доставките на оръжие останат доминираща реакция, това означава, че Западът всъщност е заинтересован от тази война. Путин не може да си позволи да загуби, така че ще води война колкото се може по-дълго. Това ще означава огромен брой загинали и пълно разрушаване на украинските градове. Точно както унищожи Грозни в Чечения, руската армия може да унищожи Киев и Харков. Ако остане без други възможности, Путин може да заплаши с ядрено оръжие.
Смятам, че елитите на НАТО разбират, че забранената за полети зона над Украйна би означавала война между НАТО и Русия. Не мисля, че можем да си позволим да рискуваме, когато става въпрос за риск от ядрен апокалипсис.
Спирането на войната е абсолютен приоритет. Това може да стане възможно, като незабавно дадем на Украйна ясна перспектива за присъединяване към ЕС, най-малкото конкретен план за членство. Същевременно би могло да се постигне споразумение за военен неутралитет. Сега това е по-лесно, тъй като президентът Володимир Зеленски и останалата част от политическия елит са разочаровани, че НАТО няма да помогне на Украйна или да установи забранена за полети зона.
Зеленски ще бъде принуден да приеме болезнени компромиси по отношение на Крим и Донбас. Но благодарение на членството в ЕС Зеленски ще може да представи споразумението с Русия като победа и да твърди, че украинците са спечелили това, за което са се борили от революцията на площад Майдан насам. В същото време Путин би могъл да твърди, че не е победен, а че инвазията е постигнала целите си. ЕС и САЩ трябва да договорят нещо подобно, ако искат да предотвратят загубата на украински животи и разрушаването на икономиката.
Какво имате предвид, като казвате, че Западът е заинтересован от тази война?
Някои коментатори с ентусиазъм твърдят, че продължителната съпротива в Украйна ще изтощи Русия по начина, по който войната в Афганистан допринесе за разпадането на Съветския съюз. Тази война обаче нанесе много щети на СССР, но означаваше катастрофа за афганистанския народ. Афганистан беше опустошаван в продължение на десетилетия и се превърна в провалена държава, където в крайна сметка екстремистко движение взе връх.
Ако Западът е доволен от такова бъдеще за Украйна, това означава, че тази война му е била необходима. Сегашното отношение на Запада ще бъде оправдано само ако Русия наистина е толкова крехка, че да се срине в съвсем близко бъдеще. Ако обаче инвазията може да продължи с месеци или дори години, Западът ще бъде съучастник в удължаването на войната.
Следователно Украйна е жертва не само на Русия, но и на западните геополитически игри??
Американското и британското разузнаване съобщават за инвазията от месеци. Ако Лондон и Вашингтон са били толкова сигурни в инвазията, защо не я предотвратиха, защо не преговаряха по-активно с Путин? Със сигурност Путин е най-отговорен за войната. Но Западът е знаел за инвазията и не е направил достатъчно, за да я предотврати.
Западът подхранваше надеждите на Украйна за членство в НАТО, въпреки че беше ясно, че няма да я защитава. В този смисъл украинците бяха ли измамени?
Украйна никога не е получавала план за действие за членство, а само теоретична възможност да се присъедини някога в бъдеще. Въпреки обещанията за членство, НАТО никога не е имала желание да се бори за Украйна. Сега украинците умират. Най-малкото, тези обещания бяха изключително безотговорни към Украйна.
През 2019 г., при управлението на президента Петро Порошенко, членството в НАТО беше включено като цел в конституцията. Как НАТО се превърна в толкова важен въпрос в украинската политика?
Политиците никога не са се интересували от това какво наистина мислят украинците за НАТО. Молбата за членство беше подадена от президента Виктор Юшченко след така наречената „оранжева революция“ през 2004 г. То беше подкрепено от Джордж Буш и през 2008 г. на срещата на върха в Букурещ беше решено Грузия и Украйна да се присъединят към алианса.
По онова време около 20% от украинците подкрепят присъединяването към НАТО. След Евромайдана Русия анексира Крим, а в Донбас избухна война, което накара част от населението да възприеме НАТО като защита от Русия. В същото време в Крим и Донбас, най-проруските части на страната, вече не се провеждаха социологически проучвания. Миналата година, благодарение на страха от струпване на руски войски по границата, подкрепата за членството в НАТО надхвърли 50 %. Сегашната инвазия промени нагласите дори в проруските южни и източни части на страната. В същото време обаче разочарованието от НАТО нараства.
Възможните резултати от войната включват разделяне на страната, т.е. налагане на репресивен проруски режим на изток, докато Западът се превръща в националистическа външна база на НАТО, руска окупация на цяла Украйна или пълно поражение на Русия. Възможно ли е една многонационална, мултиетническа Украйна да оцелее?
Описахте вероятен сценарий в случай на разделяне на страната, но всичко зависи от хода на войната. Поражението на Путин вероятно би означавало дестабилизация и срив на управляващия руски режим, от което Украйна би могла да се възползва и да си върне дори Донбас и Крим.
В резултат на нападенията и разрушенията в Украйна цари огромна омраза към руснаците. Страхувам се, че руският език ще бъде още по-силно потиснат в публичното пространство, отколкото това се случи след законите, приети от Порошенко. Мултикултурната страна, в която съм се родил, вероятно е загубена завинаги.
Възможно е един ден да се стигне до помирение. В края на краищата Полша и Франция работят в тясно сътрудничество с Германия в рамките на ЕС, въпреки че Германия причини огромни страдания на цяла Европа през Втората световна война. Но това би изисквало много сериозни политически промени в самата Русия.
Още преди инвазията писахте, че тя може да дестабилизира самата Русия. Какви ще бъдат последиците от войната и санкциите за режима на Путин?
Ако режимът иска да се адаптира към военните, икономическите и политическите предизвикателства, ще са необходими радикални промени в социалния и политическия ред. Понастоящем руската държава функционира на принципа на клептократичния патронажен капитализъм, при който малък елит се обогатява. Въпреки това няма да е възможно да се запази проруският режим в някои части на Украйна само чрез репресии, а съпротивата на украинците може да насърчи опозицията в Беларус и Русия – особено ако продължат да загиват руски войници – и дори в Казахстан и цялата руска сфера на интереси.
Тъй като нестабилността няма да бъде смекчена чрез ортодоксални неолиберални политики, икономическият историк Адам Туз изказва предположение, че режимът би могъл да се опита да провежда някаква неокейнсианска политика, за да подобри живота на гражданите и така да купи тяхната подкрепа. След двете световни войни станахме свидетели на значително разширяване на правата на работниците, за да се предотвратят въстания от страна на масите, които са понесли големи жертви във войната.
Преориентацията на Русия към незападните страни също ще бъде проблем. Москва е по-малко изолирана, отколкото изглежда на Запад, но освен да зависи от един по-развит Китай, подобна преориентация няма да е лесно да се съчетае с европейската идентичност на руснаците, белорусите и украинците. Русия ще се нуждае и от много по-последователен идеологически проект, който да обясни на населението целта на всички тези страдания. Фактът, че голяма част от руското общество не разбира инвазията на Путин, е симптом за липсата на такъв проект – проект, какъвто никой от постсъветските елити не е имал.
Нашествието обърка и интелектуалната левица, свикнала да обвинява Запада за почти всички световни проблеми. Украинските левичари Тарас Билус и Владимир Артюх критикуват в отворени писма това, което те наричат „антиимпериализъм за идиоти“ на западната левица. Каква според вас би била правилната лява гледна точка?
Лично аз съм писал срещу опростените интерпретации на Евромайдана, който част от западната левица погрешно разглеждаше като преврат, подкрепен от Запада, точно както сепаратистките републики в Донбас бяха разглеждани като протосоциалистически държави, докато в действителност те са марионетки на един съвсем несоциалистически руски режим. Но обсъждането на вината на западните левичари като полезни идиоти на Путин в този момент е много вредно за левицата. Дебатът за подценяването на руския империализъм е важен, но не бива да се води в моменти на силни емоции и с помощта на морален шантаж.
Инвазията ще улесни силната дясна вълна, която значително ще стесни пространството за левицата както в Източна, така и в Западна Европа. Не бива да се разоръжаваме и да се отваряме за десните атаки. Огромното мнозинство от европейската левица осъжда руския империализъм и разбира, че инвазията води до катастрофа, точно както американската инвазия в Ирак.
Левицата се нуждае от настъпателни аргументи. Не трябва да се съгласяваме със забраната на дискусиите за съучастието на НАТО и постмайданския режим в Украйна, за причините за неизпълнението на Минското споразумение или за отношенията между НАТО и Русия. Това би означавало капитулация – особено в Източна Европа, където в настъпващата ера на неомаккартизъм вече може да не е възможно да се изтъкват дори основни леви аргументи, без да бъдеш обвинен, че си руски шпионин.
Володимир Ишченко е социолог и изследовател в Центъра за източноевропейски изследвания към Свободния университет в Берлин. Негови статии са публикувани в редица авторитетни издания като Guardian, Jacobin, New Left Review и LeftEast.
About The Author
