От многото изопачаващи твърдения, които руският президент Владимир Путин произвежда, за да оправдае нападението на Русия над Украйна, може би най-странно е заявлението, че действията са предприети, за да се „денацифицират“ страната и нейното ръководство. В аргументацията си за навлизането на територията на съседката си с танкове и изтребители Путин заяви, че стъпката е предприета „за защита на хората“, които са „подложени на издевателства и геноцид“, и че Русия „ще се стреми към демилитаризация и денацификация на Украйна“.
На пръв поглед тази клевета на Путин е абсурдна, не на последно място защото украинският президент Володимир Зеленски е евреин и е казвал, че членове на семейството му са били убити по време на Втората световна война. Освен това няма доказателства за скорошни масови убийства или етнически чистки в Украйна. Нещо повече, обявяването на враговете за нацисти е често срещан политически похват в Русия, особено от лидер, който използва кампании за дезинформация и иска да събуди чувство на национално отмъщение срещу врага от Втората световна война, за да оправдае завоеванието.
Но въпреки че заявленията на Путин са пропаганда, също така е вярно, че Украйна има истински проблем с нацистите – както в миналото, така и сега. Разрушителните действия на Путин – които опустошават и еврейски общности – ясно показват, че той лъже, когато казва, че целта му е да подсигури благополучието на когото и да било. Но колкото и да е важно да се защитава жълто-синьото знаме срещу бруталната агресия на Кремъл, би било опасно недоглеждане да се отрича антисемитската история на Украйна и сътрудничеството ѝ с нацистите на Хитлер, както и навлизането на неонацистки фракции в мейнстрийма в последно време.
В навечерието на Втората световна война в Украйна живее една от най-големите еврейски общности в Европа, като броят на евреите там достига до 2,7 милиона души – забележителен брой, като се има предвид дългата история на антисемитизъм и погроми в тази територия. До края на войната повече от половината загиват. Когато германските войски поемат контрола над Киев през 1941 г., те са посрещнати с плакати с „Хайл Хитлер“. Скоро след това близо 34 000 евреи – заедно с роми и други „нежелани лица“ – са събрани и откарани в полета извън града под претекст за преселване, за да бъдат избити по време на това, което става известно като „Холокост чрез куршуми“.
В продължение на две години урвата Бабин Яр продължава да се пълни като масов гроб. Там са убити до 100 000 души, което го превръща в едно от най-големите единични места на убийства по време на Холокоста извън Аушвиц и другите лагери на смъртта. Изследователите отбелязват ключовата роля, която местните жители са изиграли в изпълнението на нацистките заповеди за убийства на това място.
Днес в Украйна живеят между 56 000 и 140 000 евреи, които се радват на свободи и закрила, за каквито техните баби и дядовци не са и подозирали. Това включва актуализиран закон, приет миналия месец, който криминализира антисемитските прояви. За съжаление, законът имаше за цел да се справи с ясно изразения ръст на публичните прояви на фанатизъм, включително вандализъм със свастики върху синагоги и еврейски паметници, както и зловещи шествия в Киев и други градове, с които се чества Вафен СС.
Друг зловещ факт е, че през последните години в Украйна бяха издигнати множество статуи в чест на украински националисти, чието наследство е опетнено от безспорното им минало на нацистки колаборационисти. Вестник Forward направи каталог на паметниците на тези достойни за презрение личности, сред които Степан Бандера, лидер на Организацията на украинските националисти (ОУН), чиито последователи са действали като местни подразделения на СС и германската армия. „В Украйна има няколко десетки паметници и десетки имена на улици, прославящи този нацистки колаборационист, което е достатъчно, за да са необходими две отделни страници в Уикипедия“, пише Forward.
Друг обект на възхвала е Роман Шухевич, почитан като украински борец за свобода, но също така е и ръководител на страховита нацистка милиция, за която Forward отбелязва, че е „отговорна за избиването на хиляди евреи и поляци“. Издигнати са статуи и на Ярослав Стецко, някогашен председател на ОУН, който пише: „Настоявам за изтребването на евреите в Украйна“.
През последното десетилетие крайнодесни групировки също придобиха политическа популярност, като никоя от тях не е по-стряскаща от „Свобода“ (бивша Социал-национална партия на Украйна), чийто лидер заяви, че страната се контролира от „московско-еврейска мафия“, а негов депутат използва антисемитска псувня, за да опише родената в Украйна еврейска актриса Мила Кунис. Foreign Policy отбеляза, че сред депутатите на „Свобода“ в украинския парламент има такива, определяли Холокоста като „светъл период“ в човешката история.
Също толкова обезпокоително е, че неонацистите са част от нарастващите редици на доброволческите батальони в Украйна. Те са калени в битките, след като водиха едни от най-тежките улични боеве срещу подкрепяните от Москва сепаратисти в Източна Украйна след инвазията на Путин в Крим през 2014 г. Сред тях е батальонът „Азов“, основан от заклет борец за бяло превъзходство, който твърди, че националната цел на Украйна е да се отърве от евреите и другите низши раси. През 2018 г. Конгресът на САЩ постанови, че помощта му за Украйна не може да се използва „за предоставяне на оръжие, обучение или друга помощ на батальона „Азов“. Въпреки това батальон „Азов“е официална част от Националната гвардия на Украйна.
Със сигурност нищо от този тревожен контекст не оправдава страданията, които сполетяха украинците през последните няколко седмици – и е малко вероятно Путин да е бил мотивиран от всичко това, когато започна инвазията си. Всъщност, благодарение на Путин, евреите, живеещи в Одеса, Харков и други градове, са изложени на огромна опасност. Докато много от тях търсят убежище в местните синагоги и еврейски центрове, други бягат в чужбина, включително в Израел, който призова всички евреи да напуснат Украйна.
Собствените ми баба и дядо са избягали от Западна Украйна, за да се спасят от преследване, и е трагично да се наблюдава как този цикъл продължава. Ако страната изпадне в хаос и бунтове, евреите отново могат да бъдат изложени на риск от някои свои съграждани. Непризнаването на тази заплаха означава, че се прави малко, за да се предпазим от нея.
Но дори и някои елементи в страната да са се обвързали с едно от най-отвратителните движения в историята, заставането на страната на Украйна без съмнение е почтената позиция в тази драма. Точно сега, с всеки ден, в който Путин засилва опустошителната си атака срещу украинския народ, не е трудно да видим кой наистина заслужава да бъде наричан “нацист”.
*Алън Рип ръководи фирма за връзки с пресата в Ню Йорк и е автор на коментари и репортажи за The Wall Street Journal, CNN, The Atlantic, The New York Times, Time.com, Newsweek, The Washington Post и други медии.
About The Author
