Руските бомбардировки на Киев ми върнаха много болезнени спомени за подобна бомбардировка на Белград (1,5 млн. души) от силите на НАТО през пролетта на 1999 г. Тогава не бях в Белград и гледах бомбардировките, доколкото бях в състояние да го правя, по вечерните новини в САЩ. Забелязах, че докато гледах, почти нямах чувства: когато виждах как улици и къщи, които познавах добре, включително сградата, в която живеех и в която все още имам апартамент, внезапно се осветяваха от пламъците на близките експлозии, почти изтръпнах – сякаш съзнанието ми се пренесе някъде другаде. Бомбардировките продължиха 78 дни. Мисля, че след няколко дни спрях да гледам новините. Целият този период е замъглен в спомените ми. (Не можах да гледам много по-бруталните бомбардировки на Багдад през 2003 г., нито пък сега мога да гледам бомбардировките на Киев).
Много от моите близки и приятели бяха в Белград през тези 78 дни. Има няколко интересни преживявания, които е полезно да се споделят за високоточните бомбардировки, практикувани в края на ХХ век. Бомбардировките на НАТО винаги се извършваха през нощта. Самолетите летяха на висока височина, на която сръбската противовъздушна отбрана не можеше да ги достигне. Само един американски самолет беше свален (пилотът се катапултира) от вероятно стотици извършени полети. Повечето от полетите бяха от военновъздушна база в Италия, наречена нарицателно Авиано, но някои самолети летяха десет или повече часа от американските бази, само за да бомбардират около час и след това да се върнат в САЩ.
Първоначално НАТО смяташе, че Сърбия ще се предаде бързо (което означаваше, че президентът Милошевич, тогавашният автократичен, макар и законно избран лидер на Сърбия, ще изтегли войските си от Косово, където те участваха или бяха на път да започнат да провеждат военни операции и зверства). Така че отначало НАТО се насочи само към нецивилни обекти, много от които празни: различни министерства, които бяха евакуирани преди това (особено Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи), щабът на Генералния щаб, личната резиденция на Милошевич, сградата на Социалистическата (преди това Комунистическата) партия и др. Всички те бяха напълно или до голяма степен разрушени. Това бяха ритуални бомбардировки, защото в тези сгради не остана почти никой и всички документи бяха изнесени или изгорени. Единственото изключение беше резиденцията на Милошевич, където НАТО все пак се надяваше да го хване и да го убие.
Как реагираха семейството и приятелите ми? Те не се уплашиха твърде много и също така вярваха, че бомбардировката ще продължи само няколко дни. Три дни, смятаха мнозина. Някои спяха в мазетата на големите сгради, други – в спалните си. Една приятелка отказваше изобщо да излезе от спалнята си, тъй като вярваше, че американците не се насочват към цивилни цели и са толкова прецизни, че единственото, от което се страхуваше, беше, че сръбската противовъздушна отбрана може да свали американски бомбардировач и отломките да паднат върху нейната сграда. Малко като Обеликс от известния комикс, който винаги се страхува, че небето може да падне върху главата му.
Тъй като бомбардировките винаги бяха през нощта (това се случи през месеците март, април, май и началото на юни), животът през деня беше повече или по-малко нормален. Нямаше недостиг на стоки от първа необходимост. Сирените се чуваха по залез слънце или по-късно и тогава хората тичаха към убежищата или просто се прибираха по домовете си. Предпочитаното оръжие на САЩ беше интелигентната крилата ракета „Томахоук“. Един приятел ми каза, че я е наблюдавал от прозореца си как лети на няколко метра над водата в продължение на километър (Белград се намира на две реки), прави завой точно там, където реката се извива, и удря целта си на брега. Като във видеоигра.
Но тъй като капитулацията не беше постигната, НАТО реши да вдигне летвата. Започнаха да атакуват топлоелектрически централи, фабрики, рафинерии (което доведе до страшни пожари) и т.н. По-късно работих с екип, който се опитваше да оцени щетите. Беше трудно да се направи: дали да се използва счетоводната стойност на разрушените фабрики или нетната настояща стойност на бъдещите приходи? Мисля, че стигнахме до 25 милиарда долара.
Въпреки това капитулацията все така не идваше. Затова НАТО реши да измисли нещо, което неговият неподражаем говорител, циник и брат по неистина на Мария Захарова, Джейми Шей, реши да нарече съоръжения с двойна употреба. Това са неща, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, като например една пекарна: тя продава хляб както на войниците, така и на цивилните. Нещата започнаха да стават грозни. Освен това НАТО излезе с т.нар. въглеродни бомби, които извеждат от строя системата за пренос на електроенергия (натрупват се по жиците) и по този начин оставят града изцяло в тъмнина, докато нещата не бъдат поправени. Това понякога отнемаше цял ден. Но когато няма електричество, в големите жилищни блокове няма и вода, а когато няма вода, тоалетните не функционират правилно. Асансьорите също не работят. Имах приятел, който живееше на 20-ия етаж в жилищна сграда. Той почти не излизаше навън, на земята: съседите организираха екипи от по няколко млади хора, които купуваха хляб, мляко и т.н. и ги носеха нагоре.
Белград имаше късмет, че мостовете, от които зависеше градът, бяха пощадени. Без тях градът почти щеше да загине. Всяка вечер на моста се събираха безумно смели групи от около 100-200 души, които пееха песни и очакваха (но се надяваха) да не умрат. За щастие, това никога не се случваше. Очевидно френският президент Жак Ширак е отказал да разреши мостовете като мишени. Въпреки това във втория по големина град в Сърбия, Нови Сад, бяха разрушени три моста.
НАТО използва касетъчни бомби и обеднен уран (и двете забранени от международни конвенции, които САЩ са подписали). Няколко деца бяха убити от касетъчни бомби. Обедненият уран има дългосрочен ефект върху по-високата честота на раковите заболявания (въпреки че тези констатации се оспорват от някои). Ефектът от обеднения уран е най-голям (защото там са падали най-много такива бомби) в Косово. Но тъй като населението на Косово възприема бомбардировките като освобождение, не е имало голям стимул да се изследва по-късно дали бомбардировките са свързани с увеличаването на броя на заболяванията. Общият брой на жертвите сред цивилното население е между 1500 и 2000 души (по-малко от половината от тях в Белград).
Когато говоря (рядко) за този епизод, хората винаги ме питат за бомбардировката на китайското посолство от страна на САЩ. Посолството се намира на около 300 метра от апартамента ми (както казах, аз не бях там тогава, но моя приятелка беше). Тя е чула мощен взрив, който е счупил много прозорци на близките сгради, но не и нейния. Загинаха трима китайски журналисти, а други бяха ранени. Грешка ли беше това или не? Предполагаемата ритуална цел според САЩ е била Федералната служба за износ на специални стоки (т.е. за износ на оръжие). Но тази сграда е много по-голяма, има съвсем различна форма, намира се на две пресечки разстояние и дори ъгълът, под който се намира, е различен. Затова съм скептичен. Смятам, че бомбардировката е мотивирана от разпространените истории – дори аз ги чух – за това, че Милошевич е останал да пренощува в китайското посолство с предположението, че американците няма да бомбардират дипломатически комплекс. Така че не мисля, че това е било случайност.
Разбира се, това беше и времето, когато Новак Джокович тренираше само през деня и то в плувен басейн. Това често се представя в новините като някаква забавна история, но тя далеч не беше толкова смешна. Както самият той е казвал, това е било травмиращо преживяване, което го е белязало за цял живот.
Войната не е забавна. В Белград не беше. Не беше и за жертвите на обсадата на Сараево, обстрелвани от сръбските сили; не беше забавно и в Косово. И днес в Киев не е забавно. Иска ми се някои от тези, които решават да бомбардират градове, да прекарат известно време, докато самите те са бомбардирани. Може би ще се замислят два пъти, когато заповядват такива атаки. Всички трябва да се надяваме, че това никога няма да се повтори.
*Бранко Миланович е американски икономист от сръбски произход. Той е известен най-вече с работата си по разпределението на доходите и неравенството. От януари 2014 г. е гостуващ професор в Graduate Center of the City University of New York и асоцииран старши учен в Luxembourg Income Study.
