Киев се отказва от НАТО, влиза в ЕС – и идва мирът. Възможно ли е?

Галина Студенникова, strana.ua

Във войната между Русия и Украйна сe очертава неочакван външнополитически изход. Или поне във въздуха витае усещане, че е възможен.

На 1 март президентът на Украйна Володимир Зеленски подаде молба на страната за присъединяване към Европейския съюз. Молбата бе официално приета от Европейския парламент.

За това открехване на вратата към Европа се разбра веднага след преговорите между Украйна и Русия в Беларус. Затова се създаде впечатление, че именно приемането на Украйна под някаква форма в ЕС, но без да влиза в НАТО, е част от компромиса, който може да позволи приключване на войната.

На 28 февруари Володимир Зеленски подписа украинската молба за влизане в ЕС, а на 1 март помоли Европейския парламент да я разгледа. Зеленски се изказа пред евродепутатите онлайн. Речта му бе посрещната в ЕП с аплаузи.

„Има такъв израз – „украинският избор на Европа”. Онова, към което сме се стремили и стремим, бих искал днес да звучи като „Европа избира Украйна”. Уважаеми присъстващи, нашият народ е много мотивиран, ние се борим за нашите права, свобода и живот, а сега – и за оцеляване. Това е нашата главна мотивация. Но ние се борим и за това, да сме равноправни членове на Европа. Смятам, че ние с всичко показваме, че сме точно такива. С нас ЕС със сигурност ще е по-силен. Докажете, че сте с нас, че не ни пускате. Докажете, че вие действително сте европейци – тогава животът ще победи смъртта, а светлината тъмнината. Слава на Украйна”. Това заяви Зеленски пред евродепутатите.

Обръщението на Киев към Европа с молба за членство в ЕС се появи след преговорите на делегациите на Украйна и Русия в Беларус. „С това писмо Украйна като европейска държава, която уважава ценностите, залегнали в член 2 от Договора за ЕС, има честта да подаде молба за членство в ЕС в съответствие с член 49 на Договора за ЕС,” пише в украинската молба.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел вече заяви, че молбата е подадена по всички правила и непременно ще бъде разгледана. А редица страни от ЕС вече излязоха с апел молбата на Украйна на бъде разгледана по бързата процедура.

Зеленски и по-рано неведнъж е повтарял, че Украйна има право да бъде приета в Евросъюза, но досега в Европа меко отказваха. Така например, председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен посочваше, че приемането в ЕС изисква дълбоки процеси на трансформация, които е невъзможно да се осъществят бързо, за броени месеци.

Но в условията на активни бойни действия, които са разгърнати сега в Украйна, позицията на Европа се промени. Поне външно.

Агенция Ройтерс, позовавайки се на свой източник, съобщи на 28 февруари, че лидерите на ЕС може и да обсъдят възможността за приемане на Украйна незабавно, за да бъде използвано еврочленството ѝ като коз в преговорите с Русия. „Що се отнася до молбата, мисля си, че е важно да не избързваме. Очевидно е, че съгласието още не е получено, но украинският въпрос е онова, което сега вълнува лидерите,” казва неназованият чиновник пред информационната агенция. А в понеделник изданието „Огледало на седмицата”, позовавайки се на собствени източници, съобщи за следните искания на Русия, поставени на преговорите с Украйна в Беларус:

1. Извънблоков статут на Украйна, утвърден от парламента след провеждане на референдум.
2. Признаване от страна на Украйна на ДНР и ЛНР в административните рамки на Донецка и Луганска област.
3. Денацификация.
4. Крим, чието връщане иска Украйна, да се изнесе „извън скобите” в бъдещото споразумение.

Тези песъчинки информация вече се оформят в някакъв контур на възможния компромис за прекратяване на войната. Украйна може да приеме неутралитет, получавайки статута на кандидат-член за ЕС.

Събеседник на „Страна” от политическите кръгова, разполагащ с известни контакти в Москва, описва следната схема. Украйна получава кандидатски статут за ЕС, обявява неутралитет, в рамките на няколко дни  провежда гласуване за съответни промени в конституцията на първо четене, дава чрез западни партньори гаранции пред Русия за пълно приемане на неутралитет.

На свой ред Русия извежда войските си отвсякъде, освен от териториите на ДНР и ЛНР и от вече заетите от началото на бойните действия градове в Донбас (тоест – в границите на Донецка и Луганска област), водата в Кримския канал постъпва в нормален режим, а също така Русия получава гаранции за спазване на правата на рускоезичното население (това ще бъде поднесено като „денацификация”).

Между другото, настъплението на руските войски в ДНР  ЛНР сега върви в Донбас много активно. Практически вече е блокиран Мариупол. А ЛНР е стигнала до Северодонецк.

Вторият кръг от преговорите между украинската и руската делегации е предвиден за 2 март.

Нека отбележим и доста многозначителното изявление, направено на 1 март от прес-секретарят на руския президент Дмитрий Песков. Той казва следното: След „специалната операция в Украйна” Кремъл няма намерение да организира там избори. „Това е отделна страна”. В Кремъл смятат Зеленски за легитимен президент на Украйна.

По повод молбата на Украйна за членство в ЕС Песков заявява следното: това не е военно-политически блок, затова тази тема не присъства сред въпросите за стратегическата сигурност.

Тоест той дава да се разбере, че за разлика от кандидатстването за НАТО, влизането на Украйна в ЕС за Русия не е „червена линия” и Москва няма да възразява срещу това (естествено, ако се изпълнят останалите условия).

Впрочем, друг източник на „Страна”, близък до преговорния процес, казва, че тази схема изглежда красиво само на хартия.

Източникът сочи: „Зеленски не се смята за победен и затова не иска да прави големи отстъпки. Той счита, че руското настъпление издиша. Освен това няма никаква сигурност, че думите на подкрепа от ЕС, прозвучали на 1 март, ще прелеят в бързо приемане на Украйна в ЕС. Сигурно ще бъдат поставени едн куп условия, които ще е наложително да се изпълняват. Е, и най-малкото войната ще трябва да е приключила. Затова е трудно да се каже, че има големи шансове за описания компромис. Но те не са и нулеви. Най-вероятно ще има обсъждания около този базов принцип: ЕС в замяна на отказа от НАТО и на други отстъпки пред исканията на Русия. А какви ще са тези отстъпки, тепърва ще се дискутира. В крайна сметка всичко ще зависи от развитието на ситуацията на фронта. Ако Русия наистина съумее да постигне значими успехи, тогава ще постигне и големи отстъпки. Ако не – отстъпките ще са по-малки. Проблемът е там, че войната е нещо непредсказуемо. И засяга всички страни. Вече много кръв е пролята и има силно ожесточение. Трудно ще е въобще да се правят компромиси”.

„Страна” се допита и до редица политолози относно възможните условия за компромис по по-бързото прекратяване на войната. Представяме мненията им дословно.

Андрей Золоторьов, политолог, ръководител на центъра „Трети сектор”:

„Проблемът е там, че на първия кръг от преговорите и двете страни пристигнаха с нагласата да приемат капитулацията на другата. Хем Русия не сполучи с желания блиц-криг, хем положението на Украйна не е за завиждане. Киев е на ръба на хуманитарна катастрофа. Разкъсана е инфраструктурата. За икономиката даже няма какво да се говори. Но засега, за съжаление, сме в ситуация, когато едните искат прекалено много, а другите са готови да предложат прекалено малко. Ясно е, че такива тези като демилитаризацията или денацификацията на Украйна означават по същество загуба на суверенитет. Няма никакви физически решения, въз основа на които може да се постигне договаряне. Това са идеологически химери.

Що се отнася до възможното кандидатстване на Украйна за ЕС, струва ми се, че в началото на войната това още можеше да стане компромис, способен да удовлетвори Кремъл, а също и всички части на разпокъсаното украинско общество. Но сега за Путин е неприемлив вариант, способен да го уличи в грешка. На него му е нужно да излезе от ситуацията, показвайки на всички, че е победител. Затова е висок рискът, че войната може да продължи дълго с всички произтичащи от това обстоятелства – с хуманитарна катастрофа, с все повече жертви. Боя се Украйна да не бъде разкъсана от Желязна завеса.

Вадим Карасьов, политолог, ръководител на Института за глобални стратегии:

Вече е налице молба за кандидатстване в ЕС по бързата процедура. Но обърнете внимание – това не е молба за влизане в НАТО. Това означава предварително условие за голям компромис. Неутралитет, извънблоков статут. Целта е да не изглежда този неутралитет като поглъщане на Украйна от Русия, нито като предаване на Украйна от Русия, нито като попадане на Украйна в сферата на влияние на Русия. Струва ми се, че тази формула възникна не случайно. Това е като с Швеция, Австрия, Финландия – те са в ЕС е, но не са в НАТО. Молбата за кандидатстване в ЕС вече е нещо като „финландизация” а Украйна. Дали ще се съгласи Русия? Тя сега е въвлечена в обширно бойно поле, това не са само военно-оперативни действия, това са и финансови санкции, и културно задушаване, и превръщане на Руската федерация в маргинал. Засега още вървят преговори между Русия и Украйна на фона на текущите военни действия. Глобални преговори ще има, когато и Западът се включи в тях. Но компромисът все едно ще се оформя с оглед на съотношението на силите на бойното поле, с оглед на икономическата логика и натиска на Запада. Засега компромисът е очертан с пунктирна линя. Веднага привлича вниманието защо е подадена молба за членство в ЕС, а не в НАТО. Очевидно неутралният статут засега изглежда като основна точка във възможността за договаряне.

Владимир Фесенко, политолог, ръководител на Центъра на приложни политически изследвания „Пента”:

Въпросът е преди всичко в тома, готово ли е въобще ръководството на Русия за какъвто и да е компромис Отначало тяхното становище беше само към пълна капитулация на украинската страна. Те се надяваха това да стане бързо и да свърши в Киев. Но то не се случи. Съдейки по изказванията на Путин, аз не виждам у него никаква реална готовност към компромис Той е зациклил върху негативните стереотипи спрямо Украйна. Той сякаш седи в бункера си и играе там някаква компютърна игра, вманиачено прицелен в Киев. Той иска да влезе в Киев и от там да диктува своя ултиматум. Това е главният проблем сега. Засега яз, за съжаление, не виждам от руска страна някаква сериозна готовност към компромис. Пред Макрон и другите държавни дейци той сериозно развива свате стереотипи, които нямат нищо общо с действителността. Именно налудничавата представа на Путин за Украйна е главно препятствие за прекратяването на войната. Но теоретично можем да разсъждаваме за някакви варианти. Въпросният неутрален статут за мен не представлява никакъв проблем, той може да се формулира като извънблоков статут, или пък Европа може да предложи като компенсация някакъв особен статут  в ЕС, дори членство. Може да се даде съгласие за възстановяване на водоснабдяването на Крим и така нататък. Но той иска много повече. В Това е главният проблем.

Владимир Малинкович, политолог и анализатор, Мюнхен:

Преди всичко, преговорите са нещо хубаво. Че са продължили 5 часа, също е хубаво. Че Украйна се е съгласила да се обсъжда неутралния ѝ статут, е хубаво. Това е нужно на Русия, а неутралният статут на Украйна е отказ от влизането ѝ в НАТО. Но Русия трябва да получи някакви гаранции за този неутралитет. А Украйна трябва да получи гаранции за сигурността си. От гледна точка на гаранциите за Русия е необходим ангажимент за промени в конституцията на Украйна. Всичко това е реалистично, отчитайки силната заинтересованост на Макрон, за когото е важно да спечели президентската кампания, а и американците по принцип не са против, те могат да станат и гаранти.

С какво може да бъде съблазнен Киев в тази ситуация? С това, че Русия, след като в конституцията се впише извънблоковият статут, ще се махне отвсякъде, освен от Донбас, включително Мариупол, и от онези селища, които са обкръжени и все едно рано или късно ще бъдат превзети.

Демилитаризацията също ще се случи. А денацификацията – по-скоро не.

Това е реалистичен план, който Путин може да приеме. Не днес, а след няколко дни, когато узрее за разбирането, че без големи човешки жертви големите градове няма как да се завземат. Ако Путин разбере това и ако Украйна даде гаранции за неутралитет, войната може и да бъде прекратена.