С дълга реч и един подпис руският президент Владимир Путин внезапно превърна продължаващата от месеци шумотевица около Украйна от тлееща информационна война в опасност за реална такава.
Заплашителното въоръжено струпване по границата, целящо да принуди Запада официално да се откаже от всички планове за разширяване на НАТО на изток, сега изглежда ще се превърне в съгласувана, макар и локализирана, военна кампания.
На пръв поглед почти нищо не се е променило.
След като изброи предполагаемите недоволства на Русия, датиращи от почти един век, Путин признава независимостта на двете отцепили се от Украйна държавици Донецк и Луганск, официализирайки де факто автономията им и руската военна подкрепа, които са факт от осем години насам.
Москва постъпи по същия начин, за да предотврати устрема на Грузия към НАТО след кратката война през 2008 г., като призна независимостта на двете сепаратистки републики Абхазия и Южна Осетия и ги превърна във военни протекторати. (Руските анализатори от своя страна посочват, че НАТО също направи нещо подобно, като предостави все още оспорваната независимост на бившата сръбска провинция Косово след 11-седмична война през 1999 г.
Но дотук приликите свършват. Сега се очаква руските механизирани войски да се разположат в Донецк и Луганск, където ще заменят местните милиции, които водят боеве с украинските сили от 2014 г. насам. Заплашително е, че Кремъл посочи, че приема териториалните претенции на двете републики върху целия Донбас, две трети от който все още се държи от Украйна.
Според Владимир Евсеев, военен експерт от финансирания от Кремъл Институт на Общността на независимите държави в Москва, в момента в Донбас са съсредоточени 150 000 украински войници – повече от половината от украинската армия. Този регион бе арена на ожесточени сблъсъци през 2014 и 2015 г., и изглежда, че нова конфронтация е неизбежна.
„Смятам, че масовото руско нахлуване, което американските медии прогнозират, е много малко вероятно“, казва Володимир Ишченко, украински социолог и експерт в Института за източноевропейски изследвания към Свободния университет в Берлин. „Курсът, който Путин е избрал, е много по-различен – по-безопасен за Русия, но водещ до постепенна дестабилизация на Украйна. Ще възникнат въпроси за границите на двете републики, което може да доведе до остри сблъсъци между руските и украинските сили, както вече се е случвало. Но това ще бъде ограничена война“, убеден е той.
Една от незабавните и изключително важни промени е, че споразумението Минск II – пътна карта за постигане на мир в Източна Украйна, подписана през 2015 г. от Русия, Украйна, Германия и Франция – вече е безполезно парче хартия. До миналия уикенд още изглеждаше възможно на фона на бурната дипломация на френските и германските лидери украинският президент Володимир Зеленски да бъде притиснат да приложи споразумението, което щеше да доведе до реинтеграцията на Донецк и Луганск в новофедерализирана Украйна. На това щяха да се противопоставят гневно украинските националисти, които виждаха в Минск II формула за предотвратяване на националистическия проект за интегриране към Запада за сметка на Русия.
„Украинските националисти може би са щастливи да видят, че Минск II никога няма да бъде възобновен. Тяхната опозиция е основната причина Зеленски да не може да го приложи, дори и да иска“, казва д-р Ишченко. „Зеленски сега има проблеми, популярността му спада, а социологическите проучвания показват, че мнозинството от украинците не го смятат за подходящ главнокомандващ. Съществува реална опасност от националистическо насилие в хода на развитието на тази криза. Това би било много добре за Путин.“
В дългата си реч, излъчена по телевизията в понеделник вечерта, Путин отиде далеч отвъд практическата обосновка на признаването на бунтовническите републики и ясно постави под въпрос суверенното съществуване на Украйна.
Големи части от Украйна, включително Донбас, Крим и други области в източната част на страната, са били част от Русия в продължение на 300 години и са включени в съветската република Украйна само благодарение на това, което Путин с горчивина определи като „антируска“ политика на Владимир Ленин и болшевиките. Макар да е вярно, че мнозинството в тези региони са рускоговорящи и симпатиите към донбаските сепаратисти са често срещани, експертите отбелязват, че Путин изрично оспорва приетия световен ред, чийто основен градивен елемент е суверенната държава и нейната териториална цялост.
„Путин звучеше така, сякаш дългосрочната цел е да се отърве от Украйна като държава“, казва Фьодор Лукянов, председател на Съвета за външна и отбранителна политика – мозъчен тръст на високо равнище, който често съветва Кремъл. „Може да бъде доста опасно, когато политиците се превръщат в историци и използват това, за да оправдаят конкретни действия. Всеки такъв разказ е конструкция и не е много добър ориентир за политиката“.
Лукянов казва, че западните санкции едва ли ще възпрат Русия, която се подготвя за този момент още от началото на санкциите, когато Москва анексира Крим през 2014 г.
Всякакви наистина тежки санкции, като например изключването на Русия от световната банкова система или отмяната на газопровода „Северен поток 2“, биха имали опустошителен ефект върху Русия, но също така биха довели до вредни последици за световната икономика, особено за европейците, които получават 40% от природния си газ и 25% от петрола си от Русия. Германският канцлер Олаф Шолц обяви във вторник, че сертифицирането на „Северен поток 2“ ще бъде преустановено за неопределено време след решението на г-н Путин да признае бунтовническите републики. „Ако нещата не ескалират допълнително, това не е задължително да бъде краят на дипломацията“, надява се Лукянов.
Може би е твърде рано да се прецени реакцията на руската общественост на събиращите се военни облаци. Проучване, направено миналия уикенд от финансираната от държавата агенция ВЦИОМ, установи, че 78% от руснаците подкрепят решението на правителството да приеме десетки хиляди бежанци от Донецк и Луганск, които бягат от предполагаеми нападения на украинските сили. Само 13% се противопоставят на този план.
„Средностатистическите руснаци смятат, че Путин е показал сила в тази ситуация, поради фактора НАТО и факта, че хората в тези сепаратистки региони са възприемани като руснаци“, казва Олга Крищановская, водещ руски социолог, чийто съпруг е украинец. „Речта на Путин беше противоречива. Но хората наистина вярват, че разширяването на НАТО е проблем. Хората не анализират ясно нещата и не оценяват последствията, които със сигурност ще последват“.
About The Author
