На фона на битката на думи между американски, западноевропейски и руски лидери, най-влиятелните медии в САЩ се открояват като основен фактор за засилване на войнстената реторика, показва изследване на уебсайта MintPress News.
Деветдесет процента от публикуваните напоследък коментарни статии в „Ню Йорк Таймс“, „Вашингтон Пост“ и „Уолстрийт Джърнъл“ по отношение на Русия и Украйна са с ястребски възгледи за конфликта, а антивоенните гласове рядко получават трибуна. Колонките с мнения в преобладаващата си част изразяват подкрепа за изпращането на американски оръжия и войски в региона. Русия повсеместно е представяна като агресор в този спор, като медиите премълчават ролята на НАТО за засилване на напрежението и почти не споменават сътрудничеството на САЩ с неонацистки елементи в украинската управляваща коалиция.
Периодична истерия
Западните медии и правителства изразиха тревога от предполагаемото струпване на руски военни сили в близост до над 1200-километровата граница с Украйна. Според сведенията в тази област има почти 100 000 военнослужещи, което накара президента Джо Байдън да предупреди, че това е „най-същественото нещо, което се е случвало в света от гледна точка на войната и мира след Втората световна война“.
Това обаче далеч не е първата медийна паника заради предполагаемо предстоящо руско нахлуване. Всъщност предупреждаванията за гореща война в Европа са се превърнали в почти ежегодно явление . През 2015 г. издания като „Ройтерс“ и „Ню Йорк Таймс“ твърдяха, че Русия струпва войски и тежка огнева мощ, включително танкове, артилерия и ракетни установки, непосредствено на границата, а в обикновено заспалите погранични градове кипи оживление.
През 2016 г. се стигна до още по-голяма истерия, като всички медии прогнозираха, че войната е зад ъгъла. Тогава британският “Гардиън” съобщи, че скоро Русия ще има 330 000 войници на границата. Въпреки това нищо не се случи и историята беше тихомълком изоставена.
С настъпването на следващата пролет се появиха нови предупреждения за конфликт. „Уолстрийт Джърнъл“ твърдеше, че на границата са разположени „десетки хиляди“ войници. “Ню Йорк Таймс” увеличи тази цифра на „до 100 000“. Няколко месеца по-късно други медии в САЩ обявиха, че към войниците се присъединяват и хиляди танкове.
В края на 2018 г. „Ню Йорк Таймс“ и други медии отново се вдигнаха на крак заради ново руско струпване, този път на 80 000 военни единици. А през пролетта на миналата година широко се съобщаваше (например от “Ройтерс” и “Ню Йорк Таймс”), че Русия е събрала на границата с Украйна армия с обща численост доста над 100 000 единици, което беше сигнал, че войната е неизбежна.
Следователно, според западните данни, на границата на Украйна има значително по-малко руски части, отколкото преди 11 месеца. Освен това от другата страна те са балансирани от четвърт милион украински войници.
Затова на много читатели ще им бъде простено, ако си помислят, че реалността заприличва на филма “Омагьосан ден”. И все пак този път има нещо различно: отразяването на конфликта е огромно и вече месеци наред доминира в новинарския цикъл, което преди просто не се случваше. Възможността за война изплаши американците и предизвика призиви за много по-висок военен бюджет и преработване на американската външна политика, за да се противодейства на тази предполагаема заплаха
От своя страна Русия многократно е отхвърляла всички твърдения, че планира да нападне Украйна, като ги е определя като „фантазии“. „Разговорите за предстояща война сами по себе си са провокативни. Изглежда, че [САЩ] призовават към това, искат и чакат [войната] да се случи, сякаш искат да сбъднат спекулациите си“, заяви посланикът на Русия в ООН Василий Небензя.
Може би по-изненадващо е, че украинското правителство изглежда е съгласно с това, признавайки, че всеки конфликт би бил опустошителен както за руската, така и за украинската икономика, и че дори само дрънкането на саби и перспективата за такъв конфликт вече оказва влияние върху бизнеса и инвестициите. „Не виждаме никакви основания за изявления за пълномащабно настъпление във нашата страна“, заяви Олексий Данилов, главен секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна. В интервю за Би Би Си Данилов също така разкри раздразнението си от медиите, които неоснователно нагнетяват страхове и напрежение.
По страниците на водещите вестници
За да провери твърдението на Данилов, че западните медии са сред най-силно подкрепящите войната, MintPress проведе проучване на три от най-известните и влиятелни американски медии: “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон Пост” и “Уолстрийт Джърнъл”. Заедно тези три издания често определят дневния ред на останалите медии и може да се каже, че са адекватна репрезентация на корпоративния медиен спектър като цяло. Използвайки термина за търсене „Украйна“ в глобалната база данни за новини на Factiva, бяха прочетени и проучени всички мнения за конфликта, публикувани между 7 и 28 януари. Така е получена извадка от общо 91 статии; 15 в „Таймс“, 49 в „Пост“ и 27 в „Джърнъл“.
Като цяло тонът на трите изследвани вестника е изключително ястребски, като около 90% от коментарните статии подкрепят идеята за „твърда политика“. Тонът на вестниците почти не се различава. „[Руският президент Владимир] Путин се стреми към нещо повече от Украйна. Да му отговорим точно сега е от решаващо значение“, гласи заглавието на статията на бившия генерал Уесли Кларк във “Вашингтон пост”. Колумнистът Макс Бут твърди, че Путин „определено иска да възроди съветската империя“. Колегата на Бут в „Пост“ Хенри Олсен отправя ожесточена атака срещу Байдън, че не действа достатъчно ястребски, и описва президента като слабак, който не е годен да ръководи. Междувременно „Уолстрийт джърнъл“ се възползва от възможността да осъди американската левица за това, че се фокусира върху несъществуващия американски империализъм, докато би трябвало да се обедини с официален Вашингтон, за да се бори с империализма на единствените места, където той още съществува: Русия и Китай. Малкият отпор на непрестанното биене на барабани за война идва от гласове като Питър Бейнарт в „Таймс“, Катрина Воден Хювел в „Пост“ или от по-изолационистки настроени консервативни гласове. Те обаче са рядкост.
Налице е фактическо единодушие в представянето на Русия като агресор – 87 от 91 статии представят въпроса в тази рамка (останалите четири не идентифицират нито Русия, нити НАТО като агресор). Материалите преимуществено изразяват подкрепа за изпращането на огромни количества от това, което администрацията на Байдън нарече „смъртоносна помощ“ (т.е. оръжия), както и за разполагането на американски войски в региона – ход, който бързо би увеличил заплахата от ядрена война. Както пише Брет Стивънс в „Таймс“:
“Най-добрият краткосрочен отговор на заплахите на Путин е този, който администрацията на Байдън най-после започва да обмисля: постоянното разполагане на голям брой американски сили в държавите от НАТО на първа линия – от Естония до Румъния. Доставките на оръжия за Киев, които засега се измерват в килограми, а не в тонове, трябва да се превърнат в пълномащабен въздушен мост.”
“Пост” обаче стига много по-далеч, като в една от колоните си настоява САЩ незабавно да изпратят около 85 000 войници в региона – бройка, която според изданието трябва да бъде допълнена и от други членове на НАТО.
“Джърнъл” обаче стигна най-далеч от всички, като призова САЩ да се превърнат в глобална военна държава, за да могат да водят две световни войни едновременно. Колумнистът Уолтър Ръсел Мийд твърди с доловимо задоволство, че:
“Военните бюджети ще трябва да нарастват, тъй като САЩ увеличават капацитета си срещу Русия и Китай. Европа, Близкият изток, Африка на юг от Сахара и Латинска Америка – всички те изискват по-голямо внимание от страна на САЩ и съюзниците им, дори ако продължаваме да се подготвяме в Индо-Тихоокеанския регион. САЩ ще трябва да прекарват по-малко време в инспектиране на моралните недостатъци на потенциалните съюзници и повече време в мислене за това как могат да задълбочат отношенията си с тях.”
Дълга история на нарушено обещание
Както се казва, контекстът е всичко. Правителството на САЩ вижда ситуацията така: Русия е постоянно дестабилизиращо влияние. Путин, който по-рано е заявявал, че Украйна „не е държава“, финансира сепаратистки групи в района на Донбас, незаконно анексира Крим и ежедневно бомбардира Украйна с пропаганда. От войната в Грузия до изпращането на войски в Казахстан за потушаване на неотдавнашно въстание, Русия води ариергардни действия, за да предотврати разпространението на демокрацията. Тя също така зае конфронтационна позиция спрямо САЩ, като хакна изборите през 2016 г. и 2020 г., за да помогне на предпочитания от нея кандидат.
Много руснаци обаче оспорват тези твърдения и започват разказа още IX в. с Киевска Рус – държава, чиято столица е Киев и откъдето идва думата „Русия“. Неизпълнените обещания, дадени от правителството на САЩ на СССР хиляда години по-късно, също заемат важно място в историята. Първата администрация на Буш, както и правителствата на Западна Германия и Великобритания, уверяват съветския лидер Михаил Горбачов, че НАТО никога няма да се разшири „и на един инч“ на изток от Германия. Това, разбира се, се оказа обещание, което ще нарушено, и антируският военен съюз се разшири в цяла Източна Европа, като сега включва три бивши съветски републики, които граничат с Русия.
Както подчертава руско-американският журналист Яша Левин, САЩ се намесват изключително активно във вътрешните работи на Украйна, като дори принуждават правителството да повиши цените на газа и да увеличи данъците върху алкохола и цигарите. Освен това Вашингтон финансира неправителствени организации и местни медии и заплашва да вкара в затвора украински олигарси, ако не бъдат изпълнени по-нататъшни американски искания.
Ролята на Вашингтон в Майданската ревюлюция през 2013-2014 г. обаче е най-яркият пример за американска намеса. Опитвайки се да противопостави двата блока един на друг, украинският президент Виктор Янукович преговаря за търговски сделки едновременно и с Европейския съюз, и с Русия. В крайна сметка той избра по-доброто руско предложение. Вместо да приеме поражението обаче, Западът веднага започна да организира преврат, като финансира и подкрепя уличните протести в цялата страна. Високопоставени служители на САЩ като сенатор Джон Маккейн и помощник-държавния секретар Виктория Нюланд отлетяха за Украйна, за да ръководят демонстрациите, като последната дори се прочу с това, че раздаваше курабийки на протестиращите на площад „Независимост“ в Киев. В крайна сметка Янукович беше свален през февруари 2014 г.
Няма как да се съмняваме, че майданският епизод е организиран, поне отчасти, от САЩ. Изтеклият аудиозапис на разговор на Нюланд с посланика на САЩ в Украйна Джефри Пайът показва, че Вашингтон на практика е подбрал следващото правителство на Украйна. „Не мисля, че Клич трябва да влезе в правителството. Не мисля, че това е необходимо. Не мисля, че това е добра идея“, чува се как Нюланд казва, визирайки боксьора, превърнал се в политик, Виталий Кличко. „Мисля, че Яц [Арсений Яценюк] е човекът, който има икономически опит, управленски опит“, продължава тя. Двамата обсъждат и плановете за осъществяване на новата администрация. Разбира се, по-малко от месец след изтичането на аудиозаписа, Яценюк стана следващият министър-председател.
От 2014 г. насам украинското правителство провежда кампания за приватизация и сключи сделките с ЕС, които Янукович преди това отхвърляше. То също така агресивно прочиства руския език от училищата и медиите, вкара в затвора политици от опозицията и закрива опозиционните медии. Около една трета от украинците говорят руски като роден език.
Този контекст почти не се споменава в трите вестника, но когато се споменава, обикновено е описан с възторжени думи. Вестник „Вашингтон пост“ твърди, че търговското споразумение между Украйна и Русия е равносилно на руско „нахлуване в Украйна“ и е просто опит на Путин да „подкупи Украйна с предложение за 15 милиарда долара под формата на заеми и по-ниски цени на газа“. “Уолстрийт джърнъл” нарича Янукович просто „марионетка на г-н Путин“. Междувременно “Ню Йорк Таймс” приветства това, което одобрително нарича „процес на украинизация“, тъй като „руският език се изтласква от училищата, а руската телевизия – от медийното пространство“. В момента Таймс обвинява Китай, че прави нещо много подобно в западната си провинция Синдзян, като осъжда процеса като „геноцид“.
Да не виждаш фашизма там, където е – и да го виждаш там, където не е
Мускулите на Майданската ревюлюция бяха осигурени от крайно десни паравоенни формирования като скандалния батальон „Азов“ – неонацистка милиция, която сега е включена в състава на украинската армия. Правителството на САЩ насочи огромни суми пари и ресурси към тези групи, а фашистки лидери като Олег Тягнибок споделяха сцената с Маккейн и Нюланд. Изтеклият аудиозапис на Нюланд ясно показва, че тя е имала известно влияние върху Тягнибок и неговите сили. Поне от 2015 г. насам ЦРУ директно обучава фашистки милиции в страната.
Днес има откровено нацистки елементи в структурата на властта в Украйна, която прокарва закони за обявяване на украинските фашистки ескадрони на смъртта от времето на Втората световна война, извършили Холокоста, за герои и борци за свобода. На всеки 1 януари в Киев се провежда голямо факелно шествие в чест на нацисткия колаборационист Степан Бандера, като много често се скандира „Евреите вън“. В момента в цялата страна има стотици паметници на фашистките колаборационисти.
Вече две поредни години Украйна и САЩ са единствените страни, които гласуват против резолюции на ООН „срещу възхваляването на нацизма, неонацизма и други практики, които допринасят за подхранването на съвременните форми на расизъм“. Правителството на САЩ нарича резолюциите „руска дезинформация“.
Трите изследвани вестника решават проблема с тревожните фашистки връзки в Украйна, като просто не ги споменават – дори в статии, в които репортерите се оказват внедрени в украинската армия, която е средище на крайнодесни организации. Само в една статия от извадката от 91 – спокойна и внимателна статия на независимият журналист Бранко Марчетич за „Вашингтон пост“ – те изобщо биват споменати. И ако се съди по секцията с коментари под нея, повечето читатели на изданието посрещат тива с ярост.
Бут, печално известен като „ястреб“ колумнист, засяга косвено на тези притеснителни факти, като пише, че „според думите на [Путин] гнусни чужди сили, „радикали“ и „неонацисти“, преследващи „антируски проект“, се опитват да измъкнат украинците от законното им място под крилото на Москва“, но веднага отхвърля това като „непрестанна пропаганда на режима“. С изключение на това, крайната десница в Украйна не се споменава. Напротив, украинското правителство до голяма степен е представено като похвална, млада демокрация, която се бори за оцеляване.
Това не означава, че не се говори за нацисти. Всъщност пресата е пълна с тях. Над 10% от изследваните статии директно или индиректно сравняват Владимир Путин с Хитлер. Например “Вашингтон пост” започва редакционната си статия за Украйна от 8 януари по следния начин:
“Брутален диктатор, който се е домогнал до властта въз основа на теории на конспирацията и обещания за възстановяване на империята, възстановява армията си. Започва да заплашва, че ще завземе териториите на съседите си, обвинява демокрациите за кризата и изисква, за да я разрешат, да пренапишат правилата на международната политика – и да преначертаят картата – така, че да му допаднат. Демокрациите се съгласяват на мирни преговори, надявайки се, както трябва, да избегнат войната, без да възнаградят неоправдано агресията.
Какво се случва след Мюнхен през 1938 г. е въпрос на история: Великобритания и Франция продават част от Чехословакия на Германия на Адолф Хитлер в замяна на лъжливото му обещание да не воюва.”
Коментарът продължава с натрапване на идеята, че Путин = Хитлер. Редакционните статии трябва да представят колективната мъдрост на висшия екип и да задават тона на останалата част от репортерския екип и на целия медиен пейзаж. По този начин редакционната колегия ясно изразява мнението си за това какъв вид отразяване се изисква.
“Ню Йорк таймс“ и „Уолстрийт джърнъл“ редовно отправят предъупреждения срещу “политиката на умиротворяване” на Путин – термин, който обикновено се използва за периода на меко сътрудничество на Запада с режима на Хитлер, преди да промени курса си и да му се противопостави. „Таймс“ заявява, че светът е „затаил дъх в очакване Владимир Путин да отхапе парче от Украйна по начина, по който друг реваншистки европейски диктатор някога отхапа парче от Чехословакия“ – още една препратка към Хитлер. Посланието е просто: това е повторение на Втората световна война.
Макар че Владимир Путин може да бъде наречен с основание много неща, въплъщението на Хитлер е твърде неправдоподобно. Неспособни да представят подходящ контекст, който да се отклони от тази линия, диванните генерали, които искат война, се заеха да психоанализират руския лидер и да го обсипват с всякакви обиди. Само в тази триседмична извадка Путин е обявяван за „зъл диктатор„, „бандит“, „социопат от КГБ“ и „жалък откачалник“. Дългогодишният колумнист на „Таймс“ Томас Фридман, в своя уникален стил, го описва като „бившето гадже на Америка от ада“ и продължава:
“Путин е еднолична психодрама с гигантски комплекс за малоценност спрямо Америка, който го кара винаги да обикаля света с толкова голям облак от злоба, че е удивително как може да се промушва през всяка врата”.
И все пак, при цялата психоанализа, западните специалисти са тези които се оказват заключени в собственото си въображение и обсебени от предполагаемата нужда да изглеждат силни пред Путин. Позовавайки се на конгресмена от Южна Каролина Джо Уилсън , „Пост“ обявява, че „слабостта е провокация“. „Владимир Путин не мисли като нас“, предупреждава ястребът, бивш посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол, и продължава с твърдението, че Путин смята унищожаването на Америка и световния ред за своя „свещена съдба“.
Твърдението на Путин, че Украйна е подготвяна за присъединяване към враждебен военен съюз, е посрещано с презрение и насмешка в западните медии. „Нито един от страховете, които пропагандата на Кремъл разиграва, няма никаква основа в реалността… Никой не е обмислял сериозно членство в НАТО за Украйна или Грузия. Плановете за американски ракети в Източна Украйна, насочени срещу Русия, са чиста фантазия“, информира читателите си “Вашингтон пост”, а в друга редакционна статия добавя:
“Цялата тази криза е измислена от г-н Путин като част от дългосрочните му усилия да осуети демократичното развитие и нарастващата западна ориентация на Украйна и да възстанови руската хегемония над бившата съветска империя. Тя няма нищо общо с разширяването на НАТО, чийто основополагащ договор разрешава само отбранителни военни действия.”
Читателите в Югославия, Афганистан, Сомалия или Либия може да имат различни мнения за това дали НАТО е използван единствено с отбранителна цел.
И все пак, едновременно с категоричното отричане, че Украйна ще се присъедини към НАТО, изследваните статии отхвърлят основното искане на Путин алиансът просто да декларира официално това като „глупаво„, „екстравагантно„, „нереалистично“ и „невъзможна стартов точка“ – позиция, която е трудна за разбиране, ако това е всичко, което е необходимо, за да се предотврати Третата световна война. В действителност НАТО наистина се стреми да приеме както Украйна, така и Грузия, след като още през 2008 г. обеща и на двете страни, че ще го направи.
Политиката на тръбопроводите и пукнатините в съюза на НАТО
Колумнистът на „Вашингтон пост“ Даниел Дрезнер обяви, че „Путин е успял да постигне най-лошия си стратегически резултат: обединението на НАТО“. Но това изглежда като пожелателно мислене. Германия и Франция, най-могъщите държави в Западна Европа, открито изразиха нежелание да изострят ситуацията. Германското правителство не позволи на британски военни самолети, превозващи оръжия за Украйна, да преминат над въздушното му пространство и блокира доставките на произведени в Германия оръжия от балтийските държави за Украйна. Още по-важно е, че Кай-Ахим Шьонбах, вицеадмирал на германските военноморски сили, публично осъди това, което според него е безразсъдно нагнетяване на напрежението. Шьонбах заяви, че Западът отказва да окаже на Путин дори малко уважение и че трябва да приемем анексирането на Крим като свършен факт. За това откровено заключение той беше принуден да подаде оставка.
Президентът на Франция Еманюел Макрон е толкова разтревожен от стремежа на САЩ и Великобритания да ескалират напрежението, че призова ЕС да започне собствени преговори с Русия – преговори, които изключват САЩ и Великобритания. “Вашингтон пост” определи Германия и Франция като „умиротворители“ на един диктатор, а “Уолстрийт джърнъл” – като марионетки на Путин и на китайския премиер Си Дзинпин.
Нежеланието на ЕС да подкрепи водената от САЩ война срещу Русия до голяма степен се дължи на енергийната му зависимост от Москва. Понастоящем Русия доставя почти половината от газа и около една четвърт от петрола на ЕС. Този дял вероятно ще се увеличи с предстоящото завършване на газопровода „Северен поток 2“, който минава по дъното на Балтийско море директно до Северна Германия. Съединените щати неведнъж са изисквали Европа да отмени този проект, настоявайки континента да задоволява енергийните си нужди от близкоизточни диктатури под контрола на САЩ или директно от САЩ, на цена около четири пъти по-висока от тази на руския газ. Понастоящем САЩ обмислят да наложат санкции на германските компании, участващи в „Северен поток 2“.
„Ако Байдън не може да се противопостави на Германия, как може да се противопостави на Путин?“, пита един от колумнистите на „Вашингтон пост“, като в същата статия иска Германия да бъде „наказана“ чрез извеждане на американските войски от нейните територии. „Защо Германия… трябва да продължи да бъде възнаграждавана с икономическите ползи от американските бази?“, попита авторът, като обрисува американската окупация в светлина, която някои читатели може да не споделят.
Междувременно скептичната към климатичните промени редакция на „Уолстрийт джърнъл“ се възползва от възможността да твърди, че Русия се е внедрила в европейското екологично движение, убеждавайки го да заеме глупави позиции, като например да бъде против фракинга или въглищните централи. Според тях всичко това е част от успешните усилия да се запази зависимостта на Европа от руския газ.
Според желанията на военната машина
Ако придвижването на руски войски е не се различава особено от това, което се случва почти всяка година от 2014 г. насам, какво обяснява медийният цирк?
За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме доклада-стратегия, изготвен за Байдън през март 2021 г. от мозъчния тръст на НАТО Атлантически съвет. Озаглавен „Байдън и Украйна: Стратегия за новата администрация”, докладът поставя набор от цели, които трябва да бъдат постигнати.
В секцията „Ключови препоръки“ се посочват редица действия, които правителството на Байдън трябва да предприеме. Сред тях са включени: „Работа с Конгреса за увеличаване на военната помощ за Украйна до 500 млн. долара годишно“; „Задълбочаване на интеграцията на Украйна в НАТО“ чрез потенциално „установяване на постоянно военно присъствие на САЩ“ в страната; и „стартиране на План за действие за членство в НАТО (ПДЧ) за Украйна“, ако Русия остане „непримирима“. „Запазване на курса по „Северен поток 2“ и „Стратегически подход към санкциите“ също са включени в списъка с ключови точки, както и подкрепа за приватизация и засилване на “свободния пазар” в Украйна.
Съставеният от бивши посланици на САЩ в Украйна, Полша и Русия, както и от бившия заместник-генерален секретар на НАТО доклад, съдържа препоръки, които са почти като списък с всичко, което САЩ се опитват да прокарат в момента. През януари Конгресът започна да прокарва спешно законопроект за оръжейна помощ на стойност 500 млн. долара, който ще превърне Украйна в третия по големина получател на американски оръжия в света, съперничещ си само с Египет и Израел. САЩ изпращат хиляди военнослужещи в Източна Европа; тяхната опозиция срещу „Северен поток 2“ остава все така шумна. Същевременни украинското правителство под ръководството на президента Володимир Зеленски наистина се движи към икономическа шокова терапия, каквато иска да види Атлантическият съвет. Всичко това може да накара един циник да погледне на настоящата криза като на извинение за прокарване на отдавнашни цели на естаблишмента в САЩ.
“Не ни е нужна тази паника”
Нищо от това не помага на обикновените хора, живеещи в страната, която прессекретарят на Белия дом Джен Псаки нарече „нашия източен фланг“. Украинците са обезпокоени от тежката икономическа ситуация, свела половината население под линията на бедността – най-високият процент в Европа. Според проучване, проведено от спонсорирания от правителството на САЩ Международен републикански институт, най-голямо безпокойство сред гражданите предизвикват инфлацията и нарастващите разходи за отопление и електричество. Същото проучване показва, че страната е разделена по отношение на това накъде иска да се насочи в политическо отношение: 54% желаят да се присъединят към НАТО и 58% към Европейския съюз, но значителни малцинства предпочитат по-голяма интеграция с Русия. Според неотдавнашен доклад на асоцииран с НАТО мозъчен тръст украинците възприемат като заплаха както Русия (63% от населението), така и Съединените щати (51%).
В същото време в самите САЩ, въпреки медийното дрънкане на саби, общественото мнение не е особено склонно към конфликт с Русия. Проведено наскоро проучване на Rasmussen показа, че само 31% от американците смятат, че американски войски трябва да бъдат изпратени в Украйна, дори ако Русия започне инвазия. Самият президент Байдън дори се опита да подлее студена вода в пламъците на войната, заявявайки, че САЩ няма да реагират на „незначително нахлуване“ от страна на Русия – изявление, което възмути ястребите във Вашингтон.
Същевременно военнопромишления комплекс с нетърпение очаква увеличаване на поръчките. През януари главният изпълнителен директор на Raytheon Грег Хейс уверено заяви: „Напълно очаквам, че ще видим някаква полза от кризата в Украйна.“ В момента акциите на Raytheon и Northrop Grumman се доближават до исторически върхове. Финансирани от оръжейната индустрия медии като “Политико” публикуват материали, в които се чудят дали САЩ трябва да „разклатят клетката на Путин“, а журналистите на пресконференциите в Белия дом продължават да подтикват администрацията към по-агресивна позиция.
Самият президент Зеленски порица западната преса за хиперболизирането на ситуацията. „Образът, който създават средствата за масова информация, е, че имаме войници по пътищата, имаме мобилизация, хората заминават нанякъде. Това не е така. Не се нуждаем от тази паника“, каза той. Проучването на коментарните страници на трите най-престижни американски издания показва, че Зеленски е прав: никой не иска война, с изключение на ястребовите елементи в системата на националната сигурност и сред пресата, която все повече изпълнява нейните поръчки.
*Алън Маклауд е автор на книгите изследовател и журналист. Автор на книгите Bad News From Venezuela: Twenty Years of Fake News and Misreporting и Propaganda in the Information Age: Still Manufacturing Consent, редица академични изследвания и статии в MintPress News, FAIR.org, The Guardian, Salon, The Grayzone, Jacobin Magazine, и Common Dreams.
About The Author
