Истерията по лансираната от САЩ тема „Предстоящо нахлуване на Русия в Украйна” не секва, и много големи медии по света затъват в нея все по-грозно. Голямо излагане допусна и авторитетната американска медия „Блумбърг”. На сайта ѝ внезапно цъфна стряскаща аудиторията и изглеждаща достоверна заради масираната и продължаваща месеци наред кампания новина „Русия нахлу в Украйна”.
Тя остана на сайта около 30 минути, след което въпросната „новина”, оказала се напълно фалшива, изчезна от сайта на „Блумбърг”. А медията поднесе извиненията си на публиката, че била допусната случайна грешка. „Подготвихме заглавия за много сценарии и заглавието „Русия нахлу Украйна“ беше по невнимание публикувано около 16:00 ч. днес (на 4 февруари – б. р.) на нашия сайт“, посочва се в съобщението.
Българската журналистическа колегия с по-дълъг житейски и професионален опит би могла и да прояви разбиране към „заглавия за много сценарии”, като се има предвид, че някои наши медии още през април 1979 г. излязоха с цели фалшиви броеве, отпечатани предварително, за уж осъществило се скачване на космическия кораб „Союз-33” с нашия космонавт Георги Иванов и съветския му колега Николай Рукавишников на борда с орбиталната станция „Салют-6”. В предварително подготвените „репортажи” имаше дори колорит за рязане на българска луканка в орбита.
Само че поради извънредна ситуация и технически проблем „Союз-33” въобще не успя да се скачи със „Салят-6”, и Иванов и Рукавишников едва оцеляха, приземявайки кораба си с ръчно управление и проявявайки изключителен героизъм.
Предварително отпечатаните по онова време броеве с „репортажи” за никога не случили се събития станаха библиографска рядкост и професионален куриоз.
Но случаят сега с „Блумбърг” не е просто куриоз. А много тревожен сигнал за най-малко три неща.
Първо, че пропагандната истерия около Русия и Украйна е все по-сериозна заплаха за световния мир, който очевидно човечеството се е отучило да цени – иначе отдавна щеше да има поне реципрочен на градусите на истерията граждански отговор с масови антивоенни демонстрации, каквито пак по-старите в нашата гилдия помним от 1983-та, когато в Англия, Италия и Германия бяха разположени американските ракети „Пършинг” и „Крус”.
Второ, излагането на „Блумбърг”, допълващо, впрочем, цяла поредица сходни „грешки” и в други световни медии с много претенции, като прословутата Си Ен Ен, примерно, показва колко ниско са паднали критериите за журналистически професионализъм дори в уж най-авторитетните медийни марки. И колко неприкрито геополитическите пристрастия вече заместват остатъците от „обективност” в остатъците от „журналистиката”.
Трето, ако в случая с нашия космонавт „предварителните” броеве бяха куриозни, но не носеха заплаха за никого, сега „предварителното” заглавие, уж „случайно” изтекло в „Блумбърг“, носи целия зловещ потенциал на „искрата”, от която може да пламне голяма и страшна война в Европа.
Извиненията пост-фактум няма да съживят хората, които ще бъдат погубени в месомелачката, която една такава „грешка” е в състояние да отприщи. Няма кой да съживи онзи един милион иракчани, които бяха пожертвани заради лъжливата епруветка с „бял прах”, размахана от Колин Пауъл в ООН през 2003-та като прелюдия за интервенцията на САЩ в Ирак, придружена от компанията на „пуделите”, сред които и България записа срама си…
Няма кой да върне в търбусите на американските бомбардировачи онези 7 милиона тона бомби – три пъти повече, отколкото през цялата Втора световна война! – изсипани над многострадален Виетнам след фалшивия „Тонкински инцидент” през 1964-та с никога несъществувалия виетнамски обстрел срещу американски кораб, използван като повод за срамната Виетнамска война на САЩ…
Ако днес няма журналисти, които да реагират така, както реагираха достойните гласове в нашата професия по света и у нас при тези и при много други подобни исторически лъжи и драми, значи журналистиката, чийто най-важен белег е съзвучната с общочовешкия морал съвест, вече е паднала като първа жертва в превземащия ни нов Холокост. Холокост, изтребващ Истината.
About The Author
