Президентът на Руската федерация Владимир Путин допусна, че ако бъде приета в НАТО, Украйна може да реши да започне военна операция в Крим. Тогава Русия ще е принудена да отговори, което означава да влезе във война със Североатлантическия алианс. „Някой мисли ли изобщо за това?”, попита Путин по време на обща пресконференция в Москва с гостувалия му премиер на Унгария Виктор Орбан, на която руският президент очерта сценариите, възможни при украинско членство в НАТО
Според руския лидер САЩ „не толкова се грижат за сигурността на Украйна”, а дори и да се грижат, това им е „на втори план”, колкото са си поставили като „главна задача да сдържат развитието на Русия”. Путин смята, че самата Украйна и ситуацията в тази страна са само инструмент за постигането на тази цел на Вашингтон. „Това може да се постигне по различни начини – като ни въвлекат в някакъв въоръжен конфликт и като принудят съюзниците си в Европа да въведат срещу нас онез същите най-сурови санкции, за които говорят днес в САЩ,” посочи президентът на Русия.
Той очерта и други възможни сценарии, при които след приемането на Украйна в НАТО да насочат от нейна територия ударни оръжейни системи и „да стимулират някакви бандеровци към решаване на въпроса за Донбас или Крим по въоръжен пат, като по този начин все пак ни въвлекат във въоръжен конфликт”.
Коментирайки изпълнението на Минските споразумения, Путин се позова на различни изявления по този повод: „Ние, от една страна, чуваме декларации, че Украйна иска да изпълнява споразуменията, обвиняват нас, че не ги изпълняваме, а в същото време звучат публични коментари, че ако Украйна ги изпълни, ще се разпадне.”
Мнението на Путин е, че всички тези въпроси изискват много внимателно разглеждане и отчитане на интересите на всички страни. „Казват ни: всяка страна има право да избира своя собствена система за сигурност. Съгласни сме с това”, посочи руския президент. Същевременно обаче той попита риторично, визирайки Украйна: „А никой ли не мисли, че ако тя предизвика такива заплахи за Русия, то ще предизвика аналогични заплахи и за себе си?”
Руският лидер изтъкна, че ако всички въпроси се разглеждат в дълбочина, то ще е очевидно, че за избягване на негативен сценарий в развитието на ситуацията ще е необходимо реалистично да се зачетат интересите на всички страни, включително и на Русия, като се намери вариант за решаване на този проблем.
„Нали сме подписвало договори и съответни споразумения в Истанбул и Астана, в което е записано, че нито една страна не може да гарантира сигурността с за сметка на сигурността на другите? Значи ето, ние казва че, че приемането на Украйна в НАТО подкопава нашата сигурност и молим да се обърне внимание на това,” каза Путин.
Той коментира за първи път публично и отговора на Вашингтон на изпратените му преди това от Москва предложения за гаранции на сигурността. Кремъл не забелязва Щатите да се стараят да се съобразят с трите основни руски искания, заяви Путин. Става дума за отказ на НАТО да се разширява повече на Изток, за ангажимент да не се разполагат ударни системи на Алианса край руските граници и за връщане на натовската военна инфраструктура към състоянието ѝ през 1997 г.
На свой ред унгарският премиер Виктор Орбан увери, че в Европейския съвет няма нито един държавен лидер, който да иска конфликт с Руската федерация. Орбан изрази увереност, че разногласията между Русия и Запада могат да се преодолеят, като се сключат споразумения, които да гарантират мира и руската сигурност и да са приемливи за членките на НАТО. Унгарският гост нарече визитата си в Москва „миротворческа” и подчерта, че Будапеща е за продължаване на диалога между западните страни и Русия.
About The Author
