Разполагането на руски войски като част от военен съюз за потушаване на разрастващите се протести в съседен Казахстан ще има сериозни последици за външната и вътрешната политика на Москва, твърдят експерти пред Moscow Times.
„Засега това не е толкова въоръжена намеса, колкото полицейска операция“, казва Андрей Кортунов, ръководител на Руския съвет по международни въпроси (РСМД), мозъчен тръст, свързан с Кремъл. „Но ако тя се проточи, последствията за Русия могат да се увеличат.“
Изпращането на 3000 руски десантчици стана факт, след като казахстанският президент Касъм-Жомарт Токаев отправи официална молба за помощ към Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) – постсъветски военен съюз, ръководен от Русия. Заедно с Русия още 4 от 6-те държави членки на ОДКБ – Армения, Беларус, Киргизстан и Таджикистан, изпратиха военни контингенти в също членуващия във военната организация Казахстан – важна регионална сила с огромни енергийни ресурси и член-основател на Евразийския икономически съюз, регионален търговски блок, ръководен от Русия. Токаев заяви, че намесата е необходима, за да се противодейства на „терористична заплаха“, след като протестите срещу повишаването на цените на газа се разпространиха в цялата страна, а демонстрантите в търговската столица на Казахстан Алмати заграбиха оръжия, запалиха правителствени сгради и затвориха основното международно летище в страната.
Казахските медии съобщиха, че по време на размириците са били убити най-малко дванадесет полицейски служители, като се съобщава за още „десетки“ жертви. На 6 януари в социалните медии бяха разпространени кадри, на които се вижда как части на казахстанската армия разменят огън с въоръжени противници, докато се опитват да превземат Алмати. За много руски наблюдатели внезапният взрив на размирици в страна, която иначе е известна с политическата си стабилност, подчертава усещането, че намесата – която само няколко часа преди молбата на Токаев за помощ беше отречена от Кремъл – е била неизбежна.
„Не мисля, че Русия е имала друг избор, освен да се намеси“, смята Кортунов. Той споменава революцията от 2020 г. в централноазиатския съсед на Казахстан – Киргизстан, и миналогодишното завладяване на Афганистан от талибаните. „Като се има предвид колко насилствени бяха размириците и колко нестабилен е регионът, изглежда, че това беше единствената възможност“, сочи той. „Но е важно това да е кратка, ограничена във времето операция и да не се впуснем в нея“.
Кризата в Казахстан идва в неудобен момент за Русия. С нарастването на напрежението със Запада на фона на продължилото месеци военно струпване по границата с Украйна и опасенията от война, Русия премести на запад много от частите, които обикновено разполага в Сибир и Урал, по границата си с Казахстан. На 5 януари, когато в Казахстан се разпространиха съобщения за размирици, част от прокремълските медии нарекоха събитията „Майдан“, припомняйки революцията в Украйна от 2014 г., която доведе до разрива на страната с Русия, и обвиниха Запада, че е измислил размириците преди преговорите между САЩ и Русия този месец. Токаев също така заяви, че страната му е подложена на „външна атака“ от „банди терористи“.
При положение, че въоръжените сили на Русия са силно ангажирани по границата с Украйна, а голяма част от дипломатическия ѝ капацитет е отдаден на продължаващите преговори със САЩ за гаранции за сигурност, кризата в Казахстан представлява нежелан обрат в събитията за Москва.
„Кремъл трябва да разпредели вниманието си … и да се справя със стратегическа нестабилност на два фронта“, пише в Twitter Александър Баунов, руски външнополитически анализатор в мозъчния тръст „Карнеги-Московски център“. За някои експерти най-големият потенциален риск е Русия да бъде въвлечена във вътрешните спорове на Казахстан. Въпреки че в Казахстан има голямо руско мнозинство, а северът на страната понякога е бил обект на иредентистки мечти, руско-казахстанските отношения като цяло са приятелски от края на съществуването на СССР.
Тъй като Русия сега играе водеща роля в гарантирането на казахстанското правителство, Кортунов се опасява от изблик на казахски национализъм и нарушаване на крехкия вътрешен етнически баланс в страната.
При предишни руски намеси в постсъветските страни приятелски държави са се превръщали в антируски, отбелязва Кортунов. „Съществува реален шанс да станем свидетели на засилване на антируските настроения в Казахстан по примера на Украйна или Грузия“, смята той.
Вътрешни рискове
Кризата в Казахстан вероятно ще се отрази и на вътрешната политика на Русия. Въпреки че и двете страни бяха до голяма степен стабилни под управлението на дългогодишни авторитарни режими, широкоразпространеното икономическо разочарование и неравенство намалиха популярността на двете правителства. В Русия, както и в Казахстан, непопулярните социално-икономически реформи, включително увеличаването на пенсионната възраст през 2018 г., и стагнацията на заплатите понижиха някога високия рейтинг на президента. Неотдавнашно проучване на центъра „Левада“ показа, че електоралният рейтинг на руския президент Владимир Путин – броят на руснаците, които са готови да гласуват за преизбирането му – е 32 %, което е рекордно ниско ниво.
„Като цяло Путин вярва в собствената си популярност“, казва Татяна Становая, основател на R.Politik, фирма за политически консултации. „Събитията в Казахстан обаче могат да го накарат да се усъмни колко устойчива е тази популярност.“ За някои опозиционно настроени руснаци, които си спомнят как избухването на размирици в Беларус през лятото на 2020 г. предвещаваше безпрецедентни репресии у дома, събитията в Казахстан също не вещаят нищо добро за руските свободи. „Ние ще бъдем тези, които ще плащат за свободата на казахите“, написа в Twitter Кирил Мартинов, заместник-главен редактор на независимия руски вестник „Новая газета“, прогнозирайки репресии от страна на руските служби за сигурност, опасяващи се от подражание на протестите отвъд границата.
Наследяване на властта
За други протестите в Казахстан – които до голяма степен бяха насочени срещу Нурсултан Назарбаев, президента-основател на страната, подадал оставка през 2019 г., но все още запазващ широки задкулисни правомощия – биха могли да повлияят на избора на Владимир Путин дали да остане на поста си или не. След като Назарбаев – който е лично близък до Путин – се оттегли от президентския пост, за да оглави влиятелния Съвет за сигурност на страната си, някои наблюдатели предположиха, че руският президент в крайна сметка може да последва казахстанския модел, като предаде ежедневните отговорности на подбран от него наследник, запазвайки крайния контрол.
Въпреки това избликът на гняв срещу човека, който ръководи Казахстан още от съветски времена, включително сцените, в които статуята на Назарбаев в град Талдъкорган бе съборена от протестиращи, може да накара Путин да заключи, че разхлабването на хватката му върху властта е опасно. Съобщението на Токаев от 5 януари, че поема Съвета за сигурност на страната, измествайки своя някогашен покровител, само подчертава рисковете от всяко предаване на властта.
„Събитията в Казахстан правят виртуалния сценарий за прехвърляне на властта практически невъзможен за Русия“, пише Баунов от Карнеги. „Сега Путин едва ли ще бъде склонен да остави позицията си на наследник.“
About The Author
