LeftEast изказва благодарност на Zanovo-media, където тази статия е публикувана първоначално на руски език. „Барикада“ я препечатва в рамките на своето партньорство с ELMO – мрежата на левите медии в Югоизточна Европа.
Протестите, внезапно обхванали Казахстан, предизвикват у някои надежда, у други – ужас. Съществуват противоречия и различни тълкувания на случващото се: справедлив народен протест, кланови борби, заговор на прозападните и протурските сили или дори „ислямистка реакция“. Но какво се случва в действителност? Кореспондент на Zanovo-media интервюира Айнур Курманов – един от лидерите на Социалистическото движение на Казахстан.
Образцова република
Казахстан е една от най-големите постсъветски държави, която отстъпва само на Руската федерация в онази система от политически и икономически отношения, която беше изградена след разпадането на Съветския съюз. И това е така, не само защото Нурсултан Назарбаев е един от архитектите на ОНД (Общността на независимите държави). Казахският модел на плавна трансформация на бившата партийна и съветска номенклатура в капиталистическа олигархия с „азиатско лице“ беше възприеман от мнозина като образец. Наистина, този модел имаше повърхностно привлекателни черти не само за управляващите елити в другите републики, но и за средния гражданин: високо икономическо ниво, наличие на формални атрибути на демокрацията и малко ограничения за западната култура. Големите запаси от природни ресурси, включително петрол, и индустриалният потенциал, наследен от социалистическия период, се оказаха добра стартова площадка за младата държава. В същото време официалната пропаганда на Руската федерация и каналите на ОНД обичаха да дават Казахстан за пример за запазване на „съюзните традиции“, почитане на паметта за Великата отечествена война, отсъствие на национализъм и т.н.
Масовите протести избухнаха веднага след новогодишните празници, на 2 януари. Причината за протестите беше поскъпването на втечнения газ за автомобили – от 60 тенге (0,24 лв) на 120 тенге (0,48 лв) за литър. Първите несанкционирани демонстрации започнаха в западната част на Казахстан, в Мангистауската област, която е сърцето на големите нефтодобивни предприятия. Именно тук се намира прословутият Жанаозен, където преди десет години беше брутално потушена работническа стачка. В Жанаозен тогава са убити 15 стачници и стотици са ранени.
На следващия ден – 3 януари – протестиращите в провинция Мангистау добавят нови социални и политически точки към първоначалните си искания: намаляване на цените на храните, предприемане на мерки срещу безработицата, решаване на проблема с недостига на питейна вода, оставка на правителството и местните власти. На този ден протестиращите започнаха да се събират и по площадите и улиците на Алмати, столицата Нур-Султан и други градове. На редица места пътищата бяха блокирани, а протестиращите не се разотидоха дори и през нощта.
Във вторник, 4 януари, протестиращите влязоха в сблъсъци с полицията. В Алмати силите за сигурност използваха зашеметяващи гранати, за да разпръснат протестиращите. На свой ред протестиращите преобърнаха полицейски автомобили. Вечерта на същия ден мобилният интернет, месинджърите и социалните мрежи спряха да работят.
Казахстанските власти се опитаха да обяснят поскъпването на газа с факта, че цената му вече се определя чрез наддаване по електронен път. Както се казва, „пазарът е решил“. Администрацията на Мангистауска област категорично заяви, че всичко е в рамките на съвременната пазарна икономика и предишната цена няма да се върне.
Но на 4 януари, под натиска на протестиращите, правителството беше принудено да намали цената на газа в Мангистауския регион до 50 тенге (0,2 лв) за литър. Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев заяви, че останалите искания на населението ще бъдат разгледани отделно. А след това, на 5 януари, настоящият кабинет на министрите беше освободен от длъжност. Директорът на газопреработвателния завод в Жанаозен беше задържан.
Регион на пълна бедност
Съпредседателят на Социалистическото движение на Казахстан Айнур Курманов описа ситуацията по следния начин:
Работниците от Жанаозен бяха първите, които се надигнаха. Повишаването на цената на газа послужи само като задействащ механизъм за народните протести. В края на краищата планината от социални проблеми се трупаше от години. През есента на миналата година Казахстан беше засегнат от инфлационна вълна. Трябва да се има предвид, че продуктите се внасят в Мангистауската област и там винаги са били 2-3 пъти по-скъпи. Но при вълната на повишаването на цените в края на 2021 г. цената на хранителните продукти се повиши още повече, и то значително. Не бива да се пропуска и фактът, че западната част на страната е регион със солидна безработица. В хода на неолибералните реформи и приватизацията повечето предприятия там бяха закрити. Единственият сектор, който все още работи, са производителите на петрол. Но в по-голямата си част те са собственост на чуждестранен капитал. До 70 % от казахстанския петрол се изнасят за западните пазари, като по-голямата част от печалбите също отиват при чуждестранни собственици.
На практика няма никакви инвестиции в развитието на региона. Там царят пълна бедност и нищета. А през миналата година в предприятията започна мащабна оптимизация. Бяха съкратени работни места, работниците започнаха да губят заплатите си, бонусите, много предприятия се превърнаха само в обслужващи фирми. Когато в Атирауска област компанията „Тенгиз ойл“ уволни наведнъж 40 хил. работници, това се превърна в истински шок за цял Западен Казахстан. Държавата не направи нищо, за да предотврати подобни масови уволнения. И трябва да се разбере, че един работник в петролния сектор изхранва 5-10 членове на семейството. Уволнението на един работник автоматично обрича цялото семейство на глад. Тук няма други работни места освен петролния сектор и секторите, които обслужват неговите нужди.
Всъщност Казахстан е изградил суровинно-материален модел капитализъм. Населението е натрупало много социални проблеми, съществува огромно социално разслоение. „Средната класа“ е съсипана, реалният сектор е унищожен. Неравномерното разпределение на националния продукт има значителен корупционен компонент. Неолибералните реформи почти напълно ликвидираха мрежата за социална сигурност. И най-вероятно собствениците на транснационалните корпорации са пресметнали – за обслужването на „тръбата“ са необходими 5 млн. души. Цялото над 18-милионно население на Казахстан е твърде много. И затова този бунт е антиколониален в много отношения. Причините за сегашните протести се коренят във функционирането на капитализма. Цената на втечнения газ наистина се повиши на електронните борси. Имаше заговор на монополисти, които се възползваха от износа на газ в чужбина, създавайки недостиг и повишаване на цените му на вътрешния пазар. Така че те сами предизвикаха бунтовете. Трябва да се отбележи обаче, че сегашният социален взрив е насочен срещу цялата политика на капиталистически реформи, провеждани през последните 30 години, и техните разрушителни резултати.
Традиции на работническата борба. Спонтанна стачка.
Първоначално формата на протест е класическа „пролетарска“ стачка. През нощта на 3 срещу 4 януари в предприятията „Тенгиз петролиум“ започва стихийна стачка. Скоро стачката се разпространява и в съседните региони. Стачното движение се разгръща в две основни огнища – Жанаозен и Актау.
Както пишат днес теоретиците на конспирацията, размириците в Казахстан са били внимателно подготвени на Запад, за което свидетелстват старателната организация и координация на протестиращите. По думите на Курманов:
Това не е майдан, въпреки че много политически анализатори се опитват да го представят по този начин. Откъде се взе такава невероятна самоорганизация? Това е опитът и традицията на работниците. Стачките разтърсват района на Мангистау от 2008 г. насам, а стачното движение започва още през 2000-те години. Дори и без никакъв принос от страна на Комунистическата партия или други леви групи, имаше постоянни искания за национализация на петролните компании. Работниците просто виждаха със собствените си очи до какво водят приватизацията и завладяването от чужди капиталисти. По време на тези по-ранни демонстрации те натрупаха огромен опит в борбата и солидарността. Самият живот в пустинята кара хората да се сплотят. Именно на този фон работническата класа и останалото население се обединиха. Протестите на работниците в Жаноазен и Актау дадоха тон и на други региони в страната. Юртите и палатките, които протестиращите започнаха да разпъват по централните площади на градовете, съвсем не бяха взети от опита на „Евромайдана“: те стояха в Мангастауския регион по време на местните стачки миналата година. Самото население носи вода и храна за протестиращите.
В Казахстан днес няма легална опозиция, цялото политическо поле е разчистено. Комунистическата партия на Казахстан беше последната, която беше ликвидирана през 2015 г. Останаха само 7 проправителствени партии. В страната обаче работят множество неправителствени организации, които активно сътрудничат на властите в прокарването на прозападен дневен ред. Любимите им теми са: гладът от 30-те години на ХХ век, реабилитацията на участниците в движението на басмачите и колаборационистите от Втората световна война и т.н. Неправителствените организации работят и за развитието на националистическото движение, което в Казахстан е изцяло проправителствено. Националистите провеждат митинги срещу Китай и Русия, които са санкционирани от властите.
Според нашия събеседник зловещите ислямисти, за които се твърди, че стоят зад последните събития, също са изключително слаби и зле организирани в Казахстан. Както той ни увери, в действителност съвременен Казахстан е ангажиран с изграждането на моноетническа държава, а национализмът е официалната му идеология. Всички репортажи за „просъветски“ Казахстан от такива като телевизионния канал „Мир“ са мит:
През 2017 г. в Кизил-Орда беше издигнат паметник на Мустафа Чокай, вдъхновител на Туркестанския легион на Вермахта. Днес държавата радикално преразглежда историята. Процесът особено се засили след посещението на Нурсултан Назарбаев в САЩ преди няколко години. Все по-активно става и пантюркисткото движение. Съвсем наскоро, по инициатива на Нурсултан Назарбаев, на 12 ноември 2021 г. в Истанбул беше създаден Съюзът на тюркските държави. Елитът на Казахстан държи основните си активи на Запад. Ето защо империалистическите държави нямат абсолютно никакъв интерес от падането на настоящия режим. Той вече е изцяло на тяхна страна.
Но може би не всичко е толкова еднозначно с геополитическите приоритети на Казахстан? Изглежда, че ръководството му все пак е склонно да води прословутата многовекторна политика, лавирайки между Русия, Запада, Китай и Турция. Едно условие устройва всички чуждестранни партньори тук – местното „лоялно“ законодателство позволява на чуждестранните компании да изнасят печалбите от страната. Въпреки това, ако е възможно, никой от глобалните играчи няма да се спре пред това да промени правителството към още по-послушно. И, разбира се, либералната опозиция ще се опита да установи и вече установява своя контрол върху масовото протестно движение.
Оставката на Назарбаев като президент, за да оглави Съвета за сигурност, беше мотивирана от желанието да се създаде впечатление за демокрация, включително и пред Запада. В действителност той запазва пълен контрол върху всички клонове на властта и само увеличи властта си, като същевременно напълно избягва отговорността. Президентът Токаев е декоративна фигура, пионка в управляващото семейство. Несъмнено настоящите протести могат да доведат до опити на някои фракции за дворцов преврат или подобни действия. Не може всичко да се свежда до теории на конспирацията. Не бива и да идеализирате настоящото протестно движение. Да, то е социално движение, в основата си от обикновените хора, с водеща роля на работниците, подкрепено от безработните и други социални групи. Но в него действат съвсем различни сили, още повече, че работниците нямат собствена партия, класови профсъюзи, ясна програма, която да отговаря напълно на техните интереси. Съществуващите леви групи в Казахстан са по-скоро кръгове и не могат да окажат сериозно влияние върху хода на събитията. Олигархичните и външните сили ще се опитат да присвоят и или поне да използват това движение за своите цели. Ако то победи, ще започне преразпределение на собствеността и открита конфронтация между различните групи на буржоазията, „война на всички срещу всички“. Но при всички случаи работниците ще могат да извоюват определени свободи и ще получат нови възможности, включително създаването на собствени партии и независими синдикати, което ще улесни борбата им за техните права в бъдеще.
P.S. След публикуването на статията стана известно, че в Алмати и някои други градове има тежки сблъсъци, протестиращите са завзели много ключови инфраструктурни сгради в този и други градове. Под натиска на протестите президентът Токаев направи безпрецедентни социални отстъпки – той обеща държавно регулиране на газа, бензина и социално значимите стоки, мораториум върху повишаването на сметките за комунални услуги, субсидирани наеми за жилища за бедните и създаване на обществен фонд за подпомагане на здравеопазването и децата. Протестиращите също така поискаха връщане към Конституцията от 1993 г. и съставяне на правителство от хора извън системата. И все още настояват за по-ниски цени на храните и намаляване на пенсионната възраст до 58-60 години, по-високи заплати, пенсии, детски надбавки и т.н.
Активистите на либералната опозиция побързаха да заявят, че именно те координират движението.
Към вечерта на 5 януари беше съобщено, че Нурсултан Назарбаев вече не е председател на Съвета за сигурност. Президентът Токаев зае неговото място и заяви намерението си да действа „възможно най-твърдо. В същото време беше обещано, че скоро ще бъдат извършени „последователни политически реформи“.
По-късно същия ден Такаев призова за „мироопазваща“ (всъщност полицейска) операция на страните от Организацията на Договора за колективна сигурност (Русия, Беларус, Армения, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан) за потушаване на протестите, които казахстанците вече обявяваха за опит за външна намеса. До сутринта на 6 януари Съветът на ОДКБ одобри искането и вече има съобщения за руски войски в Казахстан.
About The Author
