„Непосредствено предстоящо” нахлуване на Русия в Украйна или бавно „анексиране” на Донбас??

През последните седмици медиите по целия свят, най-вече в Европа и Северна Америка, се опитват да убедят обществеността, че Русия е на път да нахлуе в Украйна. За нагнетяването на напрежение се постара да допринесе и украинският президент Володимир Зеленски, който пък на 26 ноември обяви, че имал информация как Москва му готвела преврат на 1 декември чрез украински олигарх, но той не вярвал. Това включване всъщност придаде толкова абсурдна карикатурност на контекста, че автоматично би трябвало да анулира и всякакви допускания за достоверност на другите твърдения за подготвяна „руска агресия“. Но проблемът е тъй далеч от комедиите, с които Зеленски печелеше навремето слава като актьор, преди да премине към политиката, че е редно да се анализира в цялата му сериозност.

Да припомним как се стигна до тук

Руската администрация е въвлечена в сериозен конфликт с настоящото управление в Украйна, за което тя е убедена, че е завзело властта чрез преврат. Много руски коментатори дори  го наричат „фашистко”. Действително, след свалянето на демократично избрания президент Виктор Янукович, олицетворявал държавната власт до 2014 г., Украйна рязко завива надясно, като мнозина, включително западни анализатори, твърдят, че страната е „туристическа Мека за нацисти от цял свят”.

Политическите намерения, заявени от новите сили, изповядващи твърд национализъм и дошли с масовите протести и опасното насилие през 2014 г., известни като „майдан” или „революция на достойнството”, явно стреснаха рускоезичната и руски идентифицираща се диаспора в Украйна. А тя на практика представлява повече от половината от населението на страната. Това подхрани сепаратистките настроения в източната част на Украйна, където бяха създадени две народни републики — Луганска и Донецка. 

Скоро след това местният парламент в Крим, югоизточния украински полуостров и автономна област, гласува за присъединяване към Русия. След проведен всенароден референдум по този въпрос Крим фактически стана част от Русия между февруари и март 2014 г., като огромното мнозинство от населението гласува за присъединяване към Руската федерация. Въпреки факта, че не е имало бойни действия, европейските и американските мейнстрийм медии и политици твърдят, че това е било незаконно и че Русия вече е „окупирала” или „анексирала” Крим.

През април тази година продължаващото противопоставяне между Москва и Киев доведе до много сериозно напрежение. 

Украинските военни се бяха струпали в близост до контактната линия с отцепилите се републики, заплашвайки с тотална инвазия за „възстановяване на суверенитета на Украйна” над тези територии. Отговорът на Русия беше масирано ответно струпване на войски и военна техника в близост до границата на Украйна, както и до Донецката и Луганската републики. Разреждането на нарастващото напрежение дойде с намесата на американския президент Джоузеф Байдън, който даде ясно да се разбере на Киев, че САЩ няма да участват в гореща война с Русия и че ако някой действително дръпне спусъка, Украйна ще загуби своята държавност. По-късно Байдън разговаря с Путин на среща на върха в Швейцария. Това беше последната голяма военна паника за първата половина на годината и тя приключи мирно. Руското нахлуване така и не се състоя. Това обаче не попречи на нова военна треска да избухне този месец.

Насаждането на страх

Страховете от „предстоящо” руско нахлуване в Украйна – и евентуален последващ апокалиптичен конфликт между Изтока и Запада – се появяват и изчезват редовно. Понякога украинците са тези, които крещят най-силно, а друг път това е Западът. Случва се и едновременна какофония като сегашната – с комичната „превратаджийска“ ария на Зеленски…

Все пак този път основно американците са тези, които подклаждат паниката. На 11 ноември анонимни американски служители заявиха пред Блумбърг, че „Русия може би обмисля потенциално нахлуване в Украйна, тъй като напрежението между Москва и блока се изостря по отношение на мигрантите и енергийните доставки”, позовавайки се на предполагаемо „струпване на руски сили близо до украинската граница”. Според неназовани източници САЩ обмислят изпращането на „военни съветници и ново оборудване, включително оръжия” в Украйна, за да помогнат на страната да се защити.

Оттогава европейските и северноамериканските медии твърдят, понякога цитирайки американски високопоставени служители, че руското „нахлуване” в Украйна е „неизбежно”. Москва отхвърля това тълкуване, а руски политици и коментатори неведнъж са заявявали, че военен сблъсък е възможен, само „ако Украйна направи първата крачка”.

Нещо повече, докато коментаторите спекулират с „неизбежната” война между Русия и Украйна, миналата седмица президентът Владимир Путин предприе важна стъпка към поглъщането на разкъсваните от войната отцепнически региони на Донбас. Странно е обаче, че никой не се интересува от това.

Реалността

Забележително е как първоначално Украйна заяви, че няма доказателства за ново руско военно струпване, но впоследствие промени позицията си и прие апокалиптичните твърдения на американците. Украинските официални лица стигнаха до там, че уточниха как ще се осъществи „предстоящото нахлуване”. Генерал Кирило Буданов, ръководител на военното разузнаване на страната, заяви пред Милитъри Таймс, че Русия планира нападение през януари или февруари 2022 г. и че атаката „вероятно ще включва въздушни удари, артилерия и бронирани атаки, последвани от въздушни нападения на изток, амфибийни нападения в Одеса и Мариупол и по-малко нахлуване през съседна Беларус”.

Макар Русия почти сигурно да отвърне с насилие, ако Украйна започне пълномащабно нападение срещу бунтовническите републики на изток, все още никой не е измислил достоверна причина, поради която Русия би започнала внезапно тотално нахлуване в Украйна. Подобна атака не само би струвала изключително скъпо от гледна точка на човешки жертви и пари, както и би прекъснала безвъзвратно отношенията на Русия със Запада, но и е трудно да се разбере как руското ръководство би могло да обясни подобна битка на собствения си народ.

Спокойно можем да изключим война между Русия и Украйна през следващите месеци, освен ако не се случи крайна провокация.

Въпреки това Кремъл предприема някои наистина фундаментални стъпки, които почти сигурно ще подпечатат съдбата на Украйна като провалена държава.

Подялбата на Украйна върви към своя край

На 18 ноември руският президент Владимир Путин издаде указ За оказване на хуманитарна помощ на населението на отделни райони на Донецка и Луганска област в Украйна. Постановлението „гарантира, че стоките от Донбас имат равен достъп до търговете за държавни поръчки на Русия”. С него се премахват и „митническите квоти за движение на стоки през границата”.

„Това е чисто хуманитарен отговор на неизпълнението от страна на Киев на Минските споразумения, на икономическата и транспортната блокада на Донецка и Луганска област, която е в сила от 2017 г., и на освобождаването на жителите на региона от икономическото задушаване, създадено от киевския режим”, заяви упълномощеният представител на Русия в Контактната група за уреждане на ситуацията в Източна Украйна Борис Гризлов. „Това всъщност проправя пътя за възраждане и възстановяване на икономиките на Донецк и Луганск, които разполагат със значителни ресурси и потенциал в металургията, енергетиката и машиностроенето”, продължи той.

Това е важен момент. Изглежда Москва е изоставила всякаква надежда, че западноевропейските поддръжници на Украйна ще я принудят да изпълни разпоредбите на Минския протокол, и е предприела решителни действия.

Причината, поради която Украйна не е спазила споразуменията от Минския протокол, е, че той принуждава Киев да започне разговори с политическите лидери на отцепническите републики. Украинското правителство отказва да направи това, защото, подобно на западните си поддръжници, смята, че не става дума за вътрешен украински въпрос, а той трябва да се решава между Москва и Киев. Украинското правителство също така се опасява, че ангажирането с лидерите на Донецката и Луганската република може да насърчи тяхното международно признаване. Но все пак Украйна пое официален ангажимент за това преди шест години в присъствието на ключови западни лидери. От избухването на конфликта в Източна Украйна руското правителство поддържа тезата, че Донецк и Луганск са част от украинската държава и следва да бъдат реинтегрирани в нея чрез предоставяне на значителна регионална автономия.

Изглежда обаче, че тенденцията се е променила. Неотдавнашният указ на Путин показва, че Русия сега се движи в различна посока — постепенно интегрира отцепническите територии в собствения си суверенитет.

В този контекст си струва да се отбележи решението от 2019 г. да се позволи на жителите на Донбас да подават молби за руско гражданство. Това е следващата стъпка и тя изглежда е решаваща. Москва определено се е отказала от дискусиите с Киев. Да се твърди обаче, че Кремъл е избрал войната, е необосновано. Той по-скоро затвърждава разделението на Украйна и започва пълзящото превземане на двете републики. Колкото по-дълго продължава този процес, толкова по-трудно ще е той да бъде отменен. Всъщност е възможно вече да е твърде късно. 

Протоколът от Минск даде на Украйна шанс да си върне контрола над сепаратистката зона в източната част на страната, който сега може би е загубен окончателно.